Ше даде ли България зелена светлина за започване на преговори на Северна Макдония с ЕС. Това е най-актуалният вътрешнополитически въпрос за нас през последните дни. На бюрократски език казано - ще се съгласи ли България за провеждането на първата междуправителствена конференция. Премиерът Бойко Борисов вече даде срок до 10 ноември, в който двете страни трябва да се разберат по спорните въпроси, така че започването на преговори да не бъде осуетено.

Историята на отношенията между България и Северна Македония е дълга, но настоящото й развитие започна преди 3 години. Тогава бе подписан договор за добросъседство от август 2017 г., който отвори пътя на Северна Македония за членство в НАТО. В този договор текстовете бяха общи:

- ще се насърчават и защитават взаимните инвестции;

- създава се съвместна историческа комисия, която "да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития";

- двете страни "ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда" и др.

Тъй като Северна Македония - в най-добрия случай - не бързаше да изпълни задълженията си по договора, през октомври 2019 г. българският парламент прие рамкова позиция. В нея се казва, че България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Както и това, че съгласието на България за провеждането на първата междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително и по отношение на дейността на съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси.

А под реален напредък се разбира:

- Северна Македония да преустанови политика на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. македонско малцинство в България.

- Северна Македония да декларира с вербална нота до страните членки на ООН, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

- задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като "българския фашистки окупатор".

- постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

- по отношение на езика да се използва фразата "официален език на Република Северна Македония". Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. македонски език, отделен от българския.

Тази позиция бе възприета в Скопие по-скоро като враждебен акт. И към момента отношенията между двете страни са по-скоро в задънена улица.

България е в сложна ситуация. От една страна, факт е, че Северна Македония не спазва подписания договор и антибългарската пропаганда там си продължава. А в ЕС няма как да бъде допусната страна, ако тя има проблеми със своите съседи.

От друга страна обаче, да се твърди, че няма никакъв напредък, също не е вярно. Все пак дори политиците в Скопие започнаха публично да признават, че Гоце Делчев като национална идентичност е българин. И е възможно по-твърда позиция на България да унищожи дори този малък напредък.

Развръзката предстои.