Тръмп не намали, а увеличи опасността от Иран. По време на изборните си кампании демократите предупреждаваха, че отказ от ядрената сделка с ислямската република няма да намали, а ще увеличи рисковете от амбициите на нейния теократичен режим. Днес виждаме как това пророчество се сбъдва. В най-малко три направления - ядрена и ракетна програма, устойчивост на режима и способността му да проектира сила в региона посредством прокси групи.

Сделката от 2015 г. създаде международна правна рамка, в която международната общност можеше да контролира ядрените действия на Иран. Тя не ги обезопасяваше 100%, но създаваше предвидимост при отклонения от нея. Сделката вдигна санкциите под условие, че ако Иран не я спазва, санкциите моментално се връщат с цялата си осакатяваща сила. Предвидените инспекции даваха на света постоянен поглед върху това, което става в ядрените съоръжения на режима.

През 2018 г. Тръмп унищожи тази рамка, без обаче да я замени с нещо по-работещо. Излизането на САЩ от споразумението и връщане на американските санкции дадоха на аятоласите претекст да възобновят обогатяването на уран до недостигнати дотогава нива и да се доближат до производство на ядрено оръжие. То им позволи и да се освободят от международния надзор, представен от инспекторите от МААЕ. Дори режимът тайно да е развивал недекларирано обогатяване, и най-малко съмнение за това можеше да задейства санкции в разрушената от Тръмп рамка. С нея изчезна всякакъв легитимен международен контрол върху иранската ядрената програма.

Днес официален Вашингтон твърди, че ядреният потенциал и запасите от високообогатен уран на Иран са унищожени. За това обаче няма убедителни доказателства. Едва ли режимът е чакал юнските бомбардировки от м.г. и последвалата на 28 февруари т.г. нова война, за да ги обезопаси. Какво например би му попречило да изнесе поне част от тях в Русия, която му е задължена заради редовното снабдяване с дронове и други боеприпаси по време на войната ѝ в Украйна?

По същия начин увисват твърденията, че последните бомбардировки са унищожили ракетния потенциал на Иран. Той продължава всеки ден да изстрелва баражи от ракети по американските съюзници в Залива и по Израел. Значи продължава да разполага както с дронове и ракети, така и с мобилни установки за изстрелването им, които не могат лесно да бъдат локализирани.

Истина е, че главните ирански проксита в Близкия изток - "Хизбула", "Хамас", "Ислямски джихад" понесоха тежки загуби през последните години, особено - след войната в Газа и последното нахлуване на Израел в Ливан. Но "Хизбула" нито има намерение да се разоръжава, нито е престанала да обстрелва Северен Израел с ракети. А хусите в Йемен, прекратиха примирието и също започнаха да обстрелват Израел и да застрашават морския трафик в Червено море. Сега те заплашват да блокират протока Баб ел Мандеб, който държи ключа към морето и към стратегическия Суецки канал.

Като добавим това към блокадата на Ормузкия проток, Иран и едно от неговите проксита, могат да вземат за заложница не просто търговията с петрол, но почти ялата световна търговия, затвърждавайки прогнозите за рецесия.

Внушенията, че режим като иранския е ликвидиран, когато са убити актуалните му лидери, издават детински наивни политически и исторически представи. Виждаме, че, макар и обезглавен, режимът продължава да се съпротивлява и да държи за заложник целия свят чрез контрола си върху ключови морски пътища. Той просто не показва новата си глава или глави, защото научи урока за шпионските възможности на "Мосад" и ЦРУ.

Ключови за режима не са лицата му, а социалната му база. Както всеки тоталитарен режим, той не почива върху един или няколко обожествени лидери, а върху масов страх, масова репресия и значителна масова подкрепа. Защо вече месец толкова тежки военни удари, не предизвикаха вътрешно въстание, което да го събори? Точно обратното, ударите сега легитимират вътрешно ужасните му репресии, публични екзекуции, масови арести.

Войната всъщност даде цялата власт в Иран в ръцете на най-радикалния елемент от политическата му система - Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Дали той би преговарял и от какви позиции, предстои да видим, но едно изглежда сигурно, че с КГИР няма как да се получи по-свободен и по-демократичен, а следователно - и по-малко опасен Иран. Нека не забравяме и примера на съседен Ирак, където унищожаването на въоръжените сили и репресивния апарат на баасисткия режим на Саддам Хюсеин ги трансформира в движещи сили т.нар. Ислямска държава.

КГИР сега очевидно се опитва да играе дългосрочно и да вкара Тръмп в стратегическия капан на сухопътна операция срещу Иран. Веднъж започнала, тя няма как да се ограничи да завземането на един остров и би пуснала достатъчно кръв на САЩ, така че републиканците да загубят междинните избори за през ноември и да се отвори пътят на демократите да търсят импийчмънт на Тръмп: този път - с много по-големи изгледи за успех. А от него би последвало безславно оттегляне от Иран, подобно на оттеглянето от Афганистан. Най-малко по финансови причини - заради рекордните дълг и дефицит на САЩ, заради ускоряващата се инфлация и влезлия вече "в свредел" рейтинг на Тръмп, който е напът да се превърне в нетен пасив на партията си. Има изгледи иранската война на Тръмп да се превърне за него в онова, което войната във Виетнам се превърна за Ричард Никсън през 1970-те години на миналия век и което т.нар. война срещу тероризма се превърна за администрацията на Джордж Буш-младши - военно упражнение с непоносима икономическа и политическа цена.

При такъв сценарий военната авантюра в Залива, която ще е струвала трилиони долари, хиляди жертви и сринат международен престиж на САЩ, не само че не би спряла ядрените амбиции на Иран, но би ги възродила. Досегашната безцелна и хаотична демострация на сила от страна на САЩ показва само едно - че дори те не са всесилни. Че, дори да имат ясни цели (които няколко пъти бяха преформулирани), не могат да ги постигнат на приемлива за собствените им граждани и за света цена.

Трябва да отбележим и че Иран не бърза да задейства всичките си опции за асиметричен отговор, за една от които новоназначеният номинален върховен лидер Моджтаба Хаменей само беше намекнал - терористичната си мрежа по света. В случай, че реши да прибегне и до нея, можем да очакваме Европа да бъде сред главните му цели. Да припомним атентата на летище Сарафово до Бургас през лятото на 2012 г., дело на терористи от "Хизбула", който взе шест жертви. 

Това, което прави Тръмп днес, е повод да си спомним за успешния републикански президент Роналд Рейгън. Той успя да разгроми нещо много по-мощно от Иран, Съветския съюз и неговия източен блок, без да пукне нито една пушка. Тогавашните САЩ използваха вродените пороци на тоталитаризма, за да доведат до имплозията му. Те затягаха икономическата примка върху съветската система, насърчавайки в същото време вътрешните недоволство и съпротива в нея. Рейгън трябваше само в решителния момент да произнесе крилатата си фраза:

"Г-н Горбачов, съборете тази стена!"

И стената падна. Днешна Америка не роди такъв визионер и лидер. Той не е в ДНК-то на MAGA. А това движение е карикатура на Републиканската партия. Но много скъпа и опасна карикатура - не само за САЩ, а за света.