Article_top

Кои са тези убийци, чиито варварски престъпления разтърсиха Франция и света? И как да реагираме ние, принадлежащите към същата ислямска култура, като тях. Дали да кажем, както го прави сателитният канал „Ал-Джазира“, че всъщност на прицел е ислямът? Ужасите ескалираха: след престъплението в Париж, друг касапин обезглави и намушка жертвите си в Ница, а в Авиньон трети бе застрелян, преди да стори същото. Пак по това време саудитски гражданин се опита да проникне във френското консулство в Джеда. И всичко това се случи около рождения ден на Пророка Мохамед. Какво целят убийците? Размахвайки окървавени ножове те крещят „Бог е велик!“. Това е фразата, произнесена от майките ни, когато са ни родили – нас, милионите мюсюлмани. Каква е тайната на тази враждебност, проявена от много мюсюлмани от цял ​​свят, по отношение на свободата, демокрацията и секуларизма? Толкова ли е непостижимо да спазим светския принцип за равенството на всички пред закона? И нима сатирата не е част от свободата на изразяване, която не нарушава мира? И ако става дума за принципно неприемане на карикатурите, защо вестник "Шарли ебдо" не беше атакуван след като публикува карикатура на Дева Мария и църквата?

Очевидно е, че основната причина за всичко това е невежеството и манталитетът, вкоренени и предавани от поколение на поколение мюсюлмани. Убеждават ни, че участваме в някаква безкрайна война. Ал-Азхар -най-голямата институция на сунитския ислям в света, отказва да криминализира групировката "Ислямска държава" (ИДИЛ) и Ал-Каида, тъй като тези терористични организации са позовават на Корана, когато извършват престъпленията си. Същевременно нейната управа нагло заявява, че ще съди вестник „Шарли ебдо“ и Макрон. Така тази институция осъжда жертвата и призовава към това тя да бъде наказана, вместо да прозре кризата на исляма и да го обнови с нов прочит на свещените текстове в съответствие с реалностите на един глобален свят. 

Проповядване на невежество 

Арабските и ислямските религиозни и политически институции тласкат обществата на своите страни към невежество; те отхвърлят културната идентичност на съвременния човек, която не се определя от държавно-териториалната принадлежност. Това е ретроградно отрицание, което зачерква и любовта към живота и човешките свободи. Защото не може да има живот без свобода от една страна, нито свобода и човешки права без справедливо обществено устройство от друга. Единствено светската държава може да гарантира върховенство на закона, защото нейният принцип е равнопоставеността на всички и третирането на религиозната принадлежност като личен въпрос.

Поредицата от отблъскващи с жестокостта си престъпления, извършвани във Франция, Европа и други страни по света в името на исляма, ще окажат отрицателно въздействие върху връзките между Франция и исляма с целия свят и несъмнено ще тласнат и други радикали и гневни мюсюлмани към насилие срещу „неверниците“.

Не е тайна, че ислямът изживява криза, чийто признак е насилието. Голяма част от мюсюлманите не могат да се разграничат от него, тъй като то е част от религиозната им същност. И тъй като те не са свободни индивиди, изпадат в зависимост от наставници, които да интерпретират за тях заобикалящия ги свят. А, както е известно, има много наставници и всеки от тях има свои рецепти и визии. В по-голямата си част това са имами, политици и корупционни мрежи, пронизващи цялата структура на провалените държави в този ареал.

Тъй като ислямската религия не може да се реформира чрез преосмисляне на свещения текст, тя не позволява и на вярващите сами да го сторят, като по такъв начин преоткрият себе си като съвременни хора. Поради това, много мюсюлмани са объркани и се изолират от съвременността – те не могат да изградят рационални отношения с хора извън своята вяра, тъй като за това е нужна интелектуална откритост и търсене на общи интереси. 

Кризата на постколониалната държава 

Можем да говорим за политико-икономически провал на постколониалните държави в ислямския свят, който се отрази и на дейността на всичките държавни институции. Успоредно с това провал претърпя и официалната религия – ислямът, чиито имами тихомълком изпълняват ролята си на инструмент на властта, индоктринирайки в „правилна посока“ вярващите. Но всъщност, с течение на времето те превърнаха мюсюлманите в тиктакащи бомби. Цели шест десетилетия диктаторските режими в Близкия изток в съюз с религиозните институции тласкаха гражданите си към религиозна нетърпимост, за да ги отклонят от вътрешните кризи и да ги обрекат на културно невежество. Така се стигна до феномена „ислям на провалената държава“, който не може да не бъде пронизан от насилие. Защото режимите използваха религията като овчарско куче, с чиято помощ да държат в подчинение стадото. Такъв ислям, продукт на погрешните политики на постколониално развитие и на неуспешната модернизация, може да доведе единствено до обществен колапс и насилие. Той зарежда мюсюлманите с чувство на мъст и презрение към Европа и нейната цивилизация, които се изразяват в насилствени актове, каквито виждаме днес. 

Насилственият ислям и световният безпорядък 

Когато управляващите в региона осъзнаха, че насилственият ислям се превръща във враг номер едно на държавата, те поведоха борба срещу него, защото не обслужваше вече техните вътрешни интереси. От друга страна обаче, те видяха в радикалните ислямисти и този тип фашистки ислям полезно чучело, с което да плашат света и да всяват объркване сред другите народи. Всичко това трябваше да им помогне да останат на власт. Това се случва сега в Сирия, Ирак, Либия, Египет, Алжир, Йемен, Ливан, Катар, Турция, Афганистан, Пакистан , Саудитска арабия и др.

Така малко по малко „фашисткият ислям на  провалената държава“ получи своя шанс. В неговия „актив“ можем да впишем поредица от терористични актове: от убийството на Садат до феномена Ал Каида на Бен Ладен и Ал-Зауахири - разрушаването на кулите-близнаци в Ню Йорк, от „черното десетилетие“ в Алжир до „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия и други. По-специално сирийската гражданска война се превърна в терен за всички ислямистки радикали, подкрепяни от Катар, Турция и други страни от региона. Терористичната индустрия се оказа печеливша в региона и полезно плашило в световен мащаб. 

Слаба Европа…уплашена Европа 

Този фашистки политически ислям, изявяващ се в Европа чрез брандовете „Мюсюлмански братя“ и салафитски дружества и джамии, ще процъфтява, докато европейските правителства се страхуват да се изправят срещу него и позволяват да нарушава техните закони. Под закрилата на левите и либералните партии той ще продължава безнаказано да извършва гнусни престъпления срещу европейските общества. На практика религиозната нетърпимост ще бъде прикривана от левите и либералите лозунги срещу „ислямофобията“ и ….“религиозната дискриминация“. С течение на годините тези политики ще доведат Европа пред екзистенциална заплаха, но когато това бъде осъзнато, вече ще бъде късно. Тук е уместно да припомня арабската поговорка „Вече брадвата ще е над главата“.

Либералните и левите защитници на исаляма трябва да видят как тази тема е експлоатирана от лидерите на ислямски страни, от арабско-мюсюлманските коментатори и от арабските медии, особено "Ал Джазира" в арабската му версия. Нека проследят как Ердоган използва ислямската карта, за да подкопае сигурността в света и да насъска мюсюлманите срещу Франция и Европа. Всичко това се прави не за друго, а защото Макрон е единственият, който се противопостави на политиките на турския диктатор, насочени към разпространение на хаос в Близкия изток и Африка. Всъщност, Ердоган използва радикалния ислям за своите имперски цели – прехвърля подопечните му джихадисти от Ал Кайда и ИДИЛ  финансирани от Катар и международните структури на Мюсюлманските братя от Сирия и Афганистан в Либия и в Горни Карабах. Ердоган не може да прости на Макрон и това, че единствен от европейските лидери се противопостави твърдо на провокациите му срещу Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. И тук Анкара печели от мълчанието на останалите лидери на ЕС и НАТО. Нека всички да видят как Асад заплашва да изпрати терористи, ако бъде нападнат. Или как Катар и Иран финансират шиитски и сунитски екстремисти, за да застрашават европейските ценности и сигурността на евроатлантическата общност. Нека проследят как катарският канал "Ал Джазира" денонощно сипе хули срещу Франция, изопачавайки нейните светски политики в защита на демокрацията. Нека се запознаят и с пропагандната отрова, която се лее от екрана на десетките ислямски сателитни канали, призоваващи към насилие и убийството на „неверниците“ - християни, евреи и други немюсюлмани; как откровено инструктират радикалите и мюсюлманите как се правят бомби и други инструменти за убиване на невинни хора. Всичко това минава покрай ушите на Европа, докато левите и либиралите политици са заети да се борят срещу „ислямофобията“. Ако Европа запази мълчание и не застане твърдо зад Макрон и мерките му за противодействие на ислямискя сепаратизъм и ислямисткия джихадизъм, целият континент ще пламне от насилие.

 

Кои са тези убийци, чиито варварски престъпления разтърсиха Франция и света? И как да реагираме ние, принадлежащите към същата ислямска култура, като тях. Дали да кажем, както го прави сателитният канал „Ал-Джазира“, че всъщност на прицел е ислямът? Ужасите ескалираха: след престъплението в Париж, друг касапин обезглави и намушка жертвите си в Ница, а в Авиньон трети бе застрелян, преди да стори същото. Пак по това време саудитски гражданин се опита да проникне във френското консулство в Джеда. И всичко това се случи около рождения ден на Пророка Мохамед. Какво целят убийците? Размахвайки окървавени ножове те крещят „Бог е велик!“. Това е фразата, произнесена от майките ни, когато са ни родили – нас, милионите мюсюлмани. Каква е тайната на тази враждебност, проявена от много мюсюлмани от цял ​​свят, по отношение на свободата, демокрацията и секуларизма? Толкова ли е непостижимо да спазим светския принцип за равенството на всички пред закона? И нима сатирата не е част от свободата на изразяване, която не нарушава мира? И ако става дума за принципно неприемане на карикатурите, защо вестник "Шарли ебдо" не беше атакуван след като публикува карикатура на Дева Мария и църквата?

Очевидно е, че основната причина за всичко това е невежеството и манталитетът, вкоренени и предавани от поколение на поколение мюсюлмани. Убеждават ни, че участваме в някаква безкрайна война. Ал-Азхар -най-голямата институция на сунитския ислям в света, отказва да криминализира групировката "Ислямска държава" (ИДИЛ) и Ал-Каида, тъй като тези терористични организации са позовават на Корана, когато извършват престъпленията си. Същевременно нейната управа нагло заявява, че ще съди вестник „Шарли ебдо“ и Макрон. Така тази институция осъжда жертвата и призовава към това тя да бъде наказана, вместо да прозре кризата на исляма и да го обнови с нов прочит на свещените текстове в съответствие с реалностите на един глобален свят. 

Проповядване на невежество 

Арабските и ислямските религиозни и политически институции тласкат обществата на своите страни към невежество; те отхвърлят културната идентичност на съвременния човек, която не се определя от държавно-териториалната принадлежност. Това е ретроградно отрицание, което зачерква и любовта към живота и човешките свободи. Защото не може да има живот без свобода от една страна, нито свобода и човешки права без справедливо обществено устройство от друга. Единствено светската държава може да гарантира върховенство на закона, защото нейният принцип е равнопоставеността на всички и третирането на религиозната принадлежност като личен въпрос.

Поредицата от отблъскващи с жестокостта си престъпления, извършвани във Франция, Европа и други страни по света в името на исляма, ще окажат отрицателно въздействие върху връзките между Франция и исляма с целия свят и несъмнено ще тласнат и други радикали и гневни мюсюлмани към насилие срещу „неверниците“.

Не е тайна, че ислямът изживява криза, чийто признак е насилието. Голяма част от мюсюлманите не могат да се разграничат от него, тъй като то е част от религиозната им същност. И тъй като те не са свободни индивиди, изпадат в зависимост от наставници, които да интерпретират за тях заобикалящия ги свят. А, както е известно, има много наставници и всеки от тях има свои рецепти и визии. В по-голямата си част това са имами, политици и корупционни мрежи, пронизващи цялата структура на провалените държави в този ареал.

Тъй като ислямската религия не може да се реформира чрез преосмисляне на свещения текст, тя не позволява и на вярващите сами да го сторят, като по такъв начин преоткрият себе си като съвременни хора. Поради това, много мюсюлмани са объркани и се изолират от съвременността – те не могат да изградят рационални отношения с хора извън своята вяра, тъй като за това е нужна интелектуална откритост и търсене на общи интереси. 

Кризата на постколониалната държава 

Можем да говорим за политико-икономически провал на постколониалните държави в ислямския свят, който се отрази и на дейността на всичките държавни институции. Успоредно с това провал претърпя и официалната религия – ислямът, чиито имами тихомълком изпълняват ролята си на инструмент на властта, индоктринирайки в „правилна посока“ вярващите. Но всъщност, с течение на времето те превърнаха мюсюлманите в тиктакащи бомби. Цели шест десетилетия диктаторските режими в Близкия изток в съюз с религиозните институции тласкаха гражданите си към религиозна нетърпимост, за да ги отклонят от вътрешните кризи и да ги обрекат на културно невежество. Така се стигна до феномена „ислям на провалената държава“, който не може да не бъде пронизан от насилие. Защото режимите използваха религията като овчарско куче, с чиято помощ да държат в подчинение стадото. Такъв ислям, продукт на погрешните политики на постколониално развитие и на неуспешната модернизация, може да доведе единствено до обществен колапс и насилие. Той зарежда мюсюлманите с чувство на мъст и презрение към Европа и нейната цивилизация, които се изразяват в насилствени актове, каквито виждаме днес. 

Насилственият ислям и световният безпорядък 

Когато управляващите в региона осъзнаха, че насилственият ислям се превръща във враг номер едно на държавата, те поведоха борба срещу него, защото не обслужваше вече техните вътрешни интереси. От друга страна обаче, те видяха в радикалните ислямисти и този тип фашистки ислям полезно чучело, с което да плашат света и да всяват объркване сред другите народи. Всичко това трябваше да им помогне да останат на власт. Това се случва сега в Сирия, Ирак, Либия, Египет, Алжир, Йемен, Ливан, Катар, Турция, Афганистан, Пакистан , Саудитска арабия и др.

Така малко по малко „фашисткият ислям на  провалената държава“ получи своя шанс. В неговия „актив“ можем да впишем поредица от терористични актове: от убийството на Садат до феномена Ал Каида на Бен Ладен и Ал-Зауахири - разрушаването на кулите-близнаци в Ню Йорк, от „черното десетилетие“ в Алжир до „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия и други. По-специално сирийската гражданска война се превърна в терен за всички ислямистки радикали, подкрепяни от Катар, Турция и други страни от региона. Терористичната индустрия се оказа печеливша в региона и полезно плашило в световен мащаб. 

Слаба Европа…уплашена Европа 

Този фашистки политически ислям, изявяващ се в Европа чрез брандовете „Мюсюлмански братя“ и салафитски дружества и джамии, ще процъфтява, докато европейските правителства се страхуват да се изправят срещу него и позволяват да нарушава техните закони. Под закрилата на левите и либералните партии той ще продължава безнаказано да извършва гнусни престъпления срещу европейските общества. На практика религиозната нетърпимост ще бъде прикривана от левите и либералите лозунги срещу „ислямофобията“ и ….“религиозната дискриминация“. С течение на годините тези политики ще доведат Европа пред екзистенциална заплаха, но когато това бъде осъзнато, вече ще бъде късно. Тук е уместно да припомня арабската поговорка „Вече брадвата ще е над главата“.

Либералните и левите защитници на исаляма трябва да видят как тази тема е експлоатирана от лидерите на ислямски страни, от арабско-мюсюлманските коментатори и от арабските медии, особено "Ал Джазира" в арабската му версия. Нека проследят как Ердоган използва ислямската карта, за да подкопае сигурността в света и да насъска мюсюлманите срещу Франция и Европа. Всичко това се прави не за друго, а защото Макрон е единственият, който се противопостави на политиките на турския диктатор, насочени към разпространение на хаос в Близкия изток и Африка. Всъщност, Ердоган използва радикалния ислям за своите имперски цели – прехвърля подопечните му джихадисти от Ал Кайда и ИДИЛ  финансирани от Катар и международните структури на Мюсюлманските братя от Сирия и Афганистан в Либия и в Горни Карабах. Ердоган не може да прости на Макрон и това, че единствен от европейските лидери се противопостави твърдо на провокациите му срещу Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. И тук Анкара печели от мълчанието на останалите лидери на ЕС и НАТО. Нека всички да видят как Асад заплашва да изпрати терористи, ако бъде нападнат. Или как Катар и Иран финансират шиитски и сунитски екстремисти, за да застрашават европейските ценности и сигурността на евроатлантическата общност. Нека проследят как катарският канал "Ал Джазира" денонощно сипе хули срещу Франция, изопачавайки нейните светски политики в защита на демокрацията. Нека се запознаят и с пропагандната отрова, която се лее от екрана на десетките ислямски сателитни канали, призоваващи към насилие и убийството на „неверниците“ - християни, евреи и други немюсюлмани; как откровено инструктират радикалите и мюсюлманите как се правят бомби и други инструменти за убиване на невинни хора. Всичко това минава покрай ушите на Европа, докато левите и либиралите политици са заети да се борят срещу „ислямофобията“. Ако Европа запази мълчание и не застане твърдо зад Макрон и мерките му за противодействие на ислямискя сепаратизъм и ислямисткия джихадизъм, целият континент ще пламне от насилие.

Коментари

Хм

Добро начало и лош край. Що за ода за Макрон е това в края? Ода за Макрон и Хафтар с Путин в Либия?
Не, мерси. Намесата на Ердоган като цяло е подла. Оставете турците да изберат по-малкото зло между Ердоган и Гюлен. Дали пък тайната мрежа на Гюлен не подхранва фанатизирания ислям???

Хм

"Проф. Чуков обясни още, че възелът между Франция и Турция се затяга. Припомняме, че в събота турският президент Реджеп Ердоган каза, че турският му колега Еманюел Макрон има проблем с мюсюлманите и че се нуждае от преглед за психично здраве. Днес пък турският президент ще украси корицата на новия брой на френското сатирично издание "Шарли ебдо".

Това е резултат от обтегнатите отношения между двете държави от около година. Това е сблъсък между две държави, които спорят за влияние върху една и съща територия. Започна се от Либия, продължи се в Сирия и в Северен Ирак, заяви проф. Чуков."
https://faktor.bg/bg/articles/vladimir-chukov-vazelat-mezhdu-frantsiya-i-turtsiya-se-zatyaga

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията