В едни реклами хора фантазират как ще си набавят пари. Бълнуванията им са прекъснати от глас „Стига глупости!“. 

    С фрагментирания парламент за кой ли път стана модно да се говори в стил „Ще се оправим, само ако има: нова конституция, мажоритарни системи, велики народни събрания, намаляване на броя на депутатите, референдуми за всичко, президентски републики, отзоваване на депутати и т. н., и т. н.“

Стига глупости! Ще се оправим, ако работим повече, произвеждаме повече, плащаме си данъците, протестираме по-често и си реформираме съдебната система. Може и да пропускам нещо. Вероятно е трудно за преглъщане, но бързи и лесни решения няма. Трябва да спазваме правилата, а не наивно да мечтаем за промяната им. Ако въобще ще се оправяме, ще се оправяме бавно, а не бързо. 
Всичко друго е търсене на решения по процедурата – а проблемите са по същество. Те са най-вече икономически. 

Години наред витае клишето, че трябвало да избираме личности, а не партии. Добре де, да избираме личности, ама няма ли все пак да избираме и програми и политики? А нали последния път, когато избирахме личности, избрахме... една личност – Бойко Борисов. Всеки път, когато започваме да говорим колко са приятни личностите и колко са лоши партиите, май казваме, че парламентарната демокрация е лоша. И гласуваме за месии, които после изхвърляме със същата сила. Хайде стига! 

Гласуването за личности щяло да удари „лошите партии“. Моля, погледнете как действа мажоритарната система в два тура във френския си вариант – тя възпроизвежда двублоковост, т. е. статуквото. 

В мажоритарността и двублоковостта няма нищо лошо – тя носи стабилност и ясна отговорност. Но има два проблема. Първо, това е точно заздравяване на партийността, а хората ще се заблуждават, че е бой по партиите. Второ и основно: меко казано, не това е важният проблем. Добавете и всичките потенциални дефекти, като например по-лесно купуване на места, възможните феодализации и т. н. 

Мажоритарността може да стабилизира представителството и да не се стига до толкова фрагментиран парламент. Но всеки път, когато не ни харесат резултатите от изборите, ще сменяме правилата ли!? Нали за това служат изборите - за да са представени всички, които си струва да бъдат представени. Административно да ги намалим, за да им лесно на „онези горе“, така ли? Номерът е не да им е лесно, а да си избият от главата луксозната логика, че ще управляват без коалиции и компромиси. Пък и нали избори щяха да решат нещата!? Решиха ги, сега решавайте уравнението, което ви поставиха и треперете пред нови протести! Това е оздравително.

Ама Бат’ Сали!? Бат’ Сали е технически въпрос и може бързо да се оправи с оптимизация на техническите правила - има колкото искате специалисти, които говорят за район „Чужбина“, за изборната география, за отделни национални и регионални листи. Дайте им да мислят и да действат. Не може да изгаряме юргана заради една бълха. 

А само си представете как на втория тур в една мажоритарна система в т. нар. смесени райони ще се изправят един кандидат на ДПС и един друг. Вероятно така кандидатът на ДПС дори ще загуби (защото срещу него ще гласуват и леви, и десни, само да не е ДПС), но аз се питам друго: няма ли така на втория тур хората масово да започнат да говорят за български срещу турски кандидати? Прощавайте, аз нямам против в страната ми да има всякакви политически разделения – леви срещу десни, проруски срещу прозападни, затворено консервативни срещу либерални и т. н., но не искам водещото политическо разделение да е българи срещу турци. Това ще е нов етап от историята ни. Погледне толкова близката ни Македония с нейните паралелни партийни системи. 

Да, хората искат да е по-ясно кой носи отговорността. Неслучайно все се питаме „кой“ (малко наивно). И затова преференцията е нещо хубаво – тя съчетава гласуването за партия с гласуването за личност. И хората постепенно свикват. Сега обаче почват и срещу преференцията да ръмжат. И въобще: избирателната ни система не е лоша, трябва просто с малки крачки и неотклонно да се подобрява, а не да се променя революционно. Пък и дайте да не се заблуждаваме, процедурата не може да върне доверието в системата - то досега се е връщало само от появата на супергерои. И активноста дори не е толкова ниска – на фона на има-няма 5, 5 млн. избиратели в България.    

Но ако пък им е толкова важно, нека да сменят изборните правила. Все пак на хората може да им хареса. Не знам колко ще им хареса, например, задължително гласуване, но проблемът е друг: в опита да се харесаме на онова, което за краткост наричаме народ, рискуваме да му навредим. 

Защото всичките глупости произтичат от две фундаментални заблуди: че основното мерило за политиката е на народа да му харесва тук и сега; че народът знае и разбира. От народа не се очаква да знае и разбира, очаква се да излъчи представители. И ако не му харесват, да ги смени. И затова всичките тези неща от типа „да питаме народа“ са мнооого съмнителни. Какво знае народът за ядрена енергетика, за изборни правила и т. н.? Нали затова той излъчва лидери – да вземат решения и да носят отговорност, а не страхливо да я прехвърлят на „народа“. 

И хич не е сигурно, че народът държи да участва повече в политическия процес. По-скоро иска да бъде воден, но това е цяла отделна тема.
Този народ едва ли ще хареса да се закрият болници или пък да се затегнат коланите, но невинаги общественият интерес значи да е хубаво тук и сега. Понякога за да стане хубаво утре, тук и сега не може да е хубаво.

Затова и политическата прослойка трябва да спре да се заиграва с такива залъгалки, които променят формата, вместо съдържанието. Икономиката, глупако! Останалото е форма. Дано не ви мирише на марксизъм. В Англия не живеят по-добре, защото имат мажоритарна система, а защото работят. Извинете, ама с нашата производителност, иновативност и конкурентност, утре и монархия да въведем, ще си останем обслужващ персонал.

И най-глупавото няма да е, че скоро може да развилим една нелоша избирателна система. Най-глупавото е, че това ще създаде поредната фалшива надежда у мнозина. А после?

Текстът на политолога Първан Симеонов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.