През февруари м.г. от "Виваком" въведоха специални алгоритми за контрол на обажданията - поради това има огромен спад на обажданията от телефонни измамници. Ако имахме над 65 000 - 70 000 позвънявания на месец през януари и февруари (2019), те спаднаха до неколкостотин през есента и до единични случаи през ноември - декември.

Това каза днес Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на журналистически въпрос по време на представяне на традиционното "Национално изследване на престъпността", изготвено от неправителствената организация.

Клуб Z припомня, че тоталната и окончателна победа над ало-измамите е акцент на Иван Гешев през цялата му първа година като главен прокурор, споменаван в почти всяко негово интервю, включително и в отчета му пред парламента.

Потвърждение на думите на Безлов обаче не е трудно да се открие и на сайта на "Виваком" - наследник на държавната БТК, която поради това стопаниства стационарните телефони. Оттам обясняват драстичния спад на това престъпление: "отчитайки високата социална цена на бизнеса с телефонни измами, жертва на които са предимно възрастни хора", са сформирали екип и софтуер, който следи всекидневно за нетипичен трафик, който се изразява в последователно набирани множество стационарни номера от мрежата на VIVACOM от чуждестранни или български мобилни номера. 

Резултатите са, че ако през февруари 2019 г. броят на опитите за измами по телефона в мрежата на телекома е бил 81 000, в резултат и на съвместната операция с МВР, през март опитите на измамниците да извършат престъпление вече са пет пъти по-малко – 18 792, а през април - 1515, което е 50 пъти по-малко.

Тихомир Безлов днес първо посочи, че предишите изследвания са сочели реален брой - около 1 млн. такива опита годишно, и нарече това доскоро "най-масовото престъпление в Бъгария".

"Технологично се оказа, че това сътрудничество между МВР и частни компании доведе до края на това престъпление", заяви Безлов.

Докладът за 2020 г.

Що е то "полицейски филтри" при завеждане на статистиката (или стъкмистика) на престъпността, колко процента е латентната - несъобщена криминална активност, какви са тенденциите и ще има ли скоро бум на престъпността?

Това са все въпроси, които получват отговор в доклада "Тенденции на престъпността в България 2010-2020".

Целия документ в оригинал може да прочетете тук.

Изследвани са най-разпространените 8 престъпления - срещу личността и срещу собствеността. От ЦИД отчитат, че са стартирали проучването си през март - в условия на пандемия, което задължително дава отражение - има спад на някои видове престъпност (както многократно вече се похвалиха от прокуратурата и МВР, б.а.).

От центъра изготвят подобно изследване от години. Това, което се откроява като притеснителна тенденция, е, че има ръст на криминалните деяния при обществени кризи, казват оттам.

Ясно се очертават пикове на престъпленията при катаклизми като "Лукановата зима", после през зимата 1996-1997 г., а после през 2009-2010 г., както и следващите години, който ръст обаче е отразен в проучванията на ЦИД, но не и в статистиката на МВР.

"Кризата, в която страната влиза покрай пандемията - досегашният ни опит показва, че в страната ще има ръст (на престъпността) нагоре - казва Тихомир Безлов. - Трябва да внимаваме какво ще се случи през 2021 г."

Като фактори, които влияят за по-горните негативни числа, категорично се изтъква скокът на безработицата, и то най-вече безработицата между мъжете от групата 15-29 г. Именно те са и най-рисковата група хора, която нарушава закона.

Факт обаче е и силната миграция сред този възрастов сегмент от населението.

И още нещо: според ЦИД България е учебникарски пример как по-малкото хора в затвора влияят на престъпността. Ние имаме един от най-големите спадове в Европа на броя на излежаващите присъди – много рязък от 2010-а до момента.

Колко престъпления стават и колко се регистрират?

Авторите на изследването показват "айсберг" на престъпността, до който стигат, макар и да отчитат множество положителни тенденции - като например липсата на възможност да се скрие заявен сигнал на тел. 112.

При такова масово престъпление, като взломните кражби например, разликата между полицейските регистрации и отговорите на населението на техния въпросник е почти 10 000 инцидента на годишна база.

Друга такава огромна латенност има и при кражбите на части и имущества от МПС - там хората просто не заявяват, че са пострадали.

"От нашите изследвания излиза, че на 10 грабежа един се регистрира в полицията", казват още от Центъра.

Тук обаче вината не бива да бъде хвърляна само върху органите на МВР, а и върху факта, че хората използват думата "грабеж" твърде широко – не по дефиницията в НК – престъпление, при което е използвана заплаха или насилие, а просто като кражба от дома – "ограбен съм".

Типичен пример е Югоизточният регион, където се наблюдава огромно разминаване между съобщаваните в полицията и отчетените престъпления.

Що е то "полицейски филтър" и има ли той почва у нас?

За да не развалят статистиката по политически, кариерни или други причини МВР и служителите му прибягват до т.нар. полицейски филтри, отчитат от ЦИД.

Атанас Русев от ЦИД даде статистика, според която за 2019 г. делът на незаявените поради едни или други причини престъпления, е около 62%!

Кои фактори определят дали ще бъде съобщено едно престъпление в полицията? Двата основни са образованието (колкото по-ниско е то, толкова по-голям е делът на несъобщаване в полицията) и типът противоправно деяние.

За България по-вероятно е да се съобщи, ако става въпрос за престъпление срещу собствеността - домови кражби, кражба на МПС и обратното – например кражбите на селкостопанска продукция е почти невероятно да бъдат съобщени. 

А какви са мотивите за това? На първо място, вярата, че "полицията не може да направи нищо", защото няма доказателства. Всеки трети респондент вярва в това.

Втората най-често изтъквана причина е:

"Полицията няма да направи нищо."

Голям брой от гражданите са решили, че престъплението не е достатъчно сериозно и затова не са съобщили.

Според ЦИД това говори за сериозен проблем в комуникацията на МВР на местно ниво и гражданите.

Те посочват и данни от проучване на Евробаромтър, които следят нивата на доверие в полицията. При нас интересен парадокс е, че въпреки всичко през последните години доверието се покачва.

И дори за пръв път през 2019 г. е по-високо (макар и крехко) от недоверието, макар все още България да е далеч от средното в ЕС одобрение към полицаите си.

Ако средно за ЕС доверието към органите на реда е 72%, ние сме на ниво от 50% за 2019 г.

Класическа дефиниция за полицейски филтър е: гражданинът се опитва да регистрира престъпление, но то по някаква пиричина не попада в официалната статистика.

"Има едно наместване на полицейските данни на равнище РПУ – целта е да си в средата. Да не си отличник, но и да не си много ниско. Съответно според това се намаляват или се регистрират (престъпления добросъвестно). Навремето това беше доста развита практика, макар че с въвеждането на тел. 112 се ограничи", заявява днес Тихомир Безлов.

Най-популярният опит за полицейски филтър е да се обезкуражат гражданите. Откраднат ти е телефонът - е, да, ама то е в тролея, на еди-кое си друго РПУ да отидете, там да съобщите... Шансът човекът да обикаля и да го направи се ограничава рязко, макар че според вътрешните инструкции на МВР не е правилно да не му приемат жалбата където и да е.

Друг начин за обезкуражаване е да се искат купчини документи - за собственост на телефона, фактури и пр. Това прави относително трудна регистрацията на престъплението, но от МВР твърдят, че вземат мерки срещу това обезкуражаване.

Друг възможен филтър е да бъде регистрирано дадено престъпление като по-леко (както казахме - разликата между грабеж и кражба е драстична като тежест според НК – б.а.).

И все пак Тихомир Безлов отчита това като проблем не на МВР, а на гражданите.

"Натрупаното недоверие през годините – особено през 90-те! Това, че се смята, че полицията не реагира на конкретните престъпления - тази инерция, която се е натрупала на недоверие... Защото "няма да има решение и няма смисъл". Това ще се поправи единствено с активна политика от МВР, и то на локално ниво."

Телефон 112

Съставителите на доклада изнесоха и интересни данни за действащия вече от 9 г. единен телефон 112. Той се ползва с високо ниво на удовлетвореност – 77 процента от гражданите, които са потърсили помощ на него, са останали доволни.

Съотношението е, че 64 на сто са се обаждали за линейка, 24 - за полиция, и 6% за пожарна (процентите не са 100, защото е можело да се дават по повече от един отговор, б.р.).

Забележителното тук е, че се звъни за по-леки престъпления. Делът на хулиганство е най-висок (47%), следва домашното насилие - 16 на сто. При него изследователите отчитат висок ръст, което се дължи вероятно на многото активни кампании на НПО и на самото МВР.

Следват престъпления против собствеността (други), докато обаче само 3 процента от сигналите са за проникване с взлом и само 7 – за кражба. А това са едни от най-масовите престъпления, които регистрира полицията.