С приятел дебатираме за шансовете на Европа да стане федерация и се сблъсквам с неговия скепсис. Всъщност от днешна гледна точка и през погледа и житието на по-възрастните поколения това изглежда немислимо. Вероятно защото прилагат скоростта на събитията в техния живот към съвремието.
Но това, което не мисля, че всички ние осъзнаваме е скоростта на промяната.
Спомням си в началото на прехода като студент спорих с един от най-ерудираните професори по икономика Тончо Трендафилов ( светла му памет - почина през април тази година) именно за скоростта на промяната. Аз бях убеден, че скоро България ще стане член на ЕС, а той: "Моето момче, ще бъдеш щастлив, ако твоите внуци бъдат един ден европейци".
И наистина, рядко си даваме сметка колко бързо се променят нещата около нас. Само преди 75 години населението на Земята е било 2,5 млрд души, а днес е три пъти повече. Хората са живели по континентите с много слаба връзка помежду си, а днес всички сме в Мрежата. Хиляди години средният темп на икономически растеж на световната икономика е бил около 1%, а след световната война е 4%.
Поколение с поколение не си прилича. Всяко отиващо си поколение установява на колко малко неща може да научи следващото и т.н.
Какво пречи на Европа да бъде едно цяло? Ами, именно историята и традициите, с които е възпитано мисленето на сегашните политици - всички почти родени и възпитани в епохата на Студената война и желязната завеса. Да, историята, традициите , националната култура са изключително важни, но те ще играят все по-малка роля в решенията по политическите въпроси на бъдещето от следващите поколения.
По какво се различава днес едно българче и едно португалче? Говорят еднакво добре английски език, имат сходна компютърна подготовка, слушат една и съща музика, носят едни и същи дрехи. Какво тогава ще пречи на португалчето да живее в България и обратно?
Конвергенцията на животите е толкова силна, че тенденциите за политическа, икономическа и културна уния ще положат основите на федерацията още през следващите 10-20 години. Но най-вече причина ще бъдат опасностите от “хуните” от Юг и Изток, които би трябвало да сплотят европейците.
Или ще преклонят глава, както римляните пред Атила. Защото няма исторически детерминизъм.
Препубликуваме текста от профила на автора във фейсбук с негово съгласие.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
