"Два часа стояхме на земята – нямали асансьор, нямали инвалидни колички, нямали носачи, нямали носилки." 

Това разказва Мария Господинова, съпруга на Господин Господинов от село Брестник, който вчера издъхна, след като часове наред бе принуден да стои на стълбите пред новоразкритото отделение за COVID-19 (бившата "Токсикология") в Пловдив, с кислородна маска. Почина и Любчо Лалев от Пловдив, легнал на стълбище до входа.

Мария, която погребва съпруга си днес - на рождения му ден, разказа за кошмарните прекарани часове, в които съпругът й е прехвърлян от болница в болница, за да бъде оставен накрая на произвола на съдбата.

След влошаване в събота мъжът й, който е на хемодиализа, е трябвало да обикаля Инфекциозна болница, после ВМИ, после пак го върнали в Инфекциозна, докато накрая не се озове на стълбите на земята пред т. нар. COVID отделение.

Преседели там около 2 часа. Докато кислородната бутилка свършила.

От видео, което отчаяната му жена направила, се вижда, че наблизо до него лежи и друг пациент. А когато отишли във вторник да вземат известието за смърт, се засекли с негови роднини и разбрали, че и той е починал.

Самото заветно отделение обаче е на 3-тия етаж и накрая жената със сълзи молела доктор да излезе да й помогне поне да го качат - след като умиращият със собствени сили се качил до площадката между втория и третия етаж. И не могъл повече...

Прекарали на тази площадка около 20 минути.

Оказало се, че дори медикът няма как да й даде кислород, тъй като нямат преносими бутилки, а само от големите.

През цялото време на медицинските "грижи" самият пациент казвал на докторите, че токсините му са твърде високи, че има нужда от диализа и не се чувства добре.

Зебележително е, че историята на лекарските неуредици продължила толкова дълго, че синът му имал време да се върне от София и поне да го види жив, казва Господинова.

Когато на финала пациентът се добрал до 3-тия етаж, вече само го преслушали, намерила се количка, сложили го на леглото за диализа, но той починал.

"Целият му престой в това отделение беше максимум 20 минути. 2 часа беше долу, на пътя. 20 минути беше между втория и третия етаж", казва жената.

"Безобразието на белите манти! Защото не ги интересува – това са престъпници в бели престилки!", смята почернената жена.

Мария Господинова обяснява още, че абсолютно никой през цялото това време - докато мъжът й се борел за живота си, лутайки се по различни болници, не й поискал поне телефона й за контакт. Поискали й го чак във вторник заран, когато отишла за съобщението за смърт.

По-късно днес от пловдивската болница "Св. Георги" ще дадат брифинг по повода.