Почина Диего Марадона

Легендата на Аржентина и световния футбол Диего Армандо Мардона почина на 60-годишна възраст.

С тази ужасяваща новина гръмнаха местните вестници "Кларин" и "Оле", цитирани от Ройтерс. Според съобщенията Дон Диедо е получил инфаркт тази сутрин в Тигре (град край Буенос Айрес) в свой дом.

В Аржентина е обявен 3-дневен траур, страната е потопена от печал. По улиците могат да се видят плачещи хора, а феновете по всякакви начини оказват почит - с цветя, свещи, футболни артикули... Събират се, молят се, пеят песни... Със сигурност няма по обичан аржентинец от аржентинците. 

По-рано през ноември най-добрият футболист на XX в. (във вот на феновете в класация на ФИФА) претърпя операция за премахване на хематом в мозъка. Тя бе определена за успешна и той бе изписан. Преди около две седмици той за пореден път постъпи в клиника, за да лекува алкохолната си зависимост. Имаше проблем и с наркотиците, започнали още по време на футболната му кариера.

На 30 октомври Диего навърши 60 години, а още тогава здравословното му състояние бе много лошо. Парти нямаше.

До последните седмици от живота си Марадона бе треньор на местния "Химнасия де ла Плата".

Като капитан на Аржентина Марадона спечели Световното първенство през 1986 г. Четири години по-късно той изведе "гаучосите" до сребърните медали на Мондиала в Италия. 

На клубно ниво остави най-ярък отпечатък по време на престоя си в "Барселона" и най-вече "Наполи", като с италианския отбор спечели две титли на Серия А и Купата на УЕФА. Диего е легенда и на "Бока Хуниорс", а в родината си тръгна във футбола от "Архентинос Хуниорс".

В клипчето по-долу може да се насладите на някои от най-красивите голове и изпълнения на Марадона - един от най-великите в историята на най-популярната игра.

 

Той бе противоречив на терена и в живота. Човек на крайностите. Затова много повече от Алфредо ди Стефано, Пеле, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Лео Меси, Кристиано Роналдо и т.н. е едновременно обожествяван и мразен. Ранната му смърт ще го превърне в още по-голяма легенда.

Марадона е израснал във Вия Фиорито - предградие на Буенос Айрес, прочуто с бедност и престъпност и до днес. Идоли на детството му са Ривелиньо и Джордж Бест. Когато е на 8 г., малкият Диегито е забелязан от скаути на "Аржентинос Хуниорс" и привлечен в този тим, за който започва да играе още на 16 г. Докато навърши 21, Марадона записва 167 мача и 116 гола за тима.

Привлечен е в гранда "Бока Хуниорс", като сам участва дейно в трансфера. Той пренебрегва много по-щедра финансово оферта на по-богатия "Ривър Плейт", тъй като "Бока" е отборът на сърцето му.

След това Марадона тръгва към Европа - "Барселона" го взема след само един сезон на "Ла Бонбонера". На "Камп Ноу" обаче Диего не реализира потенциала си в пълна степен. Той печели с отбора "само" Кралската купа и Суперкупата. Става първият футболист на Барса, аплодиран от феновете на "Реал" (Мадрид) на "Барнабеу" след един от емблематичните голове в цялата му кариера. След него тази чест е оказана само още на Роналдиньо и Андрес Иниеста.

Краят на №10 с Барса е лош - масовият бой с "Атлетик" (Билбао) на финала за Кралската купа в заключителните дни на сезон 1983-1984. Скандалът е дори политически, разиграва се и пред очите крал Хуан Карлос. Марадона е провокиран и ритан през целия мач, а след загубата на "блаугранас" тръгва да си разчиства сметките със съперници.

През лятото на 1984 г. Марадона е продаден за рекордните тогава 10,5 милиона долара на "Наполи". В италианския юг Диего не просто блесва и става лидер, а променя  футболната карта на Италия, на която до момента властелини са само отбори от Севера и от централната част на Ботуша.

Първата титла за "Наполи" е спечелена през сезон 1986-1987. Добавена е още една - през 1990 г. Два пъти тимът става втори. В ерата на Марадона "Наполи" печели Купата на Италия, Суперкупата и Купата на УЕФА. Диего е абсолютен бог в Неапол. Толкова голям, че част от публиката вика за Аржентина на полуфинала с Италия на Мондиал '90.

Но покрай ограмната слава, успехите и световното признание, Марадона залита по пороци, които го преследваха до самия край - безразборни връзки, алкохол и наркотици. 

Прякорът Дон Диего е от годините в Неапол - до 1991 г. Публична тайна са връзките на футболиста с Камората. И някои негови дългове. Но това няма значение за феновете на "Наполи" - за тях Марадона е човек, донесъл им радост, каквато те не са имали преди и след него. И оттам нещо много важно - чувство за превъзходство или поне за равностойност към богатия Север.

Последните клубове в кариерата на аржентинеца са в "Севиля", "Нюелс Олд Бойс" и за последно - любимият "Бока".

През цялото това време Марадона е много повече на показ за останалия футболен свят с националния отбор на Аржентина. След разочароващия дебют на Мондиал '82, той носи световната титла на Аржентина четири години по-късно в Мексико. В този отбор от световна класа са само той, Хорхе Валдано и Хорхе Буручага. Всички останали - просто добри играчи без блясък и голяма история.

И тук има черно и бяло - "божията ръка" срещу Англия и виртуозността в този мач на четвъртфиналите, както и във всички останали двубои.

Гениалност на №10 добутва Аржентина до финала на Световното и през 1990 г., но тогава по-силният отбор на Германия взема реванш за загубата четири години по-рано. За да дойде САЩ '94 - нов изгрев и бърз залез за Диего.

Заговаря се за триумфален край на кариерата му в националния с още една световна титла, но преди мача с България в групата той дава положителна допинг проба (за кокаин) и всичко за него приключва. 91 мача и 34 гола за родината.

Три години по-късно свършва футболният път на Диего Марадона. Фанфарите са малко приглушени. Може би защото №10 има какво да празнува за славното си минало, но не и за настоящето, в което изобилстват пороци и противоречия.

По-късно Марадона се сблъсква със здравословни проблеми, операции, критични състояния, лечения за зависимости... Приятелства със спорни - също като него личности, като Фидел Кастро, Уго Чавес, Николас Мадуро, Владимир Путин... Стреля по журналисти, обсадили дома му, дава интервюта в "интересно" състояние, има проблеми с данъчни... 

В треньорската си кариера Марадона не постига нищо значимо, освен екзотични дестинации в ОАЕ, втора дивизия на Мексико... Начело е на Аржентина през 2010 г. в Южна Африка, но селекцията му се проваля. И толкова. За последно тренираше "Химнасия де ла Плата" в страната си - от миналата година.

"Паметен" е и периодът му в беларуския "Динамо" (Брест), който оглави като президент за кратко след Световното в Русия през 2018 г. 

В останалото време Марадона просто си пилееше времето. Почти навсякъде добре посрещан, живеещ "на макс" и винаги с голяма уста - срещу ФИФА, срещу управлението в Аржентина и други страни. Едно непораснало дете от гетото край Буенос Айрес.

Каквото и да правеше, правеше го "на макс". До края бе така. Беше такъв като футболист - освен гениалността, оставяше и сърцето си на терена. Едно голямо футболно сърце.

И да - за много от родените през 70-те години, гледали футбол само на стадиона или пред телевизора, през 80-те и до средата на 90-те по-голям играч няма.

Почивай в мир, легендо.