Колкото повече чета основателните критики срещу президента Росен Плевнелиев, толкова повече разбирам, защо моделът Пеевски-Кръстева е непобедим.

Държавният глава наистина сгафи с отговора си, къде е бил на 10 ноември. Потресен съм обаче от изследователските усилия, които предизвикаха думите му за това на кой митинг е бил. И липсата на такива за далече по-големи и по-скъпи безобразия.

Ако Плевнелиев не беше сбъркал по този комичен начин, щеше ли някой да си спомни за тези митинги? Я, тези, дето ги помнят, да питат децата си пука ли им за тях.

Щеше ми се да видя същото настървение в реални разследвания за това как е натрупало състоянието си семейството Пеевски-Кръстева, да речем. Каква част от липсващите пари в КТБ е погълнала Нова българска медийна група? Колко от водещите български медии са зависими финансово от нея? Каква част от разпространението на периодичния печат у нас контролира тази група? Защо Комисията по конкуренцията не забелязва тази част? Как така, който застане на пътя на тази група, току се оказва следствен?

Ето едно благодатно поле за критичен и разследващ журнализъм. Но желаещи няма. Защо ли?

Може би защото някои от най-острите и за съжаление най-талантливите пера на България са в унизителна зависимост от тази група и разклоненията й. Може би трябваше да напиша "приятелски кръгове" или "кръгове от фирми". Тя държи главните им редактори за разпространението. И не само за него. 

За отстрел им е разрешен само Плевнелиев. Дори върху Бойко Борисов вече не могат да упражняват красноречието си, защото той се върна на власт, а техните издатели са маневрени - те винаги са с властта, която и да е тя.

Най-отблъскваща обаче е моралната претенция, с която нападат държавния глава. Поведението му обижда най-светите им чувства. А това, че волю-неволю са наемници на лъжата, не ги обижда.

Един от тях ми призна веднъж, когато бях в София: "Тук има две мафии - или си с едната, или си с другата".  

Всъщност ожесточението им издава, колко дълбоко ги е комплексирала собствената им несвобода. Повече от тях съвсем не са нито глупави, нито бездарни, нито невежи. Тъкмо обратното. Биха могли да бъдат достойни хора на перото. Просто не са случили с мафия.

Те са като известните вложители в онази банка. Направили са погрешна инвестиция. Сега много ги е яд и си го изкарват на президента. Не е ли това лукс? Къде другаде по света, като се фрустрираш от безизходицата или от погрешния си избор, имаш президент под ръка да се облекчиш?

Опусите им изглеждат много бунтовни и морално патетични, но всъщност са журналистика на най-малкото съпротивление, въздух под налягане. Какво губиш като се зъбиш на една церемониална фигура без никаква власт.

Да попържаш Плевнелиев днес е както да заклеймяваш американския империализъм по Живково време. Той, империализмът, нито ще те чуе, нито нещо ще ти направи. Партийният секретар е много по-опасен от него.

Тази журналистика не само не помръдва отровната медийно-политическа среда у нас, ами я и обслужва, и възпроизвежда.

Вижте "Люкс-лийкс". Вижте как разклатиха цяла Европейска комисия на втория й работен ден. И пробвайте: (а) можете ли го? (б) стиска ли ви?

Пеевски е подходящ обект. Но не само той. И във властта, и  в опозицията има достатъчно обекти, които той сменяше през годините като клиенти на своя модел. А те му плащаха с държавни пари. Въпросът е да установите как. Успех, колеги.

Ще перифразирам Жан-Клод Юнкер: Днес ние сме журналистиката на последния шанс. Или вкупом ще успеем, или вкупом ще се провалим. А провалена журналистика значи провалена демокрация.