28 януари 2018 г. Мрика Никши, баща ѝ Арианит Никши и другите алпинисти в групата пристигат в Кибо Хат, последния лагер преди връх Килиманджаро (5895 м), около обяд. Планът им е да презаредят батериите до 22:00 ч. и час по-късно да се отправят към най-високия връх в Африка.

Мрика, по онова време лъчезарно 16-годишно момиче от Косово, има висока температура и се чувства леко замаяна. Арианит ѝ дава парацетамол и тя заспива. Когато будилникът я събужда, Мрика осъзнава, че е ударил часът на истината. Членовете на групата оправят багажа си, изслушват мотивиращата реч на своя водач и започват последния етап от изкачването на Килиманджаро.

Всичко върви добре, докато Мрика не попада в лапите на височинната болест. Момичето продължава да катери, но краката му треперят. Освен това усеща туптяща болка в главата си и не спира да повръща. Толкова е отпаднала, че за миг си помисля, че може би ще се наложи да се върне обратно. Водачът на групата обаче настоява, че тя не трябва да спира, докато не види изгрева на слънцето.

„Какво се случва, когато изгрява слънцето?“, пита го Мрика, чудейки се как изгревът би могъл да промени ситуацията, предвид тежкото ѝ състояние.

 „Просто почакай и ще видиш“, отговаря ѝ той с непоколебима убеденост в гласа, която не оставя друга опция на Мрика, освен да продължи към заветния връх.

Водачът на групата се оказва абсолютно прав. Щом вижда изгрева, Мрика мигновено се възстановява, почти като в приказките. Зашеметяващата гледка, която се разстила пред очите ѝ, изглежда сюрреалистична и макар Мрика да не може да си го обясни, тази гледка действително помага на организма ѝ да надвие болестта. Групата стига до Килиманджаро и Мрика, преливаща от радост и облекчение, прегръща баща си и останалите катерачи.

Когато достига връх Килиманджаро (5895 м), първенеца на Африка, Мрика започва да мечтае да изкачи най-високите върхове и на останалите континенти. След всяка покорена височина тя развява косовското и албанското знаме, защото „ние сме един народ в две държави“. Тъй като страни като Русия, Аржентина и Чили не признават Косово, албанският президент издава на Мрика паспорт, с който тя може да влиза в тези държави.

„Това беше моментът, в който казах на татко и на себе си: „Защо да не видим изгрева от най-високите върхове на всички континенти? Това би било супер готино, казва ми Мрика по време на разговора ни по Skype в края на септември. -Така [решихме] да изкачим Седемте върха.“

Малко над година и половина по-късно, с подкрепата на семейството и съучениците си, Мрика завършва своя „налудничав проект“, както мнозина го наричат в началото. По този начин тя, тогава на 17 г., става най-младата жена в света, изкачила най-високите върхове на седемте континента.

Големи мечти

Мрика израства в Пея, четвъртия най-голям град в Косово, където живее и днес заедно с родителите и по-малкия си брат. Спортът играе значима роля в голяма част от детството ѝ: Мрика тренира карате в продължение на десетилетие, като два пъти става национален шампион. Успешна спортистка с приключенски дух, Мрика се влюбва в планините на 13 г., когото баща ѝ, адвокат и планинар, я изпраща в планината с чифт ски. Оттогава насам двамата са изкачили Геравица (2656 м), Кораб (2794 м) и Мусала (2925 м), най-високите върхове съответно в Косово, Албания и България, и още няколко върха в тези страни и в Македония. Освен Мусала през юни 2017 г. те се качват и до Седемте рилски езера.

Колкото повече върхове изкачват в региона, толкова повече Мрика и баща ѝ зажадняват за планински приключения отвъд Балканите. През 2017 г. те тръгват да катерят Монблан (4810 м), втория най-висок връх в Европа след Елбрус (5642 м), и Гран Парадизо (4061 м), единствения връх в Италия, извисяващ се на над 4000 м надморска височина.

Макар че е най-високият връх в Европа, Елбрус (5642 м) ни се стори много приятен за изкачване в сравнение с върховете, които бяхме изкачили по-рано, казва Мрика.

Налага се обаче да прекратят двете мисии преждевременно заради метеорологичните условия, застращаващи тяхната безопасност и тази на останалите катерачи. Тези две неуспешни експедиции удрят здраво по самочувствието на Мрика, подтиквайки я да се съмнява в способността си да катери по-предизвикателни върхове.

Вместо обаче да се поддаде на самобичуване и страх, тя си поставя още по-амбициозна цел: да изкачи Килиманджаро.

„Когато не успях да изкача двата върха [Монблан и Гран Парадизо], хората казваха: „О, тя е отишла там просто защото баща ѝ има парите да я изпрати, но тя не е достатъчно силна да ги изкачи, казва Мрика. - После, когато изкачих Килиманджаро, те ми казваха: „Килиманджаро е лесен. Всеки може да изкачи Килиманджаро“. Ако не си наистина силен и ако обръщаш внимание на мнението на други хора, просто спираш и не правиш това, [което възнамеряваш да направиш]. Но аз мога да стана силна. Докато изкачвахме Килиманджаро, преминах границата на възможностите си и си казах: „Щом направих това, тогава мога да изкача всеки друг върх, защото в този случай успях [въпреки че] се чувствах доста зле“. Освен това тогава не бях толкова силна. Бях много по-силна, когато изкачвахме Еверест (8848 м), Денали (6190 м) и другите върхове, тъй като за тях трябва да тренираш повече.“

Покрай негативните мнения на другите и тяхното въздействие върху представата, която човек има за себе си, Мрика се изправя очи в очи с два типа страх, които според нея са отговорни за неосъществените мечти на много млади хора: страхът от неуспех и страхът от оценката на околните.

