×

Error message

Article_top

Диего Марадона става днес на 60 години. Футболният свят празнува още един голям юбилей - точно преди седмица Пеле навърши 80 г. 

И сравненията тръгнаха отново - кой е по-велик, кой какво наследство е оставил... Макар че двамата големи принадлежат на две различни епохи - кариерата на единия започна тогава, когато приключи на другия.

А в разговора за "най-великия в историята" вече е намесен Лео Меси, че и Кристиано Роналдо.

Но Диего Марадона е много различен от всички тях - не само заради футболните си умения. Той е противоречив на терена и в живота. Човек на крайностите. Затова много повече от Алфредо ди Стефано, Пеле, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Лео Меси, Кристиано Роналдо и т.н. е едновременно обожествяван и мразен.

Двамата най-големи в един от редките моменти, в които позират заедно за снимка. Усмихнати.

Марадона е израснал във Вия Фиорито - предградие на Буенос Айрес, прочуто с бедност и престъпност и до днес. Идоли на детството му са Ривелиньо и Джордж Бест. Когато е на 8 г., малкият Диегито е забелязан от скаути на "Аржентинос Хуниорс" и привлечен в този тим, за който започва да играе още на 16 г. Докато навърши 21, Марадона записва 167 мача и 116 гола за тима.

Портрет в Ермитажа по време на Световното в Русия.

Привлечен е в гранда "Бока Хуниорс", като сам участва дейно в трансфера. Той пренебрегва много по-щедра финансово оферта на по-богатия "Ривър Плейт", тъй като "Бока" е отборът на сърцето му.

След това Марадона тръгва към Европа - "Барселона" го взема след само един сезон на "Ла Бонбонера". На "Камп Ноу" обаче Диего не реализира потенциала си в пълна степен. Той печели с отбора "само" Кралската купа и Суперкупата. Става първият футболист на Барса, аплодиран от феновете на "Реал" (Мадрид) на "Барнабеу" след един от емблематичните голове в цялата му кариера. След него тази чест е оказана само още на Роналдиньо и Андрес Иниеста.

Дон Диего на руския Мондиал.

Краят на №10 с Барса е лош - масовият бой с "Атлетик" (Билбао) на финала за Кралската купа в заключителните дни на сезон 1983-1984. Скандалът е дори политически, разиграва се и пред очите крал Хуан Карлос. Марадона е провокиран и ритан през целия мач, а след загубата на "блаугранас" тръгва да си разчиства сметките със съперници.

През лятото на 1984 г. Марадона е продаден за рекордните тогава 10,5 милиона долара на "Наполи". В италинския юг Диего не просто блесва и стана лидер, а променя  футболната карта на Италия, на която до момента се подвизават само отбори от Севера и от централната част на Ботуша.

Първата титла за "Наполи" е спечелена през сезон 1986-1987. Добавена е още една - през 1990 г. Два пъти тимът става втори. В ерата на Марадона "Наполи" печели Купата на Италия, Суперкупата и Купата на УЕФА. Диего е абсолютен бог в Неапол.

Но покрай ограмната слава, успехите и световното признание, Марадона залита по пороци, които вероятно още го преследват - безразборни връзки, алкохол и наркотици. 

Неапол никога няма да забрави големия си герой.

Прякорът Дон Диего е от годините в Неапол - до 1991 г. Публична тайна са връзките на футболиста с Камората. И някои негови дългове. Но това няма значение за феновете на "Наполи" - за тях Марадона е човек, донесъл им радост, каквато те не са имали преди и след него. И оттам нещо много важно - чувство за превъзходство или поне за равностойност към богатия Север.

Последните клубове в кариерата на аржентинеца са "Севиля", "Нюелс Олд Бойс" и за последно - любимият "Бока".

През цялото това време Марадона е много повече на показ за останалия футболен свят с националния отбор на Аржентина. След разочароващия дебют на Мондиал '82, той носи световната титла на Аржентина четири години по-късно в Мексико. В този отбор от световна класа са само той, Хорхе Валдано и Хорхе Буручага. Всички останали - просто добри играчи без блясък и голяма история.

Марадона в благотворителен мач за ветерани през 2016 г.

И тук има черно и бяло - "божията ръка" срещу Англия и гениалността в този мач на четвъртфиналите, както и във всички останали двубои.

Гениалност на №10 добутва Аржентина до финала на Световното и през 1990 г., но тогава по-силният отбор на Германия взема реванш за загубата четири години по-рано. За да дойде САЩ '94 - нов изгрев и бърз залез за Диего.

Заговаря се за триумфален край на кариерата му в националния с още една световна титла, но преди мача с България той дава положителна допинг проба (за кокаин) и всичко за него приключва. 91 мача и 34 гола за родината.

Три години по-късно свършва футболният път на Диего Марадона. Фанфарите са малко приглушени. Може би защото №10 има какво да празнува за славното си минало, но не и за настоящето, в което изобилстват пороци и противоречия.

По-късно Марадона се сблъсква със здравословни проблеми, операции, критични състояния, лечения за зависимости... Приятелства със спорни - също като него личности, като Фидел Кастро, Уго Чавес, Николас Мадуро, Владимир Путин... Стреля по журналисти, обсадили дома му, дава интервюта в "интересно" състояние, има проблеми с данъчни... 

В треньорската си кариера Марадона не постига нищо значимо, освен екзотични дестинации в ОАЕ, втора дивизия на Мексико... Начело е на Аржентина през 2010 г. в Южна Африка, но селекцията му се проваля. И толкова. Сега тренира "Химнасия де ла Плата" в страната си - от миналата година.

Така бе посрещан в Брест.

"Паметен" е и периодът му в беларуския "Динамо" (Брест), който оглави като президент за кратко след Световното в Русия през 2018 г. 

В останалото време Марадона просто си пилее времето. Почти навсякъде добре посрещан, живеещ "на макс" и винаги с голяма уста - срещу ФИФА, срещу управлението в Аржентина и други страни. Едно непораснало дете от гетото край Буенос Айрес.

Каквото и да прави, прави го "на макс". Още е така. Беше такъв като футболист - освен гениалността, оставяше и сърцето си на терена. Едно голямо футболно сърце.

Марадона с Николас Мадуро.

И да - за много от родените през 70-те години, гледали футбол само на стадиона или пред телевизора, през 80-те и до средата на 90-те по-голям играч няма.

Честит юбилей, Диего Марадона.

 

Диего Марадона става днес на 60 години. Футболният свят празнува още един голям юбилей - точно преди седмица Пеле навърши 80 г. 

И сравненията тръгнаха отново - кой е по-велик, кой какво наследство е оставил... Макар че двамата големи принадлежат на две различни епохи - кариерата на единия започна тогава, когато приключи на другия.

А в разговора за "най-великия в историята" вече е намесен Лео Меси, че и Кристиано Роналдо.

Но Диего Марадона е много различен от всички тях - не само заради футболните си умения. Той е противоречив на терена и в живота. Човек на крайностите. Затова много повече от Алфредо ди Стефано, Пеле, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Лео Меси, Кристиано Роналдо и т.н. е едновременно обожествяван и мразен.

Двамата най-големи в един от редките моменти, в които позират заедно за снимка. Усмихнати.

Марадона е израснал във Вия Фиорито - предградие на Буенос Айрес, прочуто с бедност и престъпност и до днес. Идоли на детството му са Ривелиньо и Джордж Бест. Когато е на 8 г., малкият Диегито е забелязан от скаути на "Аржентинос Хуниорс" и привлечен в този тим, за който започва да играе още на 16 г. Докато навърши 21, Марадона записва 167 мача и 116 гола за тима.

Портрет в Ермитажа по време на Световното в Русия.

Привлечен е в гранда "Бока Хуниорс", като сам участва дейно в трансфера. Той пренебрегва много по-щедра финансово оферта на по-богатия "Ривър Плейт", тъй като "Бока" е отборът на сърцето му.

След това Марадона тръгва към Европа - "Барселона" го взема след само един сезон на "Ла Бонбонера". На "Камп Ноу" обаче Диего не реализира потенциала си в пълна степен. Той печели с отбора "само" Кралската купа и Суперкупата. Става първият футболист на Барса, аплодиран от феновете на "Реал" (Мадрид) на "Барнабеу" след един от емблематичните голове в цялата му кариера. След него тази чест е оказана само още на Роналдиньо и Андрес Иниеста.

Дон Диего на руския Мондиал.

