Article_top

Иван Бедров

"Ако тефтерчето е най-важният проблем, да им имам държавата!"

Сотир Цацаров, главен прокурор.

Преди години съдийката Иванова (името не е вярно) ми гостува в телевизионно предаване. Обикновено гостите оставяха чантите си или в гримьорната, или на стол зад камерите. Онзи път обаче Иванова държеше да не се откъсва от чантата си, постави я на пода в краката си и през цялото време вниманието й бе разделено между въпросите ми и чантата. „Вътре имам дела“, обясни съдийката.

Малко по-късно моят познат Иванов (името отново не е вярно) бе призован от прокуратурата да свидетелства по някакво дело. След като бе дал показания, Иванов получи телефонно обаждане, че трябва отново да отиде в кабинета на прокурора. „Изгубихме делото, Иванов. Изгубихме делото“, казал обвинителят. Моят познат попитал толкова ли са недостатъчни доказателствата, а прокуротът обяснил: „Не, Иванов, изгубихме делото. Папките ги няма“.

„Има случаи съдии са си забравяли торбите с делата в трамвая", каза тези дни бившият съдия Константин Пенчев.

На този фон изчезването на тефтерчетата на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси Филип Златанов изглежда като закономерно. Цели дела и доказателствата към тях се разхождат из България и е необяснимо как някои случаи все пак биват разрешавани. Тази реалност може да бъде приемана като организационен недостатък на системата, като слабост в правната уредба или пък като най-обикновена човешка небрежност.

Ама вие сериозно ли?!

Поведението на висши представители на съдебната система показва, че статуквото очаква от нас точно така да прочетем тази история. Че нещо било леко недоизпипано, материали изчезват, случва се. В това време бившият щатен служител на шести отдел на Държавна сигурност Стефан Бенчев дефилира по телевизиите и с безизразно лице като на Бъстър Кийтън разказва как онези тефтерчета изчезнали от колата му. В едно интервю сочи, че вместо надясно, завил наляво. В друго казва, че подминал отбивката към Следствения отдел. Дългогодишен експерт не знаел къде се намира тази сграда... Не знаел, че тефтерчетата били много важни, защото не следял „интригите около разследването“... Сериозно ли?!

Тефтерчетата са под контрола на прокуратурата – там бяха, там е трябвало да бъдат върнати. В съда имало заверени копия. Когато даваш специална пресконференция и прожектираш избрани страници от тефтерчетата, тогава най-нормалното нещо е да си ги пазиш. Защото изтеклите страници ориентираха публиката как се упражнява властта – как институциите нямат никакво значение, как телефонното право превъзхожда върховенството на закона, как няма разлика дали си на власт или в опозиция. Защото тези тефтерчета онагледяват иначе неразбираемия за повечето хора израз „модела #Кой”. И точно този документ се разхожда свободно из София... Сериозно ли, бе?!

„Случайностите“

„Случаят с откраднатите тефтерчета да не бъде използван като повод за аргументиране на една или друга реформа“.

Глас от Висшия съдебен съвет.

Изчезва доказателството по дело с особено голям обществен интерес. Изчезват тефтерчетата, които могат да дадат отговор на въпросите #Кой, #Кои, #На кого, #С кого, #Защо... Това, разбира се, е дреболия. Не може да бъде използвано като повод за каквото и да е.

Прокурор започва производство срещу държавния глава. Поръчва на ДАНС да извърши проверки, въпреки че това противоречи на Конституцията. Но и това е дреболия и не може да бъде използвано като повод за каквото и да е.

Делата се разпределяли случайно с помощта на електронна система. Но пък точно делото за несъстоятелност на КТБ затруднява системата. Токът спрял, протоколът изчезнал. Още една дреболия.

Клише е метафората, че реформирането на система като съдебната, е като да местиш гробище – не можеш да очакват помощ отвътре. Сравнението обаче не е съвсем точно. Нашето гробище не е неподвижно, а се надига срещу всеки, който се осмели да заговори за сериозни промени или пък да потърси на думи сметка от върховете на съдебната система. Възмутиха се от възмущението.

„Тефтерът е терен на парламента, да се упражняват там. Ние сме криви във всеки вариант. Дали защото съм аз, дали заради моите колеги. Малко повече съвест и повече работа. Ако тефтерчето е най-важният проблем, да им имам държавата”.

Сотир Цацаров.

Много е прав г-н Цацаров. Точно работа на парламента е да събере достатъчно мнозинство и да прокара дълго отлаганите реформи, за да стане прокуратурата отчетна, за да бъдат освободени съдиите от властта на белите покривки, за да не може #Кой или #Той да притискат политическите си и бизнес конкуренти с институциите от съдебната власт, за да не чуваме „ти си го избра“.

Тези в парламента обаче ние си ги избираме. Не местят гробището и пак си ги избираме. Да си имаме търпението!

 
Снимка Клуб Z

"Ако тефтерчето е най-важният проблем, да им имам държавата!"

Сотир Цацаров, главен прокурор.

Преди години съдийката Иванова (името не е вярно) ми гостува в телевизионно предаване. Обикновено гостите оставяха чантите си или в гримьорната, или на стол зад камерите. Онзи път обаче Иванова държеше да не се откъсва от чантата си, постави я на пода в краката си и през цялото време вниманието й бе разделено между въпросите ми и чантата. „Вътре имам дела“, обясни съдийката.

Малко по-късно моят познат Иванов (името отново не е вярно) бе призован от прокуратурата да свидетелства по някакво дело. След като бе дал показания, Иванов получи телефонно обаждане, че трябва отново да отиде в кабинета на прокурора. „Изгубихме делото, Иванов. Изгубихме делото“, казал обвинителят. Моят познат попитал толкова ли са недостатъчни доказателствата, а прокуротът обяснил: „Не, Иванов, изгубихме делото. Папките ги няма“.

„Има случаи съдии са си забравяли торбите с делата в трамвая", каза тези дни бившият съдия Константин Пенчев.

На този фон изчезването на тефтерчетата на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси Филип Златанов изглежда като закономерно. Цели дела и доказателствата към тях се разхождат из България и е необяснимо как някои случаи все пак биват разрешавани. Тази реалност може да бъде приемана като организационен недостатък на системата, като слабост в правната уредба или пък като най-обикновена човешка небрежност.

Ама вие сериозно ли?!

Поведението на висши представители на съдебната система показва, че статуквото очаква от нас точно така да прочетем тази история. Че нещо било леко недоизпипано, материали изчезват, случва се. В това време бившият щатен служител на шести отдел на Държавна сигурност Стефан Бенчев дефилира по телевизиите и с безизразно лице като на Бъстър Кийтън разказва как онези тефтерчета изчезнали от колата му. В едно интервю сочи, че вместо надясно, завил наляво. В друго казва, че подминал отбивката към Следствения отдел. Дългогодишен експерт не знаел къде се намира тази сграда... Не знаел, че тефтерчетата били много важни, защото не следял „интригите около разследването“... Сериозно ли?!

Тефтерчетата са под контрола на прокуратурата – там бяха, там е трябвало да бъдат върнати. В съда имало заверени копия. Когато даваш специална пресконференция и прожектираш избрани страници от тефтерчетата, тогава най-нормалното нещо е да си ги пазиш. Защото изтеклите страници ориентираха публиката как се упражнява властта – как институциите нямат никакво значение, как телефонното право превъзхожда върховенството на закона, как няма разлика дали си на власт или в опозиция. Защото тези тефтерчета онагледяват иначе неразбираемия за повечето хора израз „модела #Кой”. И точно този документ се разхожда свободно из София... Сериозно ли, бе?!

„Случайностите“

„Случаят с откраднатите тефтерчета да не бъде използван като повод за аргументиране на една или друга реформа“.

Глас от Висшия съдебен съвет.

Изчезва доказателството по дело с особено голям обществен интерес. Изчезват тефтерчетата, които могат да дадат отговор на въпросите #Кой, #Кои, #На кого, #С кого, #Защо... Това, разбира се, е дреболия. Не може да бъде използвано като повод за каквото и да е.

Прокурор започва производство срещу държавния глава. Поръчва на ДАНС да извърши проверки, въпреки че това противоречи на Конституцията. Но и това е дреболия и не може да бъде използвано като повод за каквото и да е.

Делата се разпределяли случайно с помощта на електронна система. Но пък точно делото за несъстоятелност на КТБ затруднява системата. Токът спрял, протоколът изчезнал. Още една дреболия.

Клише е метафората, че реформирането на система като съдебната, е като да местиш гробище – не можеш да очакват помощ отвътре. Сравнението обаче не е съвсем точно. Нашето гробище не е неподвижно, а се надига срещу всеки, който се осмели да заговори за сериозни промени или пък да потърси на думи сметка от върховете на съдебната система. Възмутиха се от възмущението.

„Тефтерът е терен на парламента, да се упражняват там. Ние сме криви във всеки вариант. Дали защото съм аз, дали заради моите колеги. Малко повече съвест и повече работа. Ако тефтерчето е най-важният проблем, да им имам държавата”.

Сотир Цацаров.

Много е прав г-н Цацаров. Точно работа на парламента е да събере достатъчно мнозинство и да прокара дълго отлаганите реформи, за да стане прокуратурата отчетна, за да бъдат освободени съдиите от властта на белите покривки, за да не може #Кой или #Той да притискат политическите си и бизнес конкуренти с институциите от съдебната власт, за да не чуваме „ти си го избра“.

Тези в парламента обаче ние си ги избираме. Не местят гробището и пак си ги избираме. Да си имаме търпението!

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Ама наистина ли вярвате, че ние си избираме тези в Парламената?

Я си спомнете палатките пред Парламента и депутатите, които отказаха да подпишат Конституцията! Ще ви стане ясно Кой Кой е в българската политика.

С пропорционална избирателна система, когато гласуващите могат само да пуснат някаква си листа с имена на вече доказали лоялността си към няКОЙ безскруполни мошеници, имаме ли изобщо някакъв избор??????!!!!!! Да! Можем да посочим преференция, сиреч КОЙ точно мошеник смятаме за най-достоен да ни работи.

И да участваш и да не участваш във фарса, наречен избори, все си гласувал за системата на няКОЙ.

Та, нека не пишем само да се намираме на работа!
Анонимен's picture
Анонимен

todor

Ей, Сотире, прасе гадно.
Стягай се и почвай да си вършиш работата, че ми втръсна от твойте циркове.
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Докато продължаваме да награждаваме активните мероприятчици с такива статии нищо добро не ни чака :(
Анонимен's picture
Анонимен

Тази позиция е поръчкова. Тя само налива масло в огъня и нищо не казва. Кое е новото. Каква е идеята. Защо журналистите не направите проучване. Има ли правила за експертите. Има ли институти за експертите. Къде извършват изследванията си. Ако няма правила, кой да ги създаде. Този журналист му дай химикалката. Нищо от нищо не разбира. Жалко.
Анонимен's picture
Анонимен

Е, ти па от Бедров какво очакваш? Той е от онзи тип журналисти, дето могат само да теоретизират постфактум. Големи моралисти, ама кабинетни. Ти представяш ли си Бедров да се прояви като разследващ журналист? Абсурд - тоя знае само да плещи за евроатлантически ценности, ДСБ/РБ и колко е лош Путин.
Анонимен's picture
Анонимен

Цацаров да си оправи "къщичката", а по-добре да си ПОДАДЕ ОСТАВКАТА!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?