Проектобюджетът за 2021 година, представен от Министерство на финансите и одобрен от Министерски съвет, премина първата преграда към своето пълно приемане. Днес на тройно заседание на комисиите по бюджет и финанси, по социална политика и по здравеопазване проектът мина на първо четене. Заедно с него бе приет и бюджетът на Държавното обществено осигуряване, а малко преди това - и този на Националната здравно-осигурителна каса. 

Впечатление направи, че и трите бюджета бяха приети за по-малко от три часа, което накара РУмен Гечев от БСП да възкликне, че според него това е абсолютен световен рекорд по бързина. 

Републикански бюджет - критиките продължават

Последен бе гласуван най-големият проект - за бюджет на Републиката през 2021 година и средносрочната бюджетна прогноза към него, която има хоризонт до 2023 г. Особено впечатление направи фактът, че проектът на МФ продължава да бъде тежко критикуван като днес "удари" по него дойдоха не само от опозицията и гостите в залата, а и от БНБ. 

В началото проектът бе представен лично от финансовия министър Кирил Ананиев. Според него този бюджет, обявен от всички експерти за най-разточителен, с огромен дефицит и без ясни политически визии и без никакви реформи, бил "продължение на последователната фискална и балансирана политика" и по нищо не се различавал като концепция от бюджетите на другите държави в ЕС. Той чете близо 30 минути всички разходни и приходни пера в разписаните текстове и опита да аргументира политиките, които те прокарват. 

Най-важното - според МФ държавата не влиза в дългова спирала, защото дори при високият праг на държавен дълг от почти 30% от БВП до 2023 г. страната ни ще остане под маастрихсткия критерий. Бюджетът е антицикличен, с кризисни мерки, с мисъл за хората и бизнеса и без никакви рискове пред страната. 

Не на такова мнение бе обаче подуправителят на БНБ Калин Христов, който представи становището на централната банка в отстъствието на карантинираният гуверньор Димитър Радев. С доста обран тон Христов заяви, че БНБ има две сериозни тревоги по представени текстове, които може би представляват голям макрориск за страната. 

Първо - от текстовете представени от МФ се вижда, че ресорното ведоство предполага отрицателен растеж  за тази година от минис 3%. Според БНБ обаче това е силно подценена прогноза и става дума по-скоро за потъване на икономиката от 5,5%. Преди няколко часа ЕК представи своето виждане, което е за срив от 5,1%. Освен това БНБ не може да потвърди надеждите на МФ за силни, изригващи растежи на икономиката в следващите три години и според тях тя ще са доста по-малки от заложените. 

Централната банка смята и че трябва да се заложат по-големи буфери, защото пандемията е неуправляема и никой не знае колко и как ще продължи това. 

Второ - проблемна е т.нар. "траектория на консолидация". Според БНБ - МФ добре са разбрали, че ЕК иска стимули на икономиката, но не са разбрали, че това трябва да се прави целенасочено, таргетирано и навременно. Вливайки се в общия хор на критиките, централната банка не смята, че еднократните мерки на правителството - като отмяната на подоходния критерий за детските надбавки и добавките към пенсиите са наистина еднократни. По-скоро, обясни Христов, това ще стане постоянна политика, която поставя под въпрос бюджетната консолидация и макрорамката. 

В заключение, подчерта Христов, това означава, че през следващите години ще се наложи да се мисли за увеличение на преките данъци и разбиване на данъчния модел, което би тази демографска картина би било пагубно за икономиката. 

Абсолютно същите притеснения изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който попита Ананиев наистина ли мисли, че това са еднократни плащания само за една кризисна година и как смята, че те могат да бъдат отменени политически след това. 

Кирил Ананиев не пожела да отговори. 

Критики последваха и от т.нар. ФИскален съвет към МС, който все пак намери и добри неща в бюджета. От името на съвета говори проф. Грозданов, който изреди няколко проблема. 

Например - необходимо е ясно прецизиране на мерките за справяне с кризата, причинено от вируса, защото в момента не може да се разбере кое е мярка и кое част от институционализаното финансиране в бюджета. МФ трябва да предсатви някаква методика по която да се аргументира връзката с кризата на някои от раздутите плащания. 

Също - да се определят мерки за връщането на бюджета в нормалните му устои и те да се разпишат подробно, така че да е ясно какво планира правителството. 

Накрая - въпреки че планът за приходите за 2021 г. изглежда реалистичен, то той е такъв само ако се сбъдне оптимистичният сценарий за справяне с пандемията. Обективно погледното обаче, към момента това изглежда по-скоро невъзможно, така че от тази гледна точна е очевидно, че МФ е заложило прекално големи приходи, които изкривяват картината. 

Трябва да се прецизира и виждането за раздаването на пари. Например, каза проф. Грозданов, дават се огромни средства за отбрана, вместо за здравеопазване, което би трявбало да е абсолютният приорите на бюджета за 2021 година. 

Фискалният съвет обаче не е съгласен с идеята, че прекорното харчене и взимането на нов дълг ни вкарват в дългова спирала, защото дори да се изпълни най-негативния сценарий и да достигнем до почти 30% дълг спрямо БВП, то пак ще сме далеч от маастрихстките критерий. 

Очаквано разходната част бе подкрепена от синдикатите, този път в лицето на Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Според няма разхищаване, няма и дългови спирали. Подкрепят и увеличението на административните заплати. 

Тя обаче поиска еднократните плащания към здравните работници, борещи се с пандемията, да станат част от трудовите им договори. 

Разбира се - поиска и промяна на данъчната система към прогресивен модел. 

Накрая своите критики, които бяха по всички направления и по всички параграфи, изрази и финансовото острие на БСП Румен Гечев. Той говори дълго и напоително, като не похвали нито един път, нито един текст в проектобюджета. 

Накратко - бюджетът не представя никакви реформи, нито в здравеопазването, нито в образованието, нито, в която и да било друга сфера. Има необмислени разходи, нецеленасочени и прекомерен дълг. 

"Продължаваме да наливаме пари в нереформирани системи и те стават все по-плачевни. Образованието - какъв е смисълът да наливаме пари в система, която няма приоритети и не знае какви специалисти ни трябват. Как ще задържим специалистите завършващи медицина? Какво като даваме повече пари като инженерите не остават? С какво ги стимулираме да останат", започна той. 

И той, като КТ "Подкрепа", поиска реформа на данъчната система, различна от намаляването на ДДС за "кръчми, заведения и други такива". 

Той коментира и аргументът, че не влизаме в дългова спирала, защото сме имали нисък процент на съотношение на дълг към БВП. 

"Ама бил нисък дълга? Ама Афганистан имат 7% дълг, 15 африкански държави имат по-нисък дълг от нас. Кой го интересува това? Има си правила, ние ги спазваме, но как харчим този дълг е големият въпрос?"

Никой от ГЕРБ не защити проекта. Никой от управляващите, освен началното представяне на Ананиев, не излезе на трибуната. Никой и от ДПС не говори, въпреки че те така и не подкрепиха бюджета.