Краят на №10 с Барса е лош - масовият бой с "Атлетик" (Билбао) на финала за Кралската купа в заключителните дни на сезон 1983-1984. Скандалът е дори политически, разиграва се и пред очите крал Хуан Карлос. Марадона е провокиран и ритан през целия мач, а след загубата на "блаугранас" тръгва да си разчиства сметките със съперници.

През лятото на 1984 г. Марадона е продаден за рекордните тогава 10,5 милиона долара на "Наполи". В италинския юг Диего не просто блесва и стана лидер, а променя  футболната карта на Италия, на която до момента се подвизават само отбори от Севера и от централната част на Ботуша.

Първата титла за "Наполи" е спечелена през сезон 1986-1987. Добавена е още една - през 1990 г. Два пъти тимът става втори. В ерата на Марадона "Наполи" печели Купата на Италия, Суперкупата и Купата на УЕФА. Диего е абсолютен бог в Неапол.

Но покрай ограмната слава, успехите и световното признание, Марадона залита по пороци, които вероятно още го преследват - безразборни връзки, алкохол и наркотици. 

Неапол никога няма да забрави големия си герой.

Прякорът Дон Диего е от годините в Неапол - до 1991 г. Публична тайна са връзките на футболиста с Камората. И някои негови дългове. Но това няма значение за феновете на "Наполи" - за тях Марадона е човек, донесъл им радост, каквато те не са имали преди и след него. И оттам нещо много важно - чувство за превъзходство или поне за равностойност към богатия Север.

Последните клубове в кариерата на аржентинеца са "Севиля", "Нюелс Олд Бойс" и за последно - любимият "Бока".

През цялото това време Марадона е много повече на показ за останалия футболен свят с националния отбор на Аржентина. След разочароващия дебют на Мондиал '82, той носи световната титла на Аржентина четири години по-късно в Мексико. В този отбор от световна класа са само той, Хорхе Валдано и Хорхе Буручага. Всички останали - просто добри играчи без блясък и голяма история.

Марадона в благотворителен мач за ветерани през 2016 г.

И тук има черно и бяло - "божията ръка" срещу Англия и гениалността в този мач на четвъртфиналите, както и във всички останали двубои.

Гениалност на №10 добутва Аржентина до финала на Световното и през 1990 г., но тогава по-силният отбор на Германия взема реванш за загубата четири години по-рано. За да дойде САЩ '94 - нов изгрев и бърз залез за Диего.

Заговаря се за триумфален край на кариерата му в националния с още една световна титла, но преди мача с България той дава положителна допинг проба (за кокаин) и всичко за него приключва. 91 мача и 34 гола за родината.

Три години по-късно свършва футболният път на Диего Марадона. Фанфарите са малко приглушени. Може би защото №10 има какво да празнува за славното си минало, но не и за настоящето, в което изобилстват пороци и противоречия.

По-късно Марадона се сблъсква със здравословни проблеми, операции, критични състояния, лечения за зависимости... Приятелства със спорни - също като него личности, като Фидел Кастро, Уго Чавес, Николас Мадуро, Владимир Путин... Стреля по журналисти, обсадили дома му, дава интервюта в "интересно" състояние, има проблеми с данъчни... 

В треньорската си кариера Марадона не постига нищо значимо, освен екзотични дестинации в ОАЕ, втора дивизия на Мексико... Начело е на Аржентина през 2010 г. в Южна Африка, но селекцията му се проваля. И толкова. Сега тренира "Химнасия де ла Плата" в страната си - от миналата година.

Така бе посрещан в Брест.

"Паметен" е и периодът му в беларуския "Динамо" (Брест), който оглави като президент за кратко след Световното в Русия през 2018 г. 

В останалото време Марадона просто си пилее времето. Почти навсякъде добре посрещан, живеещ "на макс" и винаги с голяма уста - срещу ФИФА, срещу управлението в Аржентина и други страни. Едно непораснало дете от гетото край Буенос Айрес.

Каквото и да прави, прави го "на макс". Още е така. Беше такъв като футболист - освен гениалността, оставяше и сърцето си на терена. Едно голямо футболно сърце.

Марадона с Николас Мадуро.

И да - за много от родените през 70-те години, гледали футбол само на стадиона или пред телевизора, през 80-те и до средата на 90-те по-голям играч няма.

Честит юбилей, Диего Марадона.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията