Закон за лобизма обещава кабинетът на Европейската комисия.

Това става ясно от публикувания вече за обществено обсъждане "План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г.".

Записаните мерки в него касаят фигурата на главния прокурор, независимостта на съдебната власт и на медиите, както и борбата с корупцията. За всяка мярка има определен срок, като те варират от шест месеца до две години. Това означава, че една мярка може да се осъществи в мандата на сегашното правителство, а може и да не се осъществи - и да остане за следващото.

Съдейки по "скоростта", с която преди да бъдат въведени - ще се подлагат на анализи работни групи, ще са обект на конференции, семинари, социологически проучвания и прочее - то по-скоро планът ще бъде реализиран (ако бъде) от следващ кабинет.

Лобизъм

В България няма закон за лобизма или някаква друга нормативна уредба, която да го касае, но от Министерството на правосъдието са си поставили явно за цел поне да опитат. Разбира се, в плана е посочено, че за целта ще бъде създадена "работна група".

Но ето какво е провокирало това намерение: "Липса на закон за регулация на лобизма. В отговор на изразената загриженост в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. - липсва конкретно задължение за регистриране на лобистите или за деклариране на контактите между публичните служители и лобистите".

Така, четем по-нататък, в срок до две години се предвижда:

"Създаване на работна група за проучване на добрите европейски практики, изготвяне на концепция за регулация на лобизма в съответствие с препоръки и стандарти на ЕК, Препоръка CM/Rec(2017)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения и провеждане на обществени консултации по концепцията, която да послужи като основа за изготвяне на законопроект."

"Стартиране на процедура"

Правителството си е дало срок до шест месеца, считано от 30 ноември, "да приключат законодателните реформи по отношение на фигурата на главния прокурор относно неговата отчетност и наказателна отговорност при отчитане на становището на Венецианската комисия".

Като за това време обещава само "стартиране на процедура" да се вземе становище от Венецианската комисия по предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт в съответствие с конституционната рамка или сезиране на председателя на Народното събрание с молба за стартиране на процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по законопроекта". 

Пак обаче не става ясно какво точно предвижда правителството. В качеството си на министър на правосъдието Данаил Кирилов внесе изменения в НПК в отговор на препоръките на Венецианската комисия, с които най-общо трябваше да се създаде фигурата на т.нар. надглавен прокурор - т.е. такъв, който да може да разследва при нужда началника си - главния прокурор. Както е известно, у нас държавното обвинение има пирамидална структура, на върха на която е главният прокурор, който осъществява ръководството над всички прокуратури. Последва питане в тази посока и до Конституционния съд, който се произнесе, че на практика всеки обвинител може да разследва Главния. Измененията в НПК не са гласувани, а в момента работни групи към правосъдното министерство заседават със заявената цел да се намери механизъм за разследването. Но информации за резултат няма.

"Сформиране на съвместна работна група"

Пак в срок до шест месеца пък от правителството обещават "сформиране на съвместна работна група" относно препоръките за Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС). Тази работна група трябва да изготви проект за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Като тук обещанието е народните представители да предлагат кандидати за инспектори измежду лицата, които са издигнати от пленумите на ВКС и ВАС, от съсловните професионални организации или по примера на избора на членове на ВСС от професионалната квота - от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите. В момента по закон предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от депутатите.

От правителството обещават още подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други. Прави впечатление мярката за професионалните организации. Както е известно, от ДПС настояваха за забрана за членство в такива организации. На прицел на "здравите сили" обикновено е критичният Съюз на съдиите в България (ССБ). Публична тайна е, че магистрати отказват членството си заради оказвания върху ССБ натиск чрез опитите за компрометирането му.

"Работна група" ще се занимава и с допълнителните магистратски възнаграждения, тъй като сегашната уредба "поражда опасения". И тази група трябва да има решения в шестмесечен срок.

Посегателствата срещу съдебната власт - в регистър

До април следващата година ВСС пък трябва да създаде публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт, който да бъде публикуван на сайта му.

"Регистърът следва да съдържа информация за датата на регистрираното посегателство, източника на информацията, обекта и субекта на посегателството, формата на накърняване на независимостта на съдебната власт, предприета ли е реакция – от кого, кога, форма на реакцията. В регистъра да се публикува хиперлинк към съответната реакция", четем в плана.

