Няколко бележки за атентатите в последните седмици:

1. Нападенията във Виена са интересни от оперативна гледна точка, защото са извършени с огнестрелно оръжие. Това ги откроява от други атентати в последно време, които бяха изпълнени по старите инструкции на ИД (Ислямска държава - б.р.) - да се използват ножове и превозни средства, защото те не будят съмнение и е естествено човек да разполага и с двете.

2. Важен елемент от оперативната стратегия на ИД, след като беше отслабена в Ирак и Сирия, бяха инструкциите чуждите бойци да се върнат по родните си места, да се оженят за местни жени, да правят деца и да предават джихадистката идеология на поколенията. В този смисъл опасността от атентати в Европа остава реална и непосредствена.

- Според мен хвърлянето на боб защо точно на този ден и защо точно в тази държава са били извършени атаки хаби интелектуален ресурс - един атентат е резултат от комплекс от фактори, сред които финансови, оперативни, лични, личностни и чиста случайност. Можем да знаем кое е било водещото, само ако реално сме участвали в подготовката или сме имали предварителна информация за нея. Това рядко се случва на цивилните анализатори (които не са част от службите за сигурност), и то при вече реализирано нападение.

3. В литерурата има редица описани случаи за връзката между организираната престъпност и тероризма (the crime-terror nexus). Тук трябва да вметна, че през последните години именно заради атентатите в Европа редица финансови и нефинансови институции бяха задължени да въведат програми, които да гарантират, че няма да бъдат използвани като инструменти за финансиране на тероризма. Целта е да се положат максимални усилия да се пресекат финансовите потоци на терористите във възможно най-ранен етап, като тук водещата роля е на „цивилния“ сектор.

4. Примерите от последните години показват, че част от атентаторите са хора с криминална регистрация, което стана повод да се заговори не „за радикализация на исляма, а за ислямизацията на радикализма“ (по Оливие Роа). Тази теза има своите добри зрънца, но – като всяка теоретична конструкция - и своите недостатъци, защото не обхваща всички случаи, а при терористичните атентати дори и един да бъде пропуснат, е фатално.

5. Личното ми мнение е, че религиозно мотивираните атентати са проблем на сигурността и управленски (политически) проблем. Не културен. Не религиозен. Това са резултатите от водената години наред безотговорна външна политика и грешна представа за сигурност на водещите европейски държави. Съгласна съм с онези, които казват, че европейските общества гарантират права, които обаче са неразривно свързани с отговорно поведение и задължения към обществото.

Следенето за спазването на тези задължения не е отговорност нито на религиозните лица, нито на културолозите, нито на партийните шамани. То е отговорност на службите за сигурност. Не е изненадващо, че в Европа идват бежанци от войните и конфликтите, подклаждани от редица (включително европейски) държави и напоени щедро с оръжия от ВПК-тата им. Проблем е, че няма достатъчно експертен капацитет, който да открои кой е икономически мигрант, кой бяга от война и кой е престъпник. Няма и категорична политика и по отношение на това как се назначават региозните лидери и къде са образовани. (Абу Хамза и “имамът“, свързан с атентата в Барселона през 2017 г. са само два от многото примери).

Проблем е, че не работи системата, която да следи за джихадизацията в затворите. В този смисъл според мен не се проваля мултикултурният модел. Проваля се концепцията на Европа за сигурност и това е посоката, в която трябва да се води големият дебат.

* Ралица Трифонова е магистър по "Международни отношения". Изследователските ѝ интереси са свързани с политическите процеси и конфликтите в Близкия изток. Занимава със събирането и обработването на информация за целите на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
** Текста й публикуваме с нейно разрешение. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.