През последните години, а особено след 7 октомври 2023 г, водещи международни медии като BBC, New York Times и Deutsche Welle изпаднаха в най-дълбоката си криза на доверие от десетилетия. Това не е локално явление, а системно разместване, което разкрива комбинация от структурна идеологическа предубеденост; редакционни практики, които понякога стигат до манипулация; нормализиране на антисемитски или антиционистки рамки; невъзможност да се балансират фактите с активистки дискурс; натиск от социалните мрежи и поляризираните аудитории.

Това, че точно флагманите на журналистическите стандарти в световен мащаб се оказаха многократно жертва на идеологически натиск отвън и вътре в самите им редици, е обезпокояващо. Не защото показва кризата в конкретните медии, от които от десетилетия се учат милиони журналисти. А защото са свидетелство за разпад на обществения дебат и отстъпване на класическата журналистика пред новата, активистка нейна форма.

Вече не е толкова важно да се съобщи какво точно се случва – познатите стандартни въпроси, на които отговаря журналистическата работа „кой, какво, къде, кога и защо“ отстъпиха място на друг въпрос: „На кого ще помогнем/навредим, ако съобщим за случилото се?“ Под натиска на този въпрос се премълчават значими събития и се преувеличава значението на други. За това пише в материалите си многократно и бившият кореспондент на „Асошиейтед прес“ в Израел Мати Фридман. Той подава оставка като шеф на кореспондентското бюро на агенцията, след като централата принуждава екипа му да зачерква и цензурира новини от Газа под натиска на “Хамас“.

Причината за решението на централата са съображения за сигурност за журналистите, което е разбираемо и вероятно би трябвало да е водещо, но когато заради сигурността се възприемат пропагандни тези, това вече не е журналистика. Фридман дава като пример за новата активистка журналистика мълчанието около здравословното състояние на предишния президент на САЩ. Джо Байдън видимо не бе в добра здравословна форма в края на мандата си и въпреки, че беше крехък, дезориентиран и страдаше от многобройни блекаути пред очите на целия свят, нито една от демократичните медии не тематизира това. До момента, в който той падна от власт. Тогава внезапно наяве излязоха медицински доклади и дълго сдържани опасения и коментари на анализатори. Това, според Фридман, се е случило, именно защото новата журналистика работи под натиска на въпроса „На кого ще помогнем или навредим“ – в случая такива материали щях а да помогнат на „врага“ Тръмп и да навредят на „нашия човек“ Байдън.

1. BBC – между институционална криза и идеологически рефлекс

За съжаление това не остава единичен случай и не се изчерпва само с президентската кампания в САЩ или с медиите зад Океана. Преди дни една от най-авторитетните медии в света, успяла да удържи на не една криза и въпреки това винаги успявала да защити репутацията си на най-достоверен източник - ВВС, бе разтърсена от огромна институционална криза.

Доклад на бившия външен съветник на Комитета за редакционни стандарти на BBC Майкъл Прескот за системни редакционни грешки на медията изтече към консервативния „Дейли Телеграф“ и стана публично достояние.

Докладът е с дължина около 19 страници и съдържа обвинения в драстични нарушения и проява на „институционална пристрастност“ в отразяването си на въпроси като Тръмп, конфликта в Газа и трансджендър темите. Най-широк отзвук намери манипулацията на речта на Доналд Тръмп преди нападението на Капитолия. Тази реч е излъчена чрез манипулативен монтаж, като са съешени началото и края й, така че да звучи сякаш Тръмп насъсква последователите си да нападнат Капитолия.

Друг проблем е антиизраелското настроение в медията. Най-голям скандал по тази тема предизвика филм на BBC, който представи 13-годишно дете в документален филм за Газа, като символ на страданието на децата в ивицата, без да съобщи, че то е син на министър на „Хамас“ и информацията, която подава, очевидно идва от „Хамас“. Но филмът не бе единична грешка, а само част от други хронични проблеми:

- BBC системно избягваше да използва думата „терористи“ за „Хамас“, дори след масовото убийство на 7 октомври. Това беше оправдано „за да се запази неутралност“, но в практиката създаваше морален фалшив баланс, в който нападател и жертва биват поставени на едно морално ниво;

- размиване на фактологичната яснота;

- непрозрачност и селективност на фактите.

