Европа колективно въздъхна с облекчение в понеделник, след като кризата, предизвикана от представянето на нов 28-точков план за прекратяване на войната от Вашингтон, за кратко изглеждаше стабилизирана. Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, обяви "значителен напредък" след преговорите между Украйна и САЩ в Женева. В понеделник вечерта Владимир Путин предприе своя контраход: поредна масирана атака с ракети и дронове срещу Киев.

Поредицата от контрастни събития улови мрачната същност на отминаващата година. През деня се водят дипломатически битки: от Вашингтон, Лондон, Брюксел и Киев се издават обнадеждаващи изявления. Огромна енергия се изразходва за сдържане на инициативите на Доналд Тръмп. През нощта Путин брутално напомня на света, че за него войната остава основният инструмент за постигане на "мир".

С разгръщането на руската атака в ранните часове на вторник, непосредствената реалност на уязвимостта на Украйна беше разкрита. Украйна е в състояние да проследява изстрелванията на ракети от руска територия - възможност, предоставена от разузнаването на САЩ. През прозореца ми два изтребителя на украинските Военновъздушни сили, които бяха вдигнати във въздуха да прехванат приближаващите крилати ракети, прелетяха с рев над главата ми – американски F-16, доставени на Украйна от един от европейските ѝ съюзници.

След няколко мига системите за противовъздушна отбрана на Киев прогърмяха: две резки изстрелвания, за да прехванат руска балистична ракета. Това беше системата "Пейтриът" в действие, най-вероятно доставена от САЩ или Германия. Моментният страх бързо отстъпва място на мрачно примирение: може би приближаващата ракета този път няма да уцели целта си, като пощади града от опустошение и ново прекъсване на тока.

Скоро след това се чува тежък картечен огън по дрон някъде наблизо, част от мобилна огнева група – почти сигурно от произведен в САЩ "Браунинг". За съжаление, куршумите не улучиха иранския дрон "Шахед" – той продължи напред над главата ми към целта си.

С прекъсвания това продължи до зори. Киев се събуди със сутрешните новини: седем убити, разрушения и прекъсвания на отоплението в много домове в резултат на нощното нападение. Както винаги, всички продължаваха да си вършат работата - преживявайки войната. Но тези 24 часа капсулираха критичната военна зависимост на Украйна от САЩ - зависимост, която Европа очевидно не е в състояние да запълни в краткосрочен план.

28-точковият план на Вашингтон предизвика интензивни емоции, дебати и дълбока загриженост - и временно отклони вниманието от най-големия корупционен скандал в Украйна от години. И все пак, виждали сме този сценарий и преди, след онази катастрофална среща между Тръмп и Зеленски в Овалния кабинет през февруари и след срещата на върха в Аляска през август.

Всяка нова инициатива от Вашингтон се развива по един и същ модел: дипломатическа кавалерийска атака срещу Украйна, която Киев, заедно с други европейски столици, успява да парира. Те стабилизират ситуацията, но никога не печелят битката. Този модел без съмнение ще се съхрани.

Изкушаващо е да обвиним Тръмп, че постоянно напира за условията на Русия. Но това не е цялата история. Вашингтон действа на базата на предпоставка, добре позната на американските дипломати: не можеш да спечелиш на масата за преговори това, което си загубил на бойното поле. Белият дом приема, че е невъзможно да се принуди Русия да се откаже от територията, която вече контролира в южната или източната част на Украйна.

Проблемът е, че макар да признава тази фактическа реалност, Вашингтон не прави нищо, чрез думи и дела, за да убеди Москва, че ситуацията няма да се измени още повече в нейна полза през следващата година.

Следователно Путин е убеден, че времето е на негова страна – че Украйна и нейните партньори се приближават до изтощение. Мотивацията му да подпише сделка, която не му дава максималната възможна печалба, е близка до нулева. Може да има много опити за прекратяване на военните действия, но те ще продължат, докато руският лидер остава изключително уверен в резултата.

От другата страна, Зеленски вярва, че Украйна все още може да издържи, бавно губейки хора и територия, но избягвайки пълен колапс на фронтовата линия, докато обстоятелствата не се променят в нейна полза.

Обективно погледнато няма реални предпоставки за прекратяване на огъня. Сега в уравнението влизат субективни фактори: желанието на Тръмп да посредничи за прекратяване на огъня и да си проправи път към Нобелова награда за мир, и двете предизвикателства пред Зеленски – от една страна, да не отчужди ключов съюзник, а от друга, да обедини украинците около знамето срещу всяка американска инициатива, която Киев смята за неприемлива, така че фокусът им да не се насочи към вътрешни проблеми. И въпреки че задачата му сега ще бъде много по-трудна, след като антикорупционните органи претърсиха дома на най-доверения му човек Андрей Ермак (по-късно шефът на кабинета на Зеленски си подаде и оставката - бел. ред.), малко вероятно е да промени цялостния си подход.

Тези две сили движат преговорите.

Отне едва седем дни, за да бъде убит 28-точковият план. Агресивното и хаотично отношение на Вашингтон по въпроса, съпротивата на Украйна и останалата част от Европа, успокоителните усилия на Рубио и накрая, изтичането на информация за Уиткоф - всичко това свърши своята работа.

Макар че предстоят нови планове, основани на стари идеи, Киев, Лондон и други европейски столици трябва да направят едно основно заключение: Украйна и Европа ще могат да отблъснат дипломатическите офанзиви на Вашингтон, които са базирани на руски искания и отразяват нежеланието на Тръмп да промени хода на събитията, само ако се обединят и укрепят отбранителните си способности с много по-бързи темпове. Ако го направят, нито Тръмп, нито Путин ще могат да ги пробият. Междувременно обаче способността на Украйна да отблъсква нощни въздушни атаки в обозримо бъдеще до голяма степен ще зависи от САЩ.

---

Дмитро Кулеба е външен министър на Украйна от 2020 до 2024 г. Коментарът му е публикуван в "Гардиън". Преводът е на "Клуб Z".