Еврокомисията продължава мониторинга над България, заяви днес комисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова.

„Както знаете, имаше планове той да бъде прекратен. Но има още несвършена работа, най-вече от страна на властите“, допълни тя.

Йоурова говори при представянето на докладите на ЕК за върховенството на закона в страните членки.

Трябва да бъдат завършени реформите, изтъкна Йоурова. И допълни, че винаги от страна на българския народ е имало много ясно послание, че дверието в правосъдието и институциите е много ниско. При всички допитвания голяма част от българите са изразявали мнение, чемониторингът трябва да остане, защото служи като натиск.

„Сега продължаваме Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), като отразяваме обективната картина от България в борбата с корупцията и ситуацията в медиите и в правосъдието. Българското правителство и парламента трябва да обърнат много сериозно внимание на заключенията на докладите. Когато хората изразяват такова недомолство и недоверие, това означава, че има много ясно усещане, че не е възможно да получат справедливост от държавата. За това националните власти трябва сериозно да помислят“, каза още еврокомисарят.

Но веднага посочи, че това не е допълнителна критика. Брюксел винаги е предлагал активна подкрепа на реформите у нас – било чрез мониторинга, било чрез различни други възможности. 

Прозрачността на собствеността върху медиите в България буди сериозно безпокойство, се казва в доклада за страната ни.

България има проблеми по две направления – съдебната система и медиите.

В някои страни от ЕС съществуват и притеснения за ефективността на ръководствата на определени медии в светлината на ресурсите, които имат. Това се наблюдава по-специално в България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения.

Уязвимостта и заплахите за плурализма на медиите в страните членки на ЕС нарастват, когато политическата им независимост е в опасност и при липсата на регулации срещу политическа намеса или в резултат от правила, позволяващи на политически играчи да притежават медии, се казва в доклада. И се изтъкват съобщенията, че в България собствеността върху няколко медии е тясно свързана с политически действащи лица дори те да не са официалните притежатели.

Освен това голям брой български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като „често срещана“ и „широко разпространена“.

В редица страни от ЕС журналистите и други хора от медиите все повече са заплашвани и атакувани (физически и онлайн) заради техните публикации и работа. Това става под различни форми – дела тип SLAPP (съдебен процес, чиято същинска цел е финансово да затрудни и евентуално да заглуши мнението на ответника – б.р.), заплахи срещу физическото здраве и действителни физически нападения, тормоз онлайн (най-вече срещу журналистки), кампании за очерняне, сплашване и заплахи от политически характер. За такива случаи се съобщава от няколко страни – България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания.

Що се отнася до плурализма на медиите, законодателната рамка в България се основава върху редица конституционни предпазни клаузи и  законодателни мерки като Закона за радиото и телевизията. Този закон обаче често не се прилага на практика. Регулаторният орган – СЕМ, се смята за независим и прозрачен в дейността си. Той обаче няма ресурси, за да си изпълнява ефективно задачите.

Законодателната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават медии. Има връзка между политически играчи и някои медии. 

В България все още не е финализирана процедурата, с която да бъде отговорено на отдавнашното безпокойство на Еврокомисията за ефективния режим на отчетност на главния прокурор.

Безпокойство продължава да буди и съставянето и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС у нас.

България дава повод за безпокойство и по отношение на ефективността на разследването и изправянето на съд за корупция, включително по високите етажи. Страната ни е реформирала своите законодателни и институционални рамки за борба с корупцията, което е довело до подобряване на сътрудничеството между компетентните органи. Предстои обаче тези институции да си изградят солидна репутация по отношение на безпристрастността, обективността и независимостта. Трябва да има значителен брой окончателни присъди за корупция на високо ниво.

България е критикувана и за новите проекторегламенти за прозрачността на финансирането на неправителствените организации. Такава мярка може да се отрази отрицателно върху гражданското общество.

В доклада за България обаче са изтъкнати и някои постижения на страната ни.

От няколко години у нас има всеобхватна стратегия за борба с корупцията. И докато разработването им е важно, тяхното ефективно прилагане и наблюдение е ключ към гаранцията за постигане на успех. Същото важи и за Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Румъния и Словакия.

България е сред страните, предприели или предвиждащи предприемането на мерки за засилване на рамката за предотвратяване на корупцията и прозрачност.

Картината в Европа

Правосъдни системи

Редица държави членки предприемат реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт и намаляват на влиянието на изпълнителната или законодателната власт върху нея. Това включва страни, в които независимостта на съдебната власт по традиция се смята за голяма или дори много голяма. Специфичните за отделните държави оценки показват, че независимостта на съдебната власт продължава да буди притеснения в определени държави. Срещу някои (Полша и Унгария – б.р.) започнаха производства за установяване на нарушения или до процедури по член 7.

Уредба за борба с корупцията

Няколко страни са приели всеобхватни стратегии за борба с корупцията, докато други са в процес на изготвяне на такива стратегии. Но ефективността на наказателните разследвания, наказателното преследване и постановяването на присъди по дела за корупция, включително за корупцията по високите етажи на властта, все още е проблематична в няколко държави членки.

Свобода и плурализъм на медиите

Гражданите на ЕС като цяло се радват на високи стандарти за свобода и плурализъм на медиите. Особено по време на пандемията от коронавирус медиите доказаха, че играят важна роля в борбата с дезинформацията. Въпреки това в доклада се изразяват притеснения относно ефективността и наличието на подходящи ресурси, както и относно рисковете от политизиране на медийните органи в някои държави членки.

Взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите

Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване (т.нар. спирачки и баланки – б.р.) на институциите стои в основата на върховенството на закона и гарантира, че властническите правомощия, упражнявани от всеки държавен орган, подлежат на демократичен надзор. В редица държави членки са започнати конституционни реформи с цел укрепване на механизмите за взаимосвързаност и взаимоограничаване на институциите. Много страни са въвели също така системни политики за приобщаване на заинтересованите страни и за гарантиране на това, че структурните реформи са резултат от широки обществени обсъждания. Същевременно прекомерното прибягване до приемането на законодателство по ускорена процедура и на извънредно законодателство може да породи притеснения за върховенството на закона. В целия Европейски съюз гражданското общество продължава да бъде ключов фактор за защитата на върховенството на закона и в повечето държави членки съществува благоприятна и подкрепяща среда за гражданското общество. Съществуват обаче примери за гражданско общество, натъкващо се на сериозни предизвикателства в някои държави членки в резултат на законодателни актове, ограничаващи достъпа до чуждестранно финансиране, или кампании за оклеветяване.

Извънредни мерки заради коронавируса

Пандемията все още не е отминала и в редица държави членки все още се прилагат извънредни мерки или извънредно положение. В доклада се посочват някои от въпросите, повдигнати в рамките на националните дебати и правната и политическата реакция на кризата. Например промяната или спирането на действието на обичайните национални механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите може да постави особени предизвикателства пред върховенството на закона. Същевременно има няколко добри примера, при които решенията на националните съдилища или участието на омбудсмана са оказали положително въздействие върху предприетите извънредни мерки. Комисията ще продължи да извършва мониторинг до постепенното премахване на извънредните мерки.