Конституционният съд реши: хрумката на ГЕРБ, скрепена със закон, хора под карантина заради коронавируса да могат да бъдат следени от МВР чрез трафичните данни на мобилните им телефони, е противоконституционна. Реиението е взето с мнозинство от 10 гласа, като с особено мнение са излезли конституционните съдии Анастас Анастасов (бивш депутат от ГЕРБ, преди това съдия) и Павлина Панова (бивш съдия във ВКС).

Казусът стигна до КС след сезиране от депутатите от БСП. Текстът за използването на данните по Закона за електронните съобщения, които иначе мобилните оператори са длъжни да съхраняват и предоставят на компетентните органи само при нужда за разкриване на престъпления или защита на националната сигурност и след съдебно разрешение, се появи в т. нар. "извънреден закон", приет от властта с въвеждането на първоначалното извънредно положение заради коронавируса (страната бе в извънредно положение от 13 март до 13 май - б.р.). На МВР бе позволено да има незабавен достъп до данните, при това без предварителен съдебен контрол (с последващ такъв). Освен това мярката, оказа се тогава, не важи само за периода с извънредни мерки, което бе пореден аргумент на социалистите да сезират КС. 

Самият текст на всичкото отгоре бе внесен по "любимия" на властта начин - между двете четения на закона с противоепидемични мерки от ГЕРБ ремонтираха Закона за електронните съобщения с "преходни и заключителни разпоредби". Още тогава от левицата припомниха, че това е погазване на парламентарния правилник. 

Така на практика на органите на реда се даде право безконтролно да ни следят - стига само да посочат пред мобилния оператор, че не си спазваме предписана карантина. Като тук не става въпрос само за COVID-19, а и за редица други заболявания.

На практика в момента обхванати (само по линия на коронавируса) трябва да са стотици хиляди граждани, тъй като на карантина подлежат не само лицата, установени като положителни за COVID-19, а и техните контактни. Според данните за изминалото денонощие активните (потвърдени с PCR) случаи са близо 70 000. Тук не са включени и контактните лица.

На практика днешното решение на КС се съгласява с мотивите, с които от левицата атакуваха поправките. А те бяха: масово проследяване на огромен кръг от хора, без предварителен съдебен контрол и с лишен от смисъл последващ такъв; съхраняване на данните за местоположението на проследените хора в продължение на половин година - с неясно какви цели; приравняване на неспазващите карантина на терористи - и всичко това прието от Народното събрание "на тъмно", набързо, без предварително обсъждане и на ръба на конституционността.

От текста на самото решение на Конституционния съд се разбира, че членовете смятат въведената по предложение на ГЕРБ мярка за несъразмерна на целите, които си поставя, а начинът, по който се въвежда - за водещ до практическа невъзможност за качествен съдебен контрол. Силна критика получава и това, че въпреки че карантинните мерки обикновено са за определен срок, сроковете за достъп на МВР до данните, които се съхраняват, не е съобразен с това. Факт - съхраняването на данните за местоположението на проследените хора, спорд закона, е продължение на половин година.
 
Прави впечатление, че повечето организации и експерти, които не са в пряка зависимост от държавни институции, също смятат събирането и следене на трафични данни за целите на изпълнение на карантина, при това извън обявено извънредно положение, за нарушаване на основни конституционни права. Предимно държавните институции, дали становище, са на обратното мнение. Както и Висшият адвокатски съвет. 
 
Ето част от заключенията на КС: 

"Възможността  органите на МВР да имат  достъп до трафични данни за местонахождение, събирани общо и неизбирателно  за период от шест  месеца, относима и към оспорената разпоредба на чл. 251б, ал. 2, изречение трето  ЗЕС, във връзка с чл. 61 ЗЗ, се явява несъразмерна в контекста на обществените отношения, които регулира. Те по дефиниция са свързани с  определен и ограничен период от време, който в общите случаи е  значително по-кратък от общо предвидения  шестмесечен срок, а именно: докато трае задължителната изолация и/или лечението на съответното лице (а тя се определя от различни здравни органи, извършили диагностициране и предписали съответен режим и лечение). В обсъжданата хипотеза, отнасяща се до инфекциозните болести и общественото здраве, за нуждите на принудителното “довеждане“ на отклонилите се от задължителна изолация или лечение, достъпът до данните  на  тези лица не следва да се обвързва с общия  срок от шест месеца, а да се допуска само за времето от момента на налагане на болничното лечение и/или задължителната изолация занапред, до момента на отпадане необходимостта от задължителна изолация, съответно до излекуване на болния, въз основа на представена от здравните органи надеждна, но в същото време и чувствителна  информация за  конкретното здравословно състояние на дадено лице, която не следва да става обществено достояние без негово съгласие. "

