Мерки по "приключване на законодателната реформа" по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност. Анализи, анализи и пак анализи на корупционните дела и на наличните ресурси за борба с корупцията. Обезпечаване с "човешки ресурси" на КПКОНПИ и "повишаване на доверието" във воденото от Сотир Цацаров специализирано звено. "Засилване на прозрачността" относно разпределението на държавната реклама към медиите, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост "с цел формулиране на мерки".

Така българското правителство отговаря на обявения от Европейската комисия в края на септември доклад за върховенството на закона в България - част от новия механизъм на ЕК, общ за всички държави членки. Днес Министерският съвет одобри "План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г.". И в него четем гореописаните обещания.

Заложените мерки са с краткосрочен шестмесечен и средносрочен двегодишен срок за изпълнение. С други думи - в по-голямата си част остават за следващото правителство.

Какво иска ЕК

На 30 септември стана ясно, че ЕК продължава мониторинга над България. Заявката даде комисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова с думите: "Както знаете, имаше планове той да бъде прекратен. Но има още несвършена работа, най-вече от страна на властите."

По самия доклад за върховенството на закона Йоурова отбеляза, че България има проблеми по две направления – съдебната система и медиите.

По отношение на медиите освен непрозрачна собственост, политическа намеса в работата и кампании за очерняне, сплашване и заплахи от политически характер се говори и за връзка между политически играчи и някои медии. 

В България все още не е финализирана процедурата, с която да бъде отговорено на отдавнашното безпокойство на Еврокомисията за ефективния режим на отчетност на главния прокурор. Безпокойство продължава да буди и съставянето и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС у нас - това бяха друга част от констатациите.

Какво предлага правителството

Правосъдна система

В стълб "Правосъдна система" се предвиждат мерки във връзка с приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка - четем в прессъобщението на МС за плана.

Не става обаче ясно какво точно предвижда правителството. В качеството си на министър на правосъдието Данаил Кирилов внесе изменения в НПК в отговор на препоръките на Венецианската комисия, с които най-общо трябваше да се създаде фигурата на т.нар. надглавен прокурор - т.е. такъв, който да може да разследва при нужда началника си - главния прокурор. Както е известно, у нас държавното обвинение има пирамидална структура, на върха на която е главният прокурор, който осъществява ръководството над всички прокуратури. Последва питане в тази посока и до Конституционния съд, който се произнесе, че на практика всеки обвинител може да разследва Главния. Измененията в НПК не са гласувани, а в момента работни групи към правосъдното министерство заседават със заявената цел да се намери механизъм за разследването. Но информации за резултат няма.

От правителството обещават още подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други.

Конкретика в прессъобщението отново няма. Но прави впечатление мярката за професионалните организации. Както е известно, от ДПС настояваха за забрана за членство в такива организации. На прицел на "здравите сили" обикновено е критичният Съюз на съдиите в България (ССБ). Публична тайна е, че магистрати отказват членството си заради оказвания върху ССБ натиск чрез опитите за компрометирането му.

Борба с корупцията

По отношение на "Уредба (правна рамка) за борба с корупцията" се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област - възлагане и извършване на комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза), анализ на ресурсите (численост на разследващи органи и прокурори, наличие или липса на специализация в областта), изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК.

Предвиждат се мерки във връзка с подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичността и доверието в Комисията.

И тук, освен че ще се правят анализ след анализ, от правителствената пресслужба не посочват конкретни действия, освен че капацитетът на КПКОНПИ вероятно ще бъде увеличен с още назначени служители. Факт е, че ЕК посочва, че у нас няма ефективни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Свобода на медиите

Въпросите по стълб "Медиен плурализъм и свобода на медиите" ще бъдат включени като приоритети в област "Медийна среда" в Националната програма за развитие "България 2030". Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост с цел формулиране на мерки. Предвижда се увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ.

Състоянието на медийната среда у нас е отдавна известно, като регистърът на собствениците, който Министерството на културата трябва да публикува на сайта си на база подадените от самите медии данни, е регистър проформа - в него се съдържа собственикът по Търговски регистър, а министерството няма капацитет да "разследва" дали някой задкулисно не управлява дадена медия и не определя медийната й политика. 

Стар и все така нерешен остава въпросът с това как държавата решава към кои точно медии да разпредели пари под формата на държавна реклама - а отдавна държавата е един от най-големите играчи "на рекламния пазар". Което оставя съмнения за упражняване на влияние чрез зависимост от публичното финансиране.

Други

В рамките на стълб "Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване", се предвижда приемането на Ръководство за последващата оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.

Планът ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации.