В САЩ предизборната конфронтация между републиканци и демократи навлиза в опасна фаза на напрежение, изразяваща се в улични протести и шумни съдебни процеси.

Предишният президент Барак Обама и председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси се опитват да предотвратят преизбирането на Тръмп. Те подкрепят масовите брожения в подкрепа на демократическия кандидат Джо Байдън, като същевременно подготвят отстраняването на президента с административни хватки, в случай че той спечели вота.

В този сложен и решаващ етап от надпреварата, светът като цяло и Близкият изток в частност продължават да следят събитията зад океана, тъй като последиците от изборите ще имат огромно значение както за съюзниците, така и за противниците на Америка. По обясними причини, противниците на Вашингтон се страхуват от успеха на Тръмп. В същото време приятелите на Америка се страхуват от евентуалната му загуба.

Дали обаче самите американци добре разбират, каква е разликата между двамата кандидати и техните политически програми? В книгата си " (The Choice: Trump vs Obama-Biden in US Foreign Policy)" Уалид Фарес - експерт от Института за защита на демокрациите и съветник по антитероризъм към Конгреса – прави сравнение между външната политика на САЩ, по-специално в Близкия изток, през двата мандата на Обама и тази през изтичащия мандат на Тръмп. В книгата авторът също така споделя прогнозите си за бъдещата външна политика при Тръмп и респективно при Байдън.

Визиите на двамата кандидати за американските приоритети в Големия Близък изток (т.е. Северна Африка и Близкия изток) са коренно различни и дори полярни, макар че е възможно и тяхното развитие. При втори мандат на Тръмп, той ще продължи натиска си срещу Иран с цел  подписване на нов ядрен договор с Техеран. Вашингтон ще наложи по-тесен контрол върху режима на аятолласите, засилвайки санкциите срещу иранските милиции, както и срещу съюзника на Иран Хизбула в Ливан и Хашд аш-шааби в Ирак. Ще продължи и тясното партньорство на Вашингтон с петролните монархии от Залива, като може да се очаква завършване цикъла на установяване дипломатически отношения между тях и Израел, което ще позволи да се акцентира върху борбата срещу групировката "Ислямска държава" (ИДИЛ) и срещу екстремизма в региона.

Обратното ще се случи, ако Байдън влезе в Белия дом. Преди всичко той ще доведе със себе си целия външнополитически експертен екип на Обама.  Байдън ще следва външната политика  на Обама в Близкия изток  и ще обяви,  Иран за партньор на САЩ,  ще отмени санкциите срещу Техеран и ще приеме иранската „роля“ в региона. Това на свой ред ще означава и разширяване влиянието и ролята на иранските милиции в страни като Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. Друго следствие от това, което би изглеждало като "трети мандат"  на Обама,  ще бъде подновеният достъп на организацията Мюсюлмански братя до Белия дом, т.е. на ислямистките лобита, подкрепяни преди всичко от Катар. Конкретно това ще означава прилагане програмата на „братството“ за експанзия в Египет, Либия и Персийския залив чрез американски натиск върху режимите в тези страни, включително и върху саудитската династия и върху ОАЕ. Може да се очаква прекратяване на бойкота срещу Катар, както и укрепване позициите на ислямистите в Либия и на хутите в Йемен.

Потвърждение на тези очаквания са и публикуваните неотдавна имейли на Хилъри Клинтън, от които се вижда, какви са били реалните подтици на тогавашния държавен секретар (в периода 2009-2012 г.). Тогава тя е използвала личната си поща, за да обсъжда близкоизточната политика със своите съветници, журналисти и приятели. Съдържанието на тези имейли показват каква заплаха грози региона, ако отново бъдат реализирани замислите на Хилъри Клинтън по отношение на арабския свят, Иран и Мюсюлманските братя. Саудитските електронни медии отделят часове на разкритите имейли на бившия американски външен министър, акцентирайки че тя е в дъното на заговори и задкулисни действия в Близкия изток. Вече няколко дни те въртят обръщението на Клинтън към Абдел Хаким Белхадж, създателя на Либийска ислямска въоръжена група - либийската Ал Кайда. В имейл на Държавния департамент той е наречен "Нашето дете в Либия" и още "Генералът".

Обяснимо е и активизирането на лобитата на съответните близкоизточни страни и организации, заинтересовани от победа на Байдън. Сред тях с особена активност се отличава лобито на катарското „братство“, което притежава огромна логистика и инструменти за въздействие върху американските институции и Конгреса. Сред тях е и членката на Камарата на представителите от сомалийски произход Илхан Омар. Тя е сред най-видните представители на Мюсюлмански братя в Америка. Омар не крие близките си отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и с Катар, който е най-големият поддръжник на Мюсюлманските братя в Съединените щати и в Близкия изток.Това движение контролира редица ислямски организации и центрове, някои от които разполагат с голямо влияние и  в Демократическата партия . Най важните от тях са: CAIR, MLFA, MAS, ISNA. В своята реч пред 57-та годишна конференция на ISNA Байдън обеща, че неговата администрация ще назначи американски мюсюлмани на различни нива в неговата бъдеща администрация. Това обещание се тълкува от наблюдателите, като очаквано засилване дейността на Мюсюлманските братя в американското политика. От своя страна Катар  непряко финансират кампанията за популяризиране на Байдън. Показателно е, че дори Марк Зукърбърг назначи видния член на Мюсюлмански братя йенменската журналистка Таваккол Карман в борда на „мъдреците“ на компанията. Решението на основателя на Фейсбук предизвика голям ажиотаж в американските политически кръгове и сред арабските академични и медийни среди.

Катарски дарения за американски изследователски организации

В края на 2019 г. Министерството на образованието на САЩ установи, че редица образователни институции в страната не са отчели повече от милиард и половина долара дарения от Катар. Според публикация в уебсайта „Washington Free Beacon“ от 2012 г., Катар финансира образователни инициативи в 28 американски университета, като по такъв начин се е превърнал в най-големият чуждестранен спонсор на образователна система на САЩ. Известно е, че Катар харчи не по-малко от 405 милиона долара годишно за покриване разходите на шест американски университета, които са открили клонове в Доха, включително North Western, Texas A&M, Georgetown, Virginia Commonwealth, Cornell и Carnegie Mellon. Освен това, редица американски изследователски центрове са открили клонове в Доха. Сред тях е и считаната за най-влиятелната неправителствена либерална институция в САЩ „Брукингс инститюшън“, чийто катарски клон популяризира теорията за „необходимостта от интегриране на ислямски екстремисти в политическия процес в Близкия изток“. Свои клонове в Доха имат и влиятелните Enterprise Institution, както и Институтът „Карнеги“. По такъв начин Катар подпомага утвърждаването на авторитета на „братството“ не само в Близкия изток, но и в самото американско общество и политика. Успехът на ислямистите в усилията им да влияят върху политиката на Демократическата партия е виден от постиженията им по време на двата мандата на Обама, когато администрацията на последния улесни оглавяването на Арабската пролет от „братята“. Те овладяха политическата власт в Египет, Тунис, Либия и Йемен, докато радикалните ислямистки организации от типа на „Ал-Каида“ и ИДИЛ компрометираха и обрекоха на провал сирийската революция. Като цяло, Мюсюлмански братя през изминалия период се превърнаха във водещата политическа и идеологическа структура на ислямизма в Близкия изток, Европа и САЩ.

Иранското лоби подкрепя Байдън и демократите

Иран също отдавна се намесва в американската външна политика в опит да повлияе на решенията на американските администрации, свързани с Ислямската република. Тази намеса приема различни форми и използва разнообразни инструменти, най-важен от които е мобилизирането на иранското лоби в Америка. Техеран разполага с влияние сред редица финансови и бизнес кръгове, петролни и оръжейни лобита, компании за връзки с обществеността, както и сред редица леви и неолиберални организации и медии.

Иранското лоби се състои от две групи: първата е активна в рамките на медиите и изследователските институции, като основният ѝ фокус е Конгресът на САЩ. Втората група е свързана с петролната индустрия, където редица компании отдават предпочитание на проиранските интереси в ущърб на националните приоритети на страната.

Според редица експерти-иранисти, за създател на въпросното лоби се смята бившият ирански заместник-министър на външните работи Садик Харази, пребивавал в САЩ в периода 1989-1996 г. Тогава той установява връзката между иранския режим и голям брой неправителствени институции, политически и граждански организации, както и със заинтересовани търговски компании. Лобистката дейност е достигнала връх по времето на смятания за по-либерален ирански президент Мохамад Хатами, след което спада по време на управлението на следващия президент Махмуд Ахмадинежад. Своеобразен ренесанс на иранското лоби се наблюдава и през последния период, когато президент е смятаният за реформатор президент Хасан Рохани ( избран през юни 2013 г.). Наблюдава се и активизиране на иранската общност в Америка, използвана за популяризиране политиките и целите на режима на аятоласите.

Откроява се и ролята на Американско-иранския национален съвет (NIEC), основан от иранско-американската изследователка Трита Парси. Негов приоритет е тезата, че решението на политическите кризи в Близкия изток не бива да се свързва единствено с палестинския въпрос, а до голяма степен зависи от „намирането на консенсус между Техеран и Тел Авив“.

Неотдавна списание Tablet публикува доклад, в който се разкриват данни за дискретната роля на иранското лоби в Америка. Според него, по-голямата част от финансирането му се извършва чрез дарения от местната общност, както и от неправителствени центрове, които са вложили милиони долари за въздействие върху иранската политика на САЩ. Както твърди Майкъл Рубин, автор на книга за иранското влияние в страната, "иранското лоби използва комбинация от натиск, дарения и пропаганда, както и неофициален достъп до видни представители на политическата класа в страната, за да постигне фундаментална промяна във външната политика на САЩ."

Сред най-видните фигури на това лоби са:

  • Амир Ахмади, който е председател на Американския национален ирански съвет (NIAC). Той изиграва решаваща роля за сключването на ядреното споразумение между Иран и групата (5 + 1);
  • Сахар Норузиян, експертка, която е отговаряла за иранското досие в Съвета за национална сигурност на САЩ. Тя също така е деен член на Националния съвет на иранците в Америка, допринесла за сключването на въпросното споразумение;
  • Фарял Джавашири, която през 2014 г. беше специална помощничка на Обама, след като бе привлечена още по време на предизборната му кампания през 2007 г. Междувременно е работила към Съвета за национална сигурност като помощник съветник, както и на други постове в администрацията Обама;
  • Рамин Талоуей. Той беше назначен през 2014 г. за заместник-секретар на Министерството на финансите на САЩ по международните въпроси и изигра основна роля за облекчаването на санкциите срещу Иран и за и заобикалянето им. Смята се, че е сред хората, допринесли най много за подписване на ядреното споразумение с Техеран;
  • Валери Джарeт - най-близката съветничка на бившия президент на САЩ Барак Обама, която се смята за пазителка на неговите тайни. Смята се, че тя често е наклонявала мнението на президента в желаната от нея посока. Според някои източници Джарет изиграва активна и пряка роля в решенията, взети от администрацията на САЩ по ядреното досие на Иран;

Сайръс Амирмекри, който е бивш помощник-секретар на Министерството на финансите на САЩ.

Поддръжници на Тръмп в Близкия изток

Тръмп се радва на силна подкрепа от голямата близкоизточна коалиция, включваща Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн и Египет. Това са страни, които не крият опасенията си от евентуална победа на Байдън, която би означавала стратегически поврат в американската политика, който би бил в полза на Иран, Катар и Мюсюлмански братя. Именно подобни опасения накараха Обединените арабски емирства и Бахрейн да избързат със сключването на споразумения за установяване дипломатически отношения с Израел. Тази стъпка представлява не само принос към успеха на САЩ в овладяване на близкоизточната криза, но и своеобразна гаранция за националната сигурност на ОАЕ и Бахрейн, застрашена от Иран и неговите милиции, както и от Мюсюлманските братя. Привличането на огромния военнологистичен и разузнавателен потенциал на Израел на страната на новите му арабски съюзници ще подтикне и други държави, като Кувейт, Оман, Судан и Саудитска Арабия, да се присъединят към този широк антиирански фронт. Друг кандидат за членство в него е Ирак.

Неотдавна „Файненшъл таймс“ публикува обширен доклад, в който се твърди, че близкоизточните лидери, които са инвестирали толкова много в президента Доналд Тръмп, са принудени да обмислят и възможността от победа на Байдън. Рияд не криел притесненията си относно връщането на „епохата на Обама“ и политизирането на отношенията с кралството. Саудитски представител заявил: „Има реален риск от скъсване с политиката на Тръмп и оказване на натиск върху Саудитска Арабия“. Тези страни се страхуват не само от възможността Байдън да се върне към ядреното споразумение с Иран, но и от загърбване на договореностите, постигнати по време на визитата на Тръмп в кралството през 2018 г.

"Всяка държава, чиито лидери са установили тесни връзки с настоящата администрация, се безпокои от перспективата Байдън да дойде на власт", заяви бившата директорка в Съвета за национална сигурност Кристин Фонтенроуз. "Мисля, че такива са настроенията в Египет,  със сигурност в Саудитска Арабия и ОАЕ".

Според нея, бъдещата „администрация Байдън“ ще се опита да развали постигнатите оръжейни сделки на Тръмп с близкоизточните лидери, а официалните американски визити в региона ще намалеят. Подобно е мнението на Брус Ридел – бивш анализатор на ЦРУ, според когото Мохамед бин Салман ще срещне трудности в опита си да се сближи с Байдън. Той се опасява, че Вашингтон при Байдън ще третира саудитския силен човек като парий. За това говорят и досегашните изявления на кандидата от Демократическата партия, в които той заяви, че ще настоява за изолирането на саудитските лидери.