Предвиден е и още един любопитен орган, не точно предвиден, а на етап "да се обсъди необходимостта от независим консултативен орган с участието на представители на медиите и съдебната власт, който да се занимава с принципни или възникнали ad hoc въпроси при отразяване на съдебния процес в средствата за масово осведомяване или с трудности за журналистите при изпълнение на задачата им да информират обществото".

Проучвания, конференции, съвещания...

И ако в тази мярка има някаква известна конкретика, то следват още две, отново посветени не независимостта на съдебната власт, от които разбираме, че в същия срок ВСС ще прави следното: "проучване на общественото мнение за измерване усещането за независимост на съдебната власт сред вътрешните и външните целеви групи, както и степента на доверие в съдебната власт", "провеждане на конференции за укрепване на независимостта на съдебната власт с участието на представители на съдебната власт, законодателната власт, изпълнителната власт, професионални и съсловни магистратски организации, сдружения на журналисти и медии и неправителствени организации", "проучване и популяризиране на опита на държавите в ЕС". Конференциите, семинарите и проучванията продължават с: "организиране на национално съвещание с административни ръководители на органите на съдебната власт, магистрати и съдебни служители, отговарящи за  връзките с обществеността", обучение на медии, "провеждане на информационни и образователни кампании за повишаване осведомеността на гражданите" и дори промяна в учебните програми за учениците и студентите "с цел осигуряване на възможност за запознаване на учениците и студентите с функциите и дейността на съдебната власт".

Корупцията - анализи, анализи, анализи

Както Клуб Z писа, по отношение на повишаването на ефективността в борбата с корупцията, кабинетът е заложил анализи, анализи и пак анализи и укрепване на капацитета на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

В срок до шест месеца сега обещава прокуратурата да възложи и извърши "комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза) за периода 1.01.2018 г. - 1.10.2020 г.". Следва анализ на ресурсите, който ще се прави в срок от цели до две години - пак от държавното обвинение.

Пак в шестмесечен срок ще се изготвят и "експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи: декриминализиране на "провокацията към подкуп"; детайлно регламентиране на процедура по осъществяване на подобна дейност от служители под прикритие в съответствие с решения по дела на Европейския съд по правата на човека, изискващи даване на гаранции за липса на принуда по отношение на длъжностното лице и безспорно доказване, изключващо възможността за злоупотреба; предвиждане на по-тежки санкции при установен конфликт на интереси; предвиждането на мерки за защита на лицата, подали сигнали за корупция; отпадане на прекаления формализъм на българския наказателен процес". Въпросните предложения трябва да бъдат обсъдени в срок до една година.

КПКОНПИ пък ще расте - като численост, става ясно още от плана. На сайта на антикорупционната комисия пък трябва да бъде създадена "интернет приемна за граждани" - за онлайн подаване на сигнали. Срокът за това е края на тази година.

Медиите - неясни обещания

В графа "недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им" правителството посочва, първо, че ще бъде укрепен капацитетът на Съвета за електронни медии. В доклада на ЕК той бе изрично споменат. Ще бъдат отпуснати повече средства за СЕМ, нови шест щатни бройки, както и 650 000 лева за системата за мониторинг на медийното съдържание.

Обещано е и засилването на прозрачността при раздаването на пари за медиите - или т.нар. държавна реклама, както и завишаване на контрола върху собствеността.

Ще се приемат и мерки срещу посегателствата срещу журналисти - не става ясно какви.

Обещава се и "осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии" (при все че разпространител сега е държавното дружество "Български пощи"). 

Всички текстове от плана, касаещи медиите, са със срок на изпълнение до две години.

Състоянието на медийната среда у нас е отдавна известно, като регистърът на собствениците, който Министерството на културата трябва да публикува на сайта си на база подадените от самите медии данни, е регистър проформа - в него се съдържа собственикът по Търговски регистър, а министерството няма капацитет да "разследва" дали някой задкулисно не управлява дадена медия и не определя медийната й политика. 

Стар и все така нерешен остава въпросът с това как държавата решава към кои точно медии да разпредели пари под формата на държавна реклама - а отдавна държавата е един от най-големите играчи "на рекламния пазар". Което оставя съмнения за упражняване на влияние чрез зависимост от публичното финансиране.