Налице е непропорционален характер на предвидения от законодателя и относим към конкретната хипотеза, уредена от  чл. 251б, ал. 2, изречение 3 ЗЕС, общ шестмесечен срок, приложим за всички случаи, налагащи запазване на трафични данни, независимо от вида на данните, специфичния кръг засегнати лица и независимо от особеностите на целите, за които тези данни се съхраняват. Дефинираната специална цел - принудителното изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 ЗЗ, които са отказали или не изпълняват задължителната изолация и лечение, налага строго отграничаване както на лицата, спрямо които е приложима, така и определяне  на необходим и подходящ срок, съобразен с особеностите на предвидените в чл. 61 ЗЗ случаи. 

Неприемлив е законодателен подход, при който към обща регламентация се включва чрез препращане и такава, която има предмет, чието естество изисква самостоятелна, отделна уредба, предполагаща съобразяване с неговата специфика.

В случая общото и неизбирателно запазване  на трафични данни по отношение на всички лица за срок от половин година, при неотчитане особеностите на конкретните медицински цели, засягащи само определен, ограничен кръг лица и постижими в срокове, далеч по-кратки от шест месеца,  е конституционно нетърпимо, защото влиза в колизия с принципа на пропорционалност, като измерение на правовата държава – ефектът на ползата за приоритетно защитени интереси на обществото трябва да е пропорционален на негативните последици за статуса на субектите на ограничаваното право. Така определеният от законодателя  срок се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп - прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели.

Посредством достъпа до натрупаната в продължение на шест месеца  база данни за лицата, ползващи електронни услуги, незабавно и без ясни  нормативни критерии за съдържанието на мотивите за исканите данни,  които в  последствие се излагат пред  съда,  за оправомощените структури на МВР се открива просторен информационен хоризонт, който им позволява не просто да локализират лицето, което не изпълнява задължителна изолация и болнично лечение, но както беше посочено вече, да узнаят трайните, обичайните и инцидентните му прояви, а също и да систематизират по различни критерии местата, които посещава трайно, често, рядко или инцидентно, както и неговите контакти с други лица. 

Незабавният достъп на органите на МВР до трафични данни в конкретната  хипотеза, без изискване за представяне на  доказателства за  наложителност на принудително изпълнение на предписана от здравни органи задължителна изолация или лечение, както и отсъствието на нормативни изисквания към мотивите, обусловили искането, препятства извършването на правилна преценка от съда, включително  за законосъобразност и основателност, и би повлияло на ефективността на  последващия съдебен контрол. 

И още: КС смята, че "тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на предписани от здравните власти задължителни здравни мерки – задължителна изолация и лечение на определени заразни болести на конкретни диагностицирани лица, за които се твърди, че не изпълняват тези предписания, представлява  сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни". 

Заключението на съдиите в крайна сметка е, че законовите текстове са противоконституционни в цялост - като несъответстващи на чл. 32 от основния закон, разглеждан и в контекста на относимото право на Европейския съюз. 

Пълния текст на решението можете да видите ТУК. 

А на двете особени мнения на Анастас Анастасов и Павлина Панова - ТУК.

А само детайл е, че промени на ГЕРБ в Закона за електронните съобщения, отнасящи се до следенето на трафичните данни на гражданите, почти винаги стигат до Конституционния съд. И почти винаги биват обявени за противоконституционни. 

Решенията на КС нямат обратно действие. Тоест следенето на трафични данни за карантинирани хора вече е незаконно, но свършеното от МВР допреди решението на КС е било правомерно. Обобщена статистика в колко от случаите полицията се е възползвала от възможността за достъп до трафични данни заради карантина няма.