Article_top

Страстен читател на научна фантастика се озовава сред общество на магьосници и зловещи създания – хорър сериалът „Страната на Лъвкрафт“ приключи първия си сезон с излъчването на десетия си епизод по НВО. Историята, вдъхновена от разказите на Хауърд П. Лъвкрафт и базирана отчасти на едноименната книга на Мат Ръф, е актуална за съвремието ни не само защото във всекидневието ни през 2020 г. се срещаме с различни аспекти на ужаса, а защото главен злодей е расизмът в Америка.

Сериалът на Миша Грийн, който тръгна през август, бързо се превърна в една от най-гледаните продукции в каталога на стрийминг платформата. Грийн е шоурънър заедно с Джордан Пийл, режисьор на хоръра „Бягай“, спечелил един „Оскар“ (за оригинален сценарий) и номиниран за още три. В продуцентския екип е и Джей Джей Ейбрамс, режисьор на „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ и „Силата се пробужда“.

Сюжетът праща зрителя в 50-те години на миналия век, в страната на Джим Кроу. Атикус Блек (Джонатан Мейджърс) е чернокож ветеран от Корейската война и почитател на научна фантастика, отправил се на мисия да намери изгубения си баща (Майкъл Кенет Уилямс). В търсенето му помагат приятелката му от детството Летиша (Джърни Смолет-Бел) и чичо му (Къртни Б. Ванс). Спасителната им мисия се превръща в борба за оцеляване в Нова Англия, където ги очакват чудовища, излезли като от произведения на Х. Ф. Лъвкрафт, но също и расистки формирования, занимаващи се с окултизъм.

„Страната на Лъвкрафт“ няма общо със сериала „Лъвкрафт“, който продуцират създателите на „Игра на тронове“ Дейвид Бениоф и Дан Уайс. Но и двата проекта са на „Уорнър брос“.

„Страната на Лъвкрафт“ се радва на зрителски рейтинг от 7,2 в IMDb и 87% одобрение от „Ротън Томатоус“. Разказът започва с пътуване с автомобил, преминава през къща, обладана от духове, през търсене на погребано под музей съкровище в стил „Индиана Джоунс“ и редица още други истории, някои от които граничат с абсурдното. Това е перфектният сериал за цялата откаченост, която предложи 2020 г., пише Тамбей Обенсон в „Индиуайър“, и всеки епизод може да се превърне във филм сам по себе си.

„Трудно е да поставиш „Страната на Лъвкрафт“ в някаква категория. Той е амбициозен, има графични елементи, пищен е, с неравно темпо и понякога объркващ. Той е смесица от жанрове, които обгръщат социалната критика в зловещи образи. Пълен е с идеи за раса, класа, пол, зашеметява със символика и е ревниво посветен на собствената си визия. Споменаването на подробности за сюжета би развалило удоволствието от сериала, най-добре е да го преживеете „на сляпо“, казва той в ревюто си.

В книгата на Ръф бялото превъзходство е драматично хиперболизирано, но това не отнема от яркото представяне на чернокожите персонажи. Адаптацията разчита на злото на белите антагонисти, като почти ги вкарва в рамките на комиксови злодеи. Отново и отново „Страната на Лъвкрафт“ напомня на зрителите, че обикновените расисти може да се превърнат в нещо дори още по-гротескно, отбелязва Хана Джорджис в „Атлантик“.

Но сериалът дотам се вманиачава в представянето на белите си антагонисти за въплъщение на злото, че забравя да развие персонажите на протагонистите – не става ясно какво одушевява главните герои, когато те не се борят с расизма, независимо дали е възприел човешка или чудовищна форма.

„Не е достатъчно да поискаме от зрителите да харесат Атикус, Джордж и Летиша само защото расистите са лоши. „Страната на Лъвкрафт“ е сериал, който комбинира успешно жанрови тропи със социален коментар, но е необходимо продукцията да има персонажи, които са привличащи дори когато отсъства от екран заредената пушка на шерифа или кървавите челюсти на поредното чудовище“, обобщава критикът.

Сериалът успява да повдигне темата за расизма в Америка, без да припомня историческата травма, смята Шанти Джоузеф от „Индипендънт“.

„Сериалът държи зрителя нащрек – пише тя. – Усилва чувството за безпокойство, докато героите избягват поддръжници на бялото превъзходство, които не им позволяват да се хранят спокойно, и ченгета, които прилагат закона за вечерния час след залез слънце. Точно когато си мислите, че са избегнали на косъм смъртта от ръцете на расистки чудовища, те се срещат с – познахте – буквални чудовища. Но когато нещата станат твърде много, на тях им помагат мистериозни същества, които ги защитават по време на пътуването.“

 

 

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Страстен читател на научна фантастика се озовава сред общество на магьосници и зловещи създания – хорър сериалът „Страната на Лъвкрафт“ приключи първия си сезон с излъчването на десетия си епизод по НВО. Историята, вдъхновена от разказите на Хауърд П. Лъвкрафт и базирана отчасти на едноименната книга на Мат Ръф, е актуална за съвремието ни не само защото във всекидневието ни през 2020 г. се срещаме с различни аспекти на ужаса, а защото главен злодей е расизмът в Америка.