Случаите на прикриване на ключова информация – семейна свързаност с „Хамас“, липса на контекст за използването на човешки щитове, никакви данни за стотиците ракети на „Хамас“, паднали в Газа – създадоха впечатление за структурна редакционна тенденция, не за единични грешки. BBC беше критикувана многократно за репортажи, които нормализират гледната точка на „Хамас“, както и за неуспеха да идентифицира антисемитски мотиви в покритието на протести. Така например медията излъчи директно концерт на британски рапър, в който той многократно показваше и викаше от сцената антисемитски лозунги. Друго обвинение е, че ВВС акцентира върху израелските действия, без да дава и минимален контекст за терора на „Хамас“.

Това не е открит антисемитизъм, а структурен анти-израелски предразсъдък, който обаче произвежда същите ефекти като антисемитизма.

Отделен голям проблем е антисемитизмът в BBC Arabic: В доклада се споменава, че арабската служба на BBC е включвала коментатори с антисемитски гледни точки и това не е било редактирано от централата.

Третата голяма тема с критики в доклада е цензурата по отношение на трансджендър теми: Прескот обвинява отдел „LGBT“ в медията в отказ за отразяване на критични мнения за трансджендър въпроси. Като пример се дава случай, в който водеща коригира в крачка подавания й термин „бременни хора“ и казва „бременни жени“. Под натиск на редколегията тя е наказана за това. Излиза, че голяма или поне влиятелна част от журналистите в ВВС реагират чувствително на отказ да следваш наложена идеологическа рамка, но пък нямат никакъв проблем с грубо манипулиране на цяла реч на Тръмп, променяйки из основи смисъла й.

BBC признава, че е направен „грешен редакционен избор“ при монтажа на речта на Тръмп, но отхвърля по-широките обвинения за „институционална пристрастност“. В крайна сметка двама от ръководството – Тим Дейвис и Дебора Търнес подадоха оставки.

Някои критици и инсайдери говорят за натиск и „кампания“, която е довела до оставките. Според The Guardian, един от членовете на борда — Роби Гиб, който има консервативни връзки, „водил атаката“ срещу BBC по теми като Газа, Тръмп и трансджендър.

Че ВВС попада под кръстосан огън между леви и десни има традиция в кралството.

„Когато двама души критикуват ВВС, те могат да имат предвид диаметрално противоположни неща“, казва Емили Мейтлис пред радио LBC.

Бившата журналистка на ВВС Мейтлис е сред най-ярките критици на настоящия борд на медията.

„Десният популист Найджъл Фараж казва, че BBC е прекалено ‘woke’ и градска и не се интересува от проблемите на хората извън Лондон“, казва Мейтлис. „Лидерът на либералдемократите Ед Дейви, напротив, критикува ВВС точно за това, че дава твърде голяма платформа на Фараж и други политически актьори от неговия тип, и игнорира по-прогресивната опозиция.“

Остава въпросът дали при нарастващата поляризация на Великобритания и света запазването на неутралността, към която ВВС се е ангажирала, изобщо е възможно днес.

Това не е проблем само и единствено за британската обществена медия.

2. New York Times – журналистика, превърната в активизъм

Три големи медийни скандала съпровождат отразяването на конфликта в Газа от New York Times: Случаят с „доклада на разследващото звено“ за предполагаемо масово изнасилване от страна на израелски войници (който по-късно се оказа методологически компрометиран и редакцията призна тежки пропуски), снимката на дете с генетични увреждания на първа страница, представено лъжливо като дете, стигнало до това състояние заради масов глад, както и публикацията за болницата „А-Хали“ на база неподтвърдени данни от „Хамас“, в която първоначално Израел бе обвинен, че е убил 500 души с ракета, изстреляна по паркинга на болницата, но в последствие се оказа, че ракетата е на Ислямски джихад и убитите са десетки, но не 500. Тези пропуски също разкриват сериен модел:

 Активистки идеологически филтри

New York Times следва линия, в която редакционните решения често отговарят на вътрешни културни очаквания на журналистическата общност. Такива например са описанието на Запада като колониален потисник, а Израел – като представител и символ на Запада и колониалната му политика. Така превръщат войната, започната от терористична ислямистка формация с цел да унищожи Израел, в нещо съвсем различно: битка между колониален потисник и освободително движение.

Не на последно място вестникът се подава на силен натиск от собствената прогресивна аудитория.

