Мисля, че това е станало на последната ни среща на върха в Брюксел вчера. За да можем да се видим и разговаряме не през интернет, а на живо и без маски, всички европейски лидери се ваксинирахме срещу COVID-19 на входа на залата. Аз съм човек на науката, физик, не обръщах внимание на конспиративните теории из интернет, че тази ваксина може да промени ДНК-то ти – всеки човек със завършен осми клас знае, че не може.

Но този път рептилите ни победиха. Руснаците се оказаха прави. Както и бай Жоро от „Младост“ 4 от София – една бедна членка на ЕС, чийто лидер все ми ходи по петите. Та бай Жоро ми написа поне 200 писма, за да ме предупреди, че ваксината е опасна и може да ми промени ДНК-то.

Днес сутринта, като станах и се погледнах в огледалото, разбрах че не е бил луд и предупрежденията му са били сериозни. Но късно. От огледалото ме гледаше леко подпухнал смугъл мъж, понапълнял, поостарял, с обръсната глава. Някъде съм го виждала, май по европейските съвети... Бойко??? Бойко Борисов?????????? Превърнала съм се в Бойко Борисов, аз, Ангела?

Да, вчера той отново се залепи за мен и се опитваше да ми обясни нещо на българо-немски, разбрах само „айнцуцвайнцудрайн цу дрън, Фолцваген, шнелер, шнелер при нас, ние арбайтен, вие мъни, их либе Европа, их либе евро“, а аз само кимах учтиво, уж знам за какво ми говори, даже по едно време му казах „Конграчулейшън“, знам че обича, а аз съм любезна. Та двамата се ваксинирахме по едно и също време. Явно тогава е станала трансформацията и моята душа се е вселила в неговото тяло. Но кой ли е в тялото на Ангела Меркел? Вероятно той. Разменили сме се като във филмите. Кошмар!

Какво ли ще си каже екипът ми, ако види, че от покоите ми излиза Борисов? Няма да ми повярват, че в това тяло всъщност съм пленена аз – канцлерката на Германия.

Притеснена пуснах телевизора и се вкамених. Даваха ме мен, тоест тялото ми, в което в този момент явно се бе вселил Бойко. Карах си сама аудито и бях принудила Щефан, горкият ми говорител, да ме снима и да стриймва. „Шьоооон, шьооон“ крещеше тази Ангела и сочеше магистралите. „Арбайтен, магистрален, шьооон“. След аудито хвърчаха автомобилите на охраната ми, цялата белгийска полиция, а ни снимаха и с хеликоптер отгоре.

По телевизията вървеше надпис: „Ърджънт! Меркел избяга от Европейския съвет. Смята се, че е отвлякла човек от македонската делегация“. Устата ми пресъхна. Този човек ще унищожи репутацията ми, как е възможно да прави това? Ми той дори не си е сложил колана! Дано не смята да нападне Македония. В тоя момент Ангела-Бойко си пусна радиото и взе да търси музика. Попадна на някакво сръбско радио. „Цеца! Щефане, е тва е музика, бе Щефанеее, Щефанаки, приятелю“, изкрещя обсебената Ангела на чист немски и заплашително изръмжа: „Снимаш ли? Снимай, а така“, след което с пълно гърло запя нещо като “Трепни, трепни“ или поне така го чух. Не знам какво означава „трепни“, боже, дано не е нещо срещу поляците или холандците, че колко му е пак да пламнем. Казах набързо една молитва и продължих да гледам, попивайки с чаршафа потта, която ме обливаше.

„Щефане, снимай. Либе фройнде, либе вундербарен дамен, сега ще видите кака как играе мачле. Отиваме у Дортмунд, че чух, че там днес са „Байерн Мюнхен“. Мислим да им вкарам пет-шест гола да видат те кво е истински център-нападател, а не техните шменти-капели. Да им покажа аз какво е футбол, а не техната пунта мара. Щефане, обади им се и кажи да слагат агнето, че съм огладнела.“ Водещите на новините наблюдаваха кадрите със също толкова широко отворена уста, колкото и аз.

В тоя момент обаче Ангела-Бойко мина покрай един от заводите на „Опел“. „А, кво е тва, Фолцваген ли е?“, поинтересува се фалшивата Ангела и спря аудито. Излезе, а след нея с телефончето подтичваше горкият Щефан. Ангела-Бойко видя няколко работника, които отиваха на смяна и се провикна: „А гутен таг! Как сте, како сте, окей?“ Мъжете се стъписаха. „Елате де, комен, комен, не се плашете, а такаа, хахахаха“, продължи обладаната канцлерка, а работниците плахо пристъпиха към нея. Щом я приближиха, тя много мощно ги хвана през врата, понатисна ги надолу и ведро продължи: „Да се снимаме искате ли? Щефане, снимай. Как е? Харесва ли ви аутозаводът? Масло, а! Е тва е. Докато другите на Европейския съюз говорят глупости и ни хейтят, ние строим. Магистрален, аутобанен. А и съм взела колегата от Македония, да не кажат, че не си върша външнополитическата работа. Е го, Щефане, я го извади!“ Щефан изтича до аудито и отвори багажника.

Оттам излезе разплаканият Заев. „Заев, колега, още ли държиш, че говорите на македонски? Размисли ли или да викам момчетата на помощ? Да знаеш, че те мойте не са толко деликатни като мене, нема да те возат два часа на разходка, па да те питат, па да те чакат. Малко са им слаби нервичките. Съветвам те да решиш още сега.“ Заев се разтрепера и кимна. „Какво, не чувам? На диалект ли говорите или да?“ Заев пак кимна. Ангела-Борисов се обърна към камерите в далечината, махна с ръка и се провикна. „Решихме езиковия спор между България и Македония. Напишете го това, да се знае. Сега отиваме към Париж, че Макрон ми прави едни въртели с българските шофьори, да го повозим и него, да решим и тоа проблем. „Байерн Мюнхен“ да се готват!“, изкрещя трансформираната канцлерка и се метна в аудито. Щефан изтича и се качи почти в движение при нея, а на пътя смаяни и силно уплашени останаха да ги гледат македонския премиер и тримата работници на „Опел“.

А аз не излизам от апартамента си, защото никой няма да ме разпознае в тялото на Борисов. За мой късмет и никой от българите не ме търси – явно тяхната държава си върви и така, на самотек.