Спомен за "Батаклан"

Спомням си това парижко утро на 14 ноември 2015 г. И май никога няма да го забравя. Франция и Европа се събудиха с ужасяващото откритие за бурето с барут, върху което седят. “Барут”, проспан от политици и служби и струвал стотици невининни жертви.

Малко след 21 часа (22 часа българско време) терористи, свързани с групировката “Ислямска държава”, извършиха атентати на три места в Париж, в които бяха убити общо 130 души, а над 400 бяха ранени.

След кървавата нощ френските граници бяха затворени, а голяма част от центъра на Париж - блокирана от жандармерия, полиция и военни. Властите бяха спрели и няколко линии на метрото. 

За втори път в годината френската столица ставаше сцена на дръзко терористично нападение. На 7 януари братята мюсюлмани Шериф и Саид Куаши, свързани с Ал Каида, нахлуха въоръжени в редакцията на сатиричния седмичник “Шарли ебдо”, убиха 12 нейни членове и раниха още 11. Войници убиха нападателите на 10 януари близо до Париж, където те бяха се барикадирали в печатница, вземайки заложници. Мотивът за атаката срещу седмичника бяха публикуваните в него карикатури на пророка Мохамед. Братята Куаши бяха френски граждани, синове на имигранти от Алжир. На 9 януари Амеди Кулибали, също френски гражданин от малийски произход, заклел се във вярност на “Ислямска държава” и свързан с Куаши, взе заложници в еврейски супермаркет близо до Порт дьо Венсен в Париж и уби четирима от тях, преди силите на реда да убият него.

През ноември размахът на атентаторите беше по-широк. Те извършиха най-голямата терористична атака в историята на Франция след Втората световна война, нападайки общо седем цели в Париж.  

Първата група терористи се самовзривиха около Стад дьо Франс по време на международен футболен мач, на който присъстваше и президентът Франсоа Оланд, след като не успяха да проникнат на трибуните.

Втора група, качена на мотоциклети, нападна поред няколко заведения в 10-и и 11-и район на Париж, разстрелвайки клиентите по терасите и в салоните. 

Трета група джихадисти взе за заложници близо 1500 души в залата “Батаклан” по време на рок концерт и разстреля 90 от тях, преди жандармерията да атакува залата, а нападателите да се самовзривят.

Касапницата в “Батаклан” продължава повече от два часа. Десетина минути преди 22 часа тримата нападатели Фуад Мохамед Агад, Исмаил Омар Мостефай и Сами Амимур, всички на възраст между 20 и 30 години, френски граждани, облечени черно и въоръжени с автомати “Застава 70 М”, сръбската версия на “Калашников”, изскачат от кола и откриват огън по хора, събрали се пред залата. 

После се втурват в нея и продължават стрелбата, докато на сцената американската рок група Eagles of Death Metal свири парчето си “Целуни дявола”. Терористите крещят “Аллах акбар” (Бог е велик) и че отмъщават за френските въздушни удари срещу “Ислямска държава”. 

Отначало публиката мисли стрелбата за пиротехнически ефект. Но когато цели редове хора падат покосени от куршумите и подът се покрива с кръв, разбират, че става дума за стрелба на месо. Всички се хвърлят на пода сред труповете, за да избегнат свистящите куршуми, терористите се смеят и насочват автоматите към публиката по балконите. И тримата сменят по три пълнителя, всеки с по 30 патрона. 

Групата и екипът ѝ успяват да избягат невредими от сцената и да се скрият. Подобно на тях част от зрителите се барикадират в гримьорни и други служебни помещения, тоалетните, тавана. 

Оцелели очевидци разказваха как “хората падаха като мухи”, как джихадистите се разхождали между труповете и прострелвали в главата всеки, който давал признаци на живот. Ужасената публика се опитва да се спаси по всякакъв начин от превърнатата в смъртоносен капан концертна зала, включително скачайки през прозорците на горния етаж.

Елитните полицейски подразделения пристигат в “Батаклан” в 22:15 часа, т.е. 35 минути след началото на нападението. Първият полицай влиза в залата в същия час и стреля по един атентаторите, който е  на сцената. Неговата жилетка с експлозиви се взривява и той загива на място. 

Другите двама обаче са се качили по-рано на балкона и са се затворили в коридор с 20 заложници, които използват като жив щит. Полицаите опитват да преговарят с тях, но когато разбират, че нападателите започват да убиват заложници, атакуват помещението 20 минути след полунощ. Завързва се престрелка, през която полицаите успяват да измъкнат част от заложниците от капана и да ги скрият зад щитовете си.

Единият от терористите успява да се самовзриви, другият е убит от полицейски куршум, преди да успее да направи същото. 

На другата сутрин, дори след като пожарната беше почистила около сградата, по тротоарите още имаше локви кръв или захвърлени медицински ръкавици с кървави петна по тях.

Терасите и залите на околните заведения бяха останали недокоснати от панически избягалите клиенти - стъклата изпочупени, масите отрупани с недоядени вечери и недопити чаши.

Витрините на обстрелваните кафенета в 10-и и 11-и район бяха изпотрошени, а фасадите - надупчени от кушуми. Пред тях - купища цветя и свещи за невинните жертви и безмълвни тълпи.