Сериалът на Миша Грийн, който тръгна през август, бързо се превърна в една от най-гледаните продукции в каталога на стрийминг платформата. Грийн е шоурънър заедно с Джордан Пийл, режисьор на хоръра „Бягай“, спечелил един „Оскар“ (за оригинален сценарий) и номиниран за още три. В продуцентския екип е и Джей Джей Ейбрамс, режисьор на „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ и „Силата се пробужда“.

Сюжетът праща зрителя в 50-те години на миналия век, в страната на Джим Кроу. Атикус Блек (Джонатан Мейджърс) е чернокож ветеран от Корейската война и почитател на научна фантастика, отправил се на мисия да намери изгубения си баща (Майкъл Кенет Уилямс). В търсенето му помагат приятелката му от детството Летиша (Джърни Смолет-Бел) и чичо му (Къртни Б. Ванс). Спасителната им мисия се превръща в борба за оцеляване в Нова Англия, където ги очакват чудовища, излезли като от произведения на Х. Ф. Лъвкрафт, но също и расистки формирования, занимаващи се с окултизъм.

„Страната на Лъвкрафт“ няма общо със сериала „Лъвкрафт“, който продуцират създателите на „Игра на тронове“ Дейвид Бениоф и Дан Уайс. Но и двата проекта са на „Уорнър брос“.

„Страната на Лъвкрафт“ се радва на зрителски рейтинг от 7,2 в IMDb и 87% одобрение от „Ротън Томатоус“. Разказът започва с пътуване с автомобил, преминава през къща, обладана от духове, през търсене на погребано под музей съкровище в стил „Индиана Джоунс“ и редица още други истории, някои от които граничат с абсурдното. Това е перфектният сериал за цялата откаченост, която предложи 2020 г., пише Тамбей Обенсон в „Индиуайър“, и всеки епизод може да се превърне във филм сам по себе си.

„Трудно е да поставиш „Страната на Лъвкрафт“ в някаква категория. Той е амбициозен, има графични елементи, пищен е, с неравно темпо и понякога объркващ. Той е смесица от жанрове, които обгръщат социалната критика в зловещи образи. Пълен е с идеи за раса, класа, пол, зашеметява със символика и е ревниво посветен на собствената си визия. Споменаването на подробности за сюжета би развалило удоволствието от сериала, най-добре е да го преживеете „на сляпо“, казва той в ревюто си.

В книгата на Ръф бялото превъзходство е драматично хиперболизирано, но това не отнема от яркото представяне на чернокожите персонажи. Адаптацията разчита на злото на белите антагонисти, като почти ги вкарва в рамките на комиксови злодеи. Отново и отново „Страната на Лъвкрафт“ напомня на зрителите, че обикновените расисти може да се превърнат в нещо дори още по-гротескно, отбелязва Хана Джорджис в „Атлантик“.

Но сериалът дотам се вманиачава в представянето на белите си антагонисти за въплъщение на злото, че забравя да развие персонажите на протагонистите – не става ясно какво одушевява главните герои, когато те не се борят с расизма, независимо дали е възприел човешка или чудовищна форма.

„Не е достатъчно да поискаме от зрителите да харесат Атикус, Джордж и Летиша само защото расистите са лоши. „Страната на Лъвкрафт“ е сериал, който комбинира успешно жанрови тропи със социален коментар, но е необходимо продукцията да има персонажи, които са привличащи дори когато отсъства от екран заредената пушка на шерифа или кървавите челюсти на поредното чудовище“, обобщава критикът.

Сериалът успява да повдигне темата за расизма в Америка, без да припомня историческата травма, смята Шанти Джоузеф от „Индипендънт“.

„Сериалът държи зрителя нащрек – пише тя. – Усилва чувството за безпокойство, докато героите избягват поддръжници на бялото превъзходство, които не им позволяват да се хранят спокойно, и ченгета, които прилагат закона за вечерния час след залез слънце. Точно когато си мислите, че са избегнали на косъм смъртта от ръцете на расистки чудовища, те се срещат с – познахте – буквални чудовища. Но когато нещата станат твърде много, на тях им помагат мистериозни същества, които ги защитават по време на пътуването.“

 

 

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията