Съдебното преследване на бившите руски президенти и членовете на техните семейства в бъдеще ще се усложни значително с помощта на закон. Същото се отнася и до задържания, арести, претърсвания, разпити и лични обиски на бившите държавни ръководители. Съответният законопроект, изготвен от сенатора Андрей Клишас и ръководителя на Комисията по конституционно законодателство в Държавната дума Павел Крашенинников, беше внесен в Долната камара на парламента на 5 ноември 2020 година.

Такъв закон вече има

Закон за защитата на бившите президенти от съдебно преследване съществува в Русия от 2001 година, припомня ръководителят на Международната правозащитна група „Агора" Павел Чиков.  За ДВ той казва, че този закон гарантира на бившите държавни глави тяхната неприкосновеност и имунитет срещу наказателна и административна отговорност и определя по-различен ред за възбуждане на наказателни дела за извършени от тях тежки и особено тежки престъпления.

Досега такова дело можеше да бъде възбудено от председателя на Следствения комитет, а в поправките на Клишас и Крашенинников инициативата се иззема от него и се прехвърля върху Държавната дума, Съвета на федерацията, Върховния и Конституционния съд. А това сериозно усложнява процедурата по привличането към съдебна отговорност на бившите държавни глави на Русия, понеже в бъдеще за това ще е необходимо съгласието на две висши съдебни институции, посочва експертът.  

Държавната дума в ролята на съд

В проектозакона обаче има и много неясни положения. Съдейки по текста на документа, обвинението в държавна измяна или извършено тежко престъпление срещу бившите президенти ще се повдига от Държавната дума и ще трябва да бъде подкрепено от поне една трета от депутатите. 

След това процедурата трябва да бъде одобрена едновременно от Върховния и от Конституционния съд, а съответното решение да бъде изготвено от Съвета на федерацията. „Не е ясно кой точно ще извършва предварителното следствие, както и дали  Държавната дума ще влезе в ролята на следствен орган спрямо бившите президенти на страната", посочва Чиков.

Експертката по конституционно право и доктор на юридическите науки Елена Лукянова припомня, че според сега действащия закон бившите президенти на Русия не могат да бъдат привличани под съдебна отговорност за действия по време на техния президентски мандат. „Новият закон е с по-широк обхват и включва имунитет срещу съдебно преследване също и след края на президентския мандат", разяснява тя.

Сигнал за скорошно оттегляне на Путин?

Според Лукянова, новият законопроект говори за това, че е започнал процесът по предаването на властта, което означава, че президентските правомощия ще бъдат прекратени по-рано, отколкото е предвидено в конституцията. „Отпускането на по-голям имунитет на президента може да означава само едно - че той се готви да си ходи", казва Лукянова. Лично тя е убедена, че Путин няма да управлява страната чак до 2036 година.

Павел Чиков пък отбелязва, че новата процедура за търсене на съдебна отговорност от бившите държавни ръководители няма шансове да бъде приложена на практика. „Желаният от властите начин за предаване на властта от действащия на бъдещия президент е това да става по мирен и безконфликтен начин. Затова и механизмът за привличане на бившите президенти под съдебна отговорност вероятно никога няма да бъде задействан", казва той. 

Но дори и смяната на властта да бъде извършена по не толкова безконфликтен начин, примерите със съседните на Русия държави като Киргизстан, Армения или Украйна показват, че никакви специални гаранции за неприкосновеност не могат да спасят бившите държавни ръководители от съд или затвор, добавя руският експерт.

Дойче веле