Като че ли Кремъл и "Газпром" могат да празнуват една след друга газово-политически победи. Ръководството на ЕС вече много месеци твърди, че е против строежа на "Южен поток", а работите по него продължават да се движат. Едва Путин успя да се върне от триумфалното си посещение в Белград, където сърбите още веднъж потвърдиха, че няма да се откажат от "Южен поток", в Унгария правителството на Виктор Орбан вече одобри всички необходими закони и, въпреки критиката на Брюксел, планира да започне строителните работи след шест месеца.

Сърбия плюс Унгария вече е пряк излаз към самите граници на Западна Европа плюс още редица балкански държави по пътя, където могат да бъдат построени разклонения. И уж всичко е наред, но картината е помрачена само от едно нещо - между Сърбия и Черно море световният исторически процес незнайно защо вмъкна и България. А там след няколкоседмични преговори най-после успяха да формират управляваща коалиция и премиерския пост получи Бойко Борисов, който направи отказа от "Южен поток" главното си предизборно обещание.

Скок към тръбата

В Москва разбираха, че България е най-уязвимото място в целия проект. Орбан, който винаги е готов да се договори с когото и да било, ще управлява Унгария още дълги години. Сръбската любов към руснаците въобще е многовековна. А в България нестабилното правителство се хвърля ту към най-тясно сътрудничество с Русия, ту към пълно скъсване на всички споразумения, независимо от милиардните глоби и неустойки. Но да минем без България е невъзможно, защото в антируска Румъния въобще не може да се вярва никому. А от българите на Москва й вървеше да среща разбиране поне със социалистите - същите са бивши комунисти и комсомолски началници.

Затова, когато в края на май 2013 г. българските социалисти след четиригодишно прекъсване успяха отново да се върнат на власт (те не спечелиха изборите, но създадоха коалиция с ДПС, а в парламента разчитаха на "Атака" за поддържане на кворум - б.р.), Москва се постара максимално да форсира реализирането на "Южен поток", за да успее да направи колкото се може повече до поредната правителствена криза. И наистина, направено бе немалко. Главното бе, че през пролетта българският парламент одобри промяна на правния статут на "Южен поток" на територията на България. Това позволи той да бъде изваден от действието на Третия енергиен пакет на ЕС, който изисква достъп до използването на газопровода да имат трети страни.

След това българите вече не обръщаха внимание на настояванията на ЕС да прекратят строителството и на всички въпроси отговаряха, че не нарушават никакви закони на ЕС. Когато Брюксел обвиняваше българите, че с участието си в "Южен поток" помагат на Кремъл да използват газа за политически натиск, българите отговаряха първо да бъде спрян "Северен поток", който се използва за същото нещо, а след това ще се разберем и за "Южен".

Но покрай изострянето на украинската криза ЕС твърдо реши да не допусне строителството на "Южен поток". През май Брюксел започна да разследва за възможна корупция при търга за строителството на газопровода, който бе спечелен от българската компания "Газпроект Юг" и руската "Стройтрансгаз". Не помогна. Тогава през юни ЕС замрази регионалните субсидии, които се полагаха на България от неговия бюджет - там също откриха нещо подозрително за нарушения. Но българите продължиха да работят по "Южен поток".

Най-накрая под натиска на ЕС младшите партньори в управляващата коалиция решиха да напуснат правителството. Българските социалисти загубиха мнозинство и бяха принудени да свикат предсрочни избори и да сдадат властта на временен служебен кабинет. Но и тогава в Москва не губеха надежда да успеят да направят толкова много неща, че да не бъде възможно отстъпление. През август във Варна докараха тръби за "Южен поток". В началото на септември в Бургас пристигнаха кораби за подводното строителство на газопровода. Но през октомври в България се проведоха избори и всичко това се оказа напразно.

Пожарникар срещу газа

В резултат на изборите и последвалите партийни преговори толкова приятелски настроените към Русия социалисти останаха в опозиция, а премиер на България за втори път стана Бойко Борисов. По образование той е пожарникар, преди е работил като охрана на Тодор Живков. През първия си премиерски мандат той се запомни с това, че отмени на практика всички съвместни проекти с Русия, които можеха да бъдат отменени, а в замяна подари на Путин кученце.

През 2009 г. Борисов още в първия ден на първия си премиерски мандат замрази реализирането на всички руски проекти в българската енергетика. А после започна окончателно да ги отменя. Първа жертва бе петролопроводът Бургас-Александруполис, по който руският петрол трябваше да съкрати пътя си към Европа през България и Гърция, като заобикаля турските проливи. Но Борисов реши, че петролопроводът заплашва българските курорти, и извади България от строителството.
После същото се случи с АЕЦ "Белене", която в България строеше "Росатом". Към момента, в който Борисов реши да прекрати споразумението, АЕЦ бе вече наполовина готова, а България успя да вложи строителството близо 3 милиарда евро. Но Борисов заяви, че руската АЕЦ е опасна и е по-добре България да развива алтернативната "зелена" енергетика.

Вероятно той щеше да се откаже и от "Южен поток" още в първия си мандат, но тогава репутацията на този проект бе по-добра и в ЕС не изключваха, че този газопровод можге да се окаже необходим. Затова пък сега европейските лидери изключиха това за себе си и Борисов направи борбата срещу "Южен поток" главна тема на своята предизборна кампания. По думите му за руски газопровод могат да се застъпват само агенти на Москва, а всички прогресивно мислещи българи трябва да се ориентират според мнението на ЕС. И изобщо не е толкова важно, че заради украинската криза доставките на руски газ в България намаляха почти двойно - това е малка жертва в името на европейската солидарност.

Спирането на всички работи по "Южен поток" е една от най-важните точки в програмата на новото българско правителство. Борисов обещава да не се връща към този въпрос, докато не бъде получено съответното одобрение на Брюксел. В Брюксел тази негова позиция вече бе оценена и обещават тези дни да размразят полагащите се на България субсидии от бюджета на ЕС. Излиза, че новото българско правителство, макар и да съществува едва няколко дни, вече успя да си върне доверието на европейските лидери.

В историята на постсъветска България още не е имало случай някой премиер да бъде избран за втори път, така че Борисов със сигурност не е вечен. Но въпреки това той току-що стана премиер и пред него са още четири години управление, при което можем да забравим за българския участък от "Южен поток". Защо така активно Унгария и Сърбия да бъдат коткани, за да започнат строителството, е трудно да се каже. Изглежда, руското ръководство реши, че не е задължително да се чака да се събере цялата верига от нужните държави. В една страна е дошло нужното правителство - строим бълзо. В друга страна то се мота - чакаме, докато се смени. Нали ще се смени рано или късно, а не бързаме за никъде.
---------------------------------
Авторът е журналист от списание The Insurer, специализирано по въпросите на застрахователните пазари в Централна и Източна Европа. Настоящата статия е публикувана в руския аналитичен портал "Слон".