Нова „идентичностна“ журналистика

New York Times преминава от „проверка на фактите“ към „разказване на истории“, в които емоционалният заряд е по-важен от фактологичната тежест. „Маргинализираните“ актьори получават привилегията на непоклатимо доверие, дори когато става дума за терористични организации.

Антисемитски структури

Проблемите с антисемитизма не са пряко в текстовете, а в тяхното рамкиране. Израел е агресор по дефиниция и няма никакво значение кой е започнал войната и каква е предисторията на нападателите. Често се прави избирателно отразяване, като опроверганите твърдения за израелски нападения често остават некоригирани. Избира се език, който е подобен на антиционистки пропагандни наративи.

Според редица медийни наблюдатели New York Times понякога възпроизвежда дискурси, които на практика легитимират антисемитски стереотипи – „мощен Израел срещу безпомощни палестинци“, олигархични еврейски структури и др.

3. Deutsche Welle – германската версия на кризата

DW беше разтърсена от поредица скандали през 2021–2023 г. заради антисемитски публикации от журналисти, както и постове на репортери, които в социалните мрежи оправдаваха „Хамас“. Още преди войната медията бе подложена на вътрешно разследване заради структурна пропалестинска и анти-израелска култура на отразяване. Въпреки опитите да се обясни това с арабския произход на някои журналисти, проблемът се доказа не като индивидуален, а като системен. Преди няколко месеца журналисти от редакциите поискаха нова вътрешна проверка и обвиниха ръководството си, че не прави нищо, за да спре откровено антиизраелски материали. Пример за такъв е анализ, оправдаващ отчасти лозунга „От реката до морето“.

Независимият доклад, поръчан от DW, установи, че:

- проблемът не е „няколко журналисти“;

- съществува дълбока културна динамика, в която израелската гледна точка се представя като „официална пропаганда“, а палестинската – като „истина“.

DW беше принудена да уволни служители, да промени редакционните си правила и да премине към по-строга проверка на съдържанието.

Описаното не е проблем само в тези три медии, а общ за журналистиката, който не е провокиран сега от конфликта в Газа, но той успя най-бързо и точно да покаже колко е напреднала деградацията на традиционната журналистика

Всички медии се опитват да оцеляват във времена на силно културно и политическо разделение, подклаждано и от огромен натиск от социалните мрежи. Все по-често медиите от всеки политически спектър показват стремеж към морална позиция вместо стремеж към факти. Не по-малък е проблемът вътре в редакциите. Често отразяването на теми отразява всъщност идеологическите настроения в редакциите, в които определени теми са рамкирани предварително. И докато при теми като Тръмп или трансджендърите все още става дума за различни политически и културни виждания, то при антисемитизмът не можем да твърдим, че това е просто „друга гледна точка“.

Разбира се, особено в либералните медии, не става дума за открит, ултрадесен антисемитизъм. Става дума за структурен антиционизъм, който делегитимира правото на съществуване на Израел; омаловажава терора срещу евреи; поставя под въпрос самия факт на еврейската държава.

Този дискурс, макар да е маскиран като „прогресивна критика“, често възпроизвежда класически антисемитски тези.

Резултатът е поляризиран медиен пейзаж – не само в САЩ, но и в Европа. Ефектът се подсилва от социалните мрежи, където „потребителите“ все повече се движат в своите си хомогенни балони.

В такава ситуация балансираното отразяване рискува да бъде смазано между фронтовете. Това се вижда и в реакциите на оставките в BBC след скандала с видеото на Тръмп. Левите обвиниха медията в раболепие пред Тръмп, а самият Тръмп и десните нарекоха BBC „пропагандна машина“ за „100 процента фалшиви новини“.

Човек не би искал да се приобщи нито към едната, нито към другата страна.

Да практикуваш днес още фактически журналистика – или поне да се опитваш – е неблагодарна задача. В най-лошия случай ще трябва да напуснеш, в най-добрия – ще си обект на натиск, подигравки и обвинения. Само че обективността не се постига само с „добри намерения и вяра в хуманните каузи“. Нужна е постоянна критична проверка на собствените възприятия и модели на мислене. Защото въпросът не е какви убеждения лично поддържат журналистите. Те би трябвало да бъдат достатъчно професионални, за да се въздържат от частни мнения по време на работа и да представят и мненията на хора, чиито възгледи иначе отхвърлят. Именно в това отношение към инакомислещите се проявява либерализма. Всичко останало е неговият антипод