Article_top

"Прогнозираме  - на база на резултатите от първото и второто тримесечие и на база на отчетените вече от статистиката резултати за юли и август, както и на база на това, което виждаме като поръчки в компаниите до края на годината и техните бизнес планове - спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите - как ще се разрази втората вълна."

Това заяви днес пред БНР председателят на една от най-големите работодателски организации в България - Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал. Сметките на бизнеса се движат в рамките на повече предположения за икономическия спад - и на международните институции, и на БНБ, и на правителството. Припомняме, че спадът за второто тримесечие достигна до 8,5%, но надеждите са, че ако няма второ "затваряне" на стопанския живот, то може да спадне до нива под 7%, каквито очаквания изрази преди време и икономическият министър Лъчезар Борисов. 

Въпреки че сривът в България не е шокиращ като в някои европейски държави, Васил Велев предупреди, че той все пак е "много голям", независимо че прогнозата е доста по-добра от очакванията през март и април.

"Нашите очаквания са, че през 2021 година няма да можем да компенсираме този спад", поясни той. 

Според Велев имаме две пропуснати години назад в икономиката и плановете от 2020-а можем да ги реализираме през 2022 година.

"Бизнесът се справя с една криза, по-тежка от тази през 2009 г., но българският бизнес е силен, той оцелява. През 2021-ва трябва да има мерки за подкрепа на заетостта и доходите поне за още няколко месеца, и не по-малко важно – подкрепа на инвестициите в икономиката."

Очаквано - според Велев, административното увеличение на минималната пенсия с 20% до 300 лв. е "грешно и неадекватно". 

Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия – тогава влиза в сила социалното подпомагане.

"Грешна политика е и увеличаване на минималната работна заплата при ръст на безработицата и спад на БВП", посочи още Васил Велев.

Според него вариантът да харчим изтегления държавен дълг за заплати и пенсии не е особено разумен. Причината - така ще вървим към най-нежелателния "гръцки сценарий" или дългова криза. 

Общо взето, такова е и мнението на другата голяма работодателска организация - Българската стопанска камара. Отново пред БНР Димитър Бранков коментира, че вдигането на минималната заплата е нелогично, особено в година на криза и особено при положение, че няма регистриран ръст на производителността на труда. 

БСК обаче подкрепя вдигането на тавана на пенсии и запазването на равнището на максималния осигурителен доход. Проблем с пенсиите обаче има, казва Бранков, "и той е по-голям от политическите игри":

"Нямаме решение още за фазата на изплащане на втората пенсия от универсалните пенсионни фондове. Нямаме решение по отношение на приходната основа на т.нар. Сребърен фонд. Пропуснахме години наред да бъдат инвестирани средствата на международните капиталови пазари и по най-груби оценки имаме пропуснати доходи за Сребърния фонд от порядъка на над 500 милиона лева още от предишните години, още преди 2008 г."

И още нещо - според проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване разходите за пенсии в страната ще нараснат с приблизително 17 на сто спрямо този за тази година, или цели 10% от БВП. Равнището от последните години е 8,5-9%, отбеляза Бранков и нарече това "значителни повишения, които поставят под риск дългосрочната фискална стабилност на страната".

 
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

"Прогнозираме  - на база на резултатите от първото и второто тримесечие и на база на отчетените вече от статистиката резултати за юли и август, както и на база на това, което виждаме като поръчки в компаниите до края на годината и техните бизнес планове - спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите - как ще се разрази втората вълна."

Това заяви днес пред БНР председателят на една от най-големите работодателски организации в България - Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал. Сметките на бизнеса се движат в рамките на повече предположения за икономическия спад - и на международните институции, и на БНБ, и на правителството. Припомняме, че спадът за второто тримесечие достигна до 8,5%, но надеждите са, че ако няма второ "затваряне" на стопанския живот, то може да спадне до нива под 7%, каквито очаквания изрази преди време и икономическият министър Лъчезар Борисов. 

Въпреки че сривът в България не е шокиращ като в някои европейски държави, Васил Велев предупреди, че той все пак е "много голям", независимо че прогнозата е доста по-добра от очакванията през март и април.

"Нашите очаквания са, че през 2021 година няма да можем да компенсираме този спад", поясни той. 

Според Велев имаме две пропуснати години назад в икономиката и плановете от 2020-а можем да ги реализираме през 2022 година.

"Бизнесът се справя с една криза, по-тежка от тази през 2009 г., но българският бизнес е силен, той оцелява. През 2021-ва трябва да има мерки за подкрепа на заетостта и доходите поне за още няколко месеца, и не по-малко важно – подкрепа на инвестициите в икономиката."

Очаквано - според Велев, административното увеличение на минималната пенсия с 20% до 300 лв. е "грешно и неадекватно". 

Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия – тогава влиза в сила социалното подпомагане.

"Грешна политика е и увеличаване на минималната работна заплата при ръст на безработицата и спад на БВП", посочи още Васил Велев.

Според него вариантът да харчим изтегления държавен дълг за заплати и пенсии не е особено разумен. Причината - така ще вървим към най-нежелателния "гръцки сценарий" или дългова криза. 

Общо взето, такова е и мнението на другата голяма работодателска организация - Българската стопанска камара. Отново пред БНР Димитър Бранков коментира, че вдигането на минималната заплата е нелогично, особено в година на криза и особено при положение, че няма регистриран ръст на производителността на труда. 

БСК обаче подкрепя вдигането на тавана на пенсии и запазването на равнището на максималния осигурителен доход. Проблем с пенсиите обаче има, казва Бранков, "и той е по-голям от политическите игри":

"Нямаме решение още за фазата на изплащане на втората пенсия от универсалните пенсионни фондове. Нямаме решение по отношение на приходната основа на т.нар. Сребърен фонд. Пропуснахме години наред да бъдат инвестирани средствата на международните капиталови пазари и по най-груби оценки имаме пропуснати доходи за Сребърния фонд от порядъка на над 500 милиона лева още от предишните години, още преди 2008 г."

И още нещо - според проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване разходите за пенсии в страната ще нараснат с приблизително 17 на сто спрямо този за тази година, или цели 10% от БВП. Равнището от последните години е 8,5-9%, отбеляза Бранков и нарече това "значителни повишения, които поставят под риск дългосрочната фискална стабилност на страната".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията