Днес - на 14 декември 2020 г., се навършват 25 години от подписването на Дейтънското споразумение в Елисейския дворец в Париж. С него тримата президенти на Югославия, Хърватия и Босна и Херцеговина, слагат край на четиригодишната война, превърнала региона в сцена на най-голямото клане в Европа от Втората световна война насам. 

На същата дата през 1995 г. Слободан Милошевич, Франьо Тунджман и Алия Изетбегович слагат парафите си под споразумението, което ще раздели Босна на две части - Федерация Босна и Херцеговина (с територии, населени предимно от бошняци или босненски мюсюлмани) и Репубика Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

Под споразумението подписи полагат и американският представител - Ричард Холбрук (главен преговарящ) и генерал Уесли Кларк. Договорът е подписан в присъствието на Уорън Кристофър – държавния секретар на САЩ.

Мирното споразумение на практика сложи края на войната, която доведе до над 100 000 жертви, остави 2 млн. души разселени от родни им места и предизвика брутално, нечовешко клане в Сребреница, наречено днес от ООН "геноцид". 

В резултат на договора, днес Босна се управлява по може би най-сложния и децентрализиран начин в света - от трима ротационни президенти - бошняк, хърватин и сърбин. През годините през високите постове минаха 13 министър-председатели, толкова правителства, 150 министри и около 700 народни представители. 

И трите главни действащи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович вече не са между живите.

Прилагането на Дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които включват в себе си силите на ООН – ЮНПРОФОР (UN Protection Force) от 20 декември 1995 г. След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.

Припомняме, че войната в Босна и Херцеговина е практически междуетнически конфикт, продължил в периода от началото на април на 1992 г. до средата на декември на 1995 г. В него най-дейно участие взимат въоръжените формирования на босненските сърби (Войска на Република Сръбска), босненските мюсюлмани автономисти (Народна отбрана за Западна Босна), бошняци и хървати. В края на конфликта участват войски на НАТО, както и миротворчески корпуси на ООН. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, докато сърбите я считат за гражданска война.

В началото на тази година, сръбският президент Александър Вучич се срещна със сръбския член на правителството на Босна Милорад Додик и в словото си след това отбеляза, че "Дейтънският договор е от историческо значение, тъй като той беше единственото възможно решение, при което всички загубиха, но и спечелиха и който помогна за запазването на мира."

Днешната годишнина бе почетена и от българския министър на външните работи Екатерина Захариева, която написа специален пост в своята фейсбук страница. По думите й България винаги е подкрепяла изпълнението на Дейтънското споразумение, "чията съставна част представлява Конституцията на Босна и Херцеговина".

"Днес всички граждани и народи в Босна и Херцеговина живеят в мир и стабилност и вярваме, че бъдещето на страната, както и на всички държави от Западните Балкани, е в ЕС. Отбелязваме със задоволство, че процесът на европейската интеграция на Босна и Херцеговина е външнополитическа цел,  която се ползва с много широка обществена подкрепа. Подкрепяме процеса на помирение в страната и заявлението на държавното ръководство на Босна и Херцеговина, което декларира подкрепа за Дейтънското споразумение и ангажимент към изграждането на добросъседските отношения в региона", написа още Захариева.