Централната избирателна комисия (ЦИК) търси кой да достави 9600 устройства за машинно гласуване, а заложената максимална прогнозна цена на поръчката е 36 млн. лв. Сумата е без ДДС. Това става ясно от решение на комисията, публикувано късно снощи в страницата й в интернет. Документацията по самия търг все още не е налична, предстои публикуването й в регистъра на обществените поръчки. 

Обявеният предмет е „Доставка на 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталирани системен и приложен (реализиращ изборните процеси) софтуер, включително и на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без намеса на доставчика"

Изисква се още "осъществяването на дейностите и процесите, представляващи логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства за електронно машинно гласуване при произвеждането на избори за народни представители през 2021 г.", както и обучения на членовете на ЦИК, РИК и СИК за работа с въпросните машини. 

Припомняме, че само година, след като с гласовете на ГЕРБ бе решено на всички видове избори след 2019 г. да се провеждат само с машинен вот, отново ГЕРБ предложи и прие в хартиените бюлетини да възкръснат в Изборния кодекс и гласоподавателят да има право да избере как да пусне вота си - машинно или "аналогово". Изключение правят само местните избори, на които по действащото законодателство се осъществява само с хартиени бюлетини. Машини на всички видове избори няма да има и в избирателните секции в страната с под 300 регистрирани избиратели, гласят актуалните текстове на ИК.

Всъщност задължително осигуряване на машини във всички избирателни секции по закон трябваше да има на всички видове избори от 2016 г. насам. И целта беше именно на избирателя да е осигурен избор как да пусне гласа си - с машина или с хартиена бюлетина. Законът в този си вид обаче така и никога не беше спазен. ЦИК, която формално отговаря за процедурите, беше осъдена няколко пъти от Върховния административен съд по темата "машинно гласуване", след жалби от бившите депутати от десницата Мартин Димитров и Петър Славов. 

ЦИК от години обяснява, че проблемът бил в неясните текстове. Всъщност до последните изменения в ИК отговорността за логистичната организация на вота бе на първо място на Министерския съвет. От ГЕРБ обаче редовно с промени преди избори предлагаха форми на ограничаване на машинното гласуване, иначе "задължително" като опция. 

Сега по закон за всичко около купуването или наемането на машини, съхранението им, осигуряване на софтруера и т.н. е прехвърлено на ЦИК. Тази идея на управляващите доведе до оставката на бившата шефка на ЦИК Стефка Стоева преди няколко месеца. Макар и официално да бе съобщено, че подава оставка "по лични причини". Последва рокада начело на комисията, сега оглавявана от дългогодишния си говорител Александър Андреев. Той влиза преди години в органа като номинация на БСП, оглави комисията като номинация на ГЕРБ. 

В проектозакона за бюджет 2021 г. са заложени 155 млн. лв. за обезпечаване на машинно гласуване. Ако случайно Изборния кодекс остане в настоящия си вид в изборната 2021 г., машини ще трябва да има във всички секции в страната с над 300 избиратели и за предстоящия парламентарен вот напролет, и за президентския вот през есента.