Единственият оцелял от парижките атентатори, Салах Абдеслам, успя да избяга и се укрива пет месеца в брюкселските квартали Скаарбеек и Форе. Там успя да избяга от белгийската полиция, когато тя атакува една от тайните му квартири и уби един от помагачите му. Най-накрая беше арестуван, опитвайки се да напусне друга тайна квартира в Скаарбеек на 18 март 2016 г. Днес той е във френски затвор и още очаква съдебен процес заедно с още 19 обвиняеми, принадлежали към терористичната мрежа. 

Слухът, че Абдеслам се е разприказвал пред белгийските следователи следователи след ареста му, подтикна към действие съратниците му в Брюксел и на 22 март 2016 г. трима от тях - братята Ибрахим и Халид Бакрауи и студентът по химия Наджим Лаашрауи извършиха самоубийствени атентати, в които бяха убити 32 души и бяха ранени над 340. Ибрахим Бакрауи и Лаашрауи се самовзривиха в залата за заминаващи пътници на международното летище на Брюксел в предградието Завентем. Около час по-късно Хамид Бакрауи се самовзриви в мотриса на брюкселското метро на спирка Маалбеек, в самото сърце на т.нар. Европейски квартал, която ползват хиляди служители в разположените около нея служби на Европейската комисия.

Разплитането на трансграничната терористична мрежа разкри в следващите дни и седмици факти, от които ти настръхват косите и които разклатиха самодоволната представа на Европа за себе си като пространство на законност и сигурност. 

Повечето действащи лица в мрежата не бяха “вносни”, а местни - белгийски и френски граждани, трето поколение имигранти, родени, отгледани и “интегрирани” от страните, чиято невинна кръв бяха пролели. Такъв например беше “мозъкът” на парижките атентати, Абделхамид Абауд, роден в Андерлехт, Брюксел, сражавал се в Сирия за “Ислямска държава” и набирал джихадисти за нея и върнал се след това безпрепятствено в Белгия. Френската полиция го уби при атака в тайна квартира в парижкото предградие Сен Дени на 18 ноември 2015 г.

Част от атентаторите бяха отдавна известен  на полицията и службите криминален контингент като например братята Бакрауи, които непосредствено преди атаките бяха условно на свобода след предсрочно освобождаване от затвора, където излежаваха присъди - съответно за въоръжен грабеж и стрелба по полицаи и за кражби на автомобили.

Разкритията показаха и смайваща дисфункционалност на системите за сигурност в поне три от държавите основателки на ЕС - Белгия, Холандия и Франция (които години наред се противопоставяха на приемането на България в Шенген именно от гледна точка на европейската сигурност). Турция беше върнала Ибрахим Бакрауи от границата си със Сирия, където той е искал да влезе, предупреждавайки Холандия, че той е рисков елемент. Холандските власти не само че бяха пренебрегнали предупреждението, но и бяха пропуснали да го предадат на белгийските си колеги. Те пък някак бяха забравили, че условията на предсрочното освобождаване от затвора не позволяват на Бакрауи да напуска пределите на страната. 

Белгия залови Абдеслам повече от три месеца, след като провинциален полицай в Мехелен, на 20 километра от Брюксел, беше написал в секретен доклад адреса на тайната му квартира в столицата. Документът обаче беше останал в някакво чекмедже и не беше стигнал до знанието на антитерористичната група - някой по пътя му бил в отпуск по болест.

Белгия и Франция бяха въвели усилени мерки за сигурност след атентатите в Париж през януари 2015 г. Улиците на Париж и Брюксел бяха пълни с военни и полицейски патрули. Въпреки това Абдеслам беше успял да се прибере благополучно с кола от Париж в Брюксел в деня след атаките, 14 ноември 2015 г., и да намери кой да го крие в белгийската столица цели пет месеца. След ареста каза пред следователите, че се придвижвал между тайните си квартири с такси.

Лаашрауи, химикът на терористичната група, беше забъркал взривното вещество - триацетонов трипероксид, известно още като “сатанински коктейл” - в жилищна сграда в ремонт в Скаарбеек, използвайки свободно продавани в търговската мрежа съставки: разтворител за боя, перхидрол и сярна киселина. За да пренесат самоделните бомби до летището, братята на Лаашрауи бяха извикали такси, като не позволили на шофьора да докосва саковете, в които са били поставени взривът и детонаторите. 

Парижките и брюкселските атентатори принадлежаха към една и съща организация, която се ползваше от свободата на пътуването в Шенгенското пространство.  ДНК на Абдеслам и Лаашрауи беше открита в едно от скривалищата им в Брюксел. 

С парижките атаки и последвалите ги в Брюксел кървавата поредица не завърши. Последваха подобни атентати с още десетки жертви в Ница, Стокхолм, Барселона, Кьолн, Берлин, Лондон и напоследък - пак в Ница и във Виена.

И профилът на атентатора упорито се повтаря - млад мъж, имигрант, често с гражданство на приемащата страна или потомък на имигранти в нея, криминално проявен, радикализиран при изтърпяването на наказанието, убягнал от вниманието на службите, макар и често - картотекиран от тях.

Европа направи много, за да засили контрола по границите, взаимодействието на националните служби за сигурност, наказателната отговорност за всичко свързано с тероризма, но животът показва, че то още не е достатъчно.