Когато Умберто Еко пише за възрастни, той ги предизвиква да разбират. Когато пише за деца, предизвиква ги да чувстват. Три приказки на големия италиански ерудит се появяват за пръв път в България и представят неочаквана страна на неговото творчество. Ерудираният, сложният, дълбокомисленият Еко се оказва способен да разкаже просто, кратко и ясно най-важните теми на съвременния свят, за да стигнат те чисти до децата.

Приказките на Еко са посветени на теми, които познаваме от медиите – войните, отношението към различните и опазването на планетата. Без притворство, без излишна алегоричност, но много емоционално и в разбираеми образи и символи писателят говори на децата почти хипнотично, сякаш ги гледа в очите.

Приказките на Еко напомнят творчеството на Джани Родари, големия приказник на Италия. Може би точно това е тайната зад прозрението на преводачката Нева Мичева, която казва:

„Смело мога да заявя, че това е най-левичарската книга, която някога съм превеждала. И съм особено щастлива, че е детска – интелектуалците и децата просто трябва да съзнават, измислят и провеждат лявото (същинското, социалното, не нашенската престъпна имитация, разбира се), иначе кой ще ни спаси от лакомията и безчовечността.”

„Бомбата и генералът“ и „Тримата космонавти“ излизат за първи път през 1966 г., а „Гномите от Гну”, която е свързана с опазването на природата – през 1992 г. Бързо се превръщат в библиографска рядкост. След появата на последната творба писателят ги обединява в сборника „Три приказки”.

Всички те са с илюстрациите на Еудженио Карми – любимия художник на Умберто Еко. Карми доразказва историите на Еко с колажи и разчита на повтарящите се символи. Между страниците малките читатели и техните родители ще открият генералски лампази, марсианци, опаковка от американска дъвка, Юрий Гагарин, късче от вестник „Правда”, китайски йероглифи, първото куче в Космоса и още много символни образи.

„Три приказки” се появяват за пръв път в България благодарение на издателство „Лист” във великолепна книжка с твърди корици. Историите се възприемат леко и предизвикват читателите към полет на въображението и асоциативно мислене – любимите игри на отишлия си преди четири години Умберто Еко.

"Площад Славейков"