Близо половината от българите са на мнение, че мерките срещу разпространението на COVID-19 са достатъчни, а всеки трети, че трябва да са по-строги. 45 на сто заявяват, че няма да се ваксинират срещу COVID-19. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа като мярка срещу разпространение на заразата.

През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места, отколкото през пролетта. Регистрират се по-ниски нива на опасения сред българите от недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, лекарства и горива спрямо април. Отчита се повишаване на делa на хората, които остават без спестявания.

Това са част от изводите в проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо разпространението на COVID-19. Проучването е реализирано в периода между 2-10 ноември 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1001 души на възраст 18+ години. 

Всеки трети участник в допитването (30 на сто) смята, че мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги. Сходен дял се е отчитал и през април, припомнят изследователите от "Тренд".

"През май обаче едва 11% са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение. В демографските разбивки личи, че с увеличаването на възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги. Впечатление прави, че 39% са тези, които през май смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение", се казва в проучването.

Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през ноември спрямо април тази година – 93 към 92%. През ноември се отчита и повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70 на сто през април. 

82% е делът на българите, които посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хора, а 14 на сто посочват, че не спазват такава. 79% от хората посочват, че избягват събирането с много хора. Като предпазна мярка срещу коронавируса 37 на сто от хората пият витамини/хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.

Делът на работещите от вкъщи през ноември е по-нисък от този спрямо април - 18% спрямо 35%.

В проучването е било изследвано мнението на хората спрямо различни мерки, които държавата е въвела или се обсъждат. Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски - 76% през ноември спрямо 64% през април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от хората подкрепят тази мярка през ноември, докато през април този дял е 82 на сто.

По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, то 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1-ви до 12-и клас среща подкрепа от 28 на сто, а 57% не споделят това мнение. Затварянето на детските градини среща 25% обществена подкрепа.

Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.

Едва 12 на сто от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходенето до магазин, аптека или до работа. Този дял през април е срещаше подкрепа от 55% от българите.

Широко дискутираната тема с ваксините е провокирала социолозите да включат в проучването въпрос относно това дали хората биха се ваксинирали или не, когато такава ваксина е налична.

26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45 на сто не споделят това мнение. Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете. В друго проучване на „Тренд“ по отношение на ваксинирането се регистрират определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавирус.

Спад в опасенията спрямо април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през април), консумативи за дома (20% спрямо 33 на сто през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата, то 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.

През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.

Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.

Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време, прекарано вкъщи, влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през ноември спрямо 52% през май и 47 на сто през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.

Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28 на сто от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.