Мрика споделя, че изкачването на връх Денали (6190 м) е било сред най-трудните в рамките на мисията „Седемте върха“.

Младите хора са смели, казва Мрика, но понеже са склонни да обръщат прекалено голямо внимание на това, което другите мислят и казват за тях, те често избират да не преследват мечтите и целите си.

„Смятах, че е възможно [да изкача Седемте върха]. Просто вярвах в себе си, не знам защо, спомня си Мрика. - Дори когато тръгвах за Южна Америка, за да изкача Винсън (4892 м), втория връх от предизвикателството, хората ми казваха: „Ти не си достатъчно силна да изкачиш връх Винсън. Защо ще ходиш там?“. Чувството е неприятно, но си мисля, че просто свикнах с него. Казах си: „Добре, просто ще ви покажа, че всички грешите“.“

Мрика и Арианит на връх Винсън (4892 м) - най-високата точка на Антарктида.

Прелюдията към Седемте върха

Преди да опровергае критиците си, Мрика е трябвало първо да спечели родителите си на своя страна.

Като баща, изградил силна връзка с дъщеря си, Арианит подкрепя Мрика във всичките ѝ планински начинания. Когато осъзнал, че тя обмисля сериозно възможността да изкачи Седемта върха, Арианит първоначално се шокирал, но бързо прегърнал идеята.

Двамата обаче трябвало да положат далеч повече усилия, за да получат благословията на майката на Мрика, Албанина, която е архитект и гимназиален учител. А за да изпълнят мисията си, те се нуждаят от официалното ѝ позволение, тъй като по това време Мрика е непълнолетна.

Баща и дъщеря на най-високата точка в света, връх Еверест (8848), в края на май 2019 г.

Проблемът не е, че Албанина не харесва планинарството. Тя дори придружава Мрика и Арианит, когато те катерят планини на Балканите. Едно е обаче да катериш върховете в региона и съвсем друго – Еверест, Денали и първенците на останалите континенти, особено когато изхождаш от позицията на майка и съпруга. Съвсем естествено тя си представя най-мрачния възможен сценарий и затова не иска да изпрати дъщеря си и съпруга си на някои от най-негостоприемните места на Земята, където стотици смели мъже и жени са загубили живота си. Но когато ги вижда да си оправят багажа, решени да превърнат скъпата си мечта в скъп спомен, Албанина отстъпва и оттам насетне ги подкрепя по всеки възможен начин.

Мрика обикновено тренира веднъж дневно, като става рано сутрин и прави двучасови преходи в планината с тежка раница на гърба. Когато обаче решава да атакува Седемте върха, започва да тренира по два или три пъти на ден, качвайки се по-високо в планината, за да подготви тялото си за физическото усилието и суровото време, които го очаквали.

Отрано започва да се настройва и психически. Според нея психическата подготовка е по-важна от физическата, защото човек трябва да поддържа мотивацията си за дълги периоди в тежки условия. Психическата устойчивост се проявява още преди началото на една експедиция, защото анализираш потенциалните опасности и търсиш решения и в същото време се стремиш да поддържаш позитивна нагласа през цялото време, казва ми младата алпинистка, която през декември ще навърши 19 г.

„Просто си казвах, че всичко ще бъде наред, дори и да се случи нещо лошо. Понякога си мислех: „Ами ако татко умре пред очите ми? Какво ще правя?“. Подготвях се и за такива неща. Премисляш най-лошото, което може да се случи, и след това просто намираш решение, примиряваш се с него и продължаваш. Някой попита баща ми: „Ами ако дъщеря ти умре пред очите ти?“ Видях изражението на баща ми. Той пребледня, явно си е помислил нещо от сорта на: „О, Господи!“ Знам как се е чувствал, но той каза само: „Това не влиза в програмата“. Така се подготвяхме психически и опитвахме да запазим позитивна настройка. Смятам, че това е ключът.“

Мрика и Арианит изкачват седемте върха в организирани групи с професионални водачи със сериозен опит в изкачването на тези и други високи върхове. Четири тях – Еверест, Винсън, Аконкагуа (6962 м) и Елбрус  – изкачват с Climbing the Seven Summits (CTSS) – американска агенция, която организира планински експедиции, в това число до най-високите върхове на седемте континента.

Аконкагуа (6962 м), намиращият се в Аржентинта първенец на Южна Америка, е третата спирка от приключението на Мрика и Арианит.

Арианит се доверява на CTSS по две причини. Първо, компанията поставя безопасността на клиентите на първо място. И второ, неин основател е Майк Хамил – алпинист и туристически водач с над 20-годишен опит, завършил предизвикателството „Седемте върха“ шест пъти, и автор на Climbing the Seven Summits: A Comprehensive Guide to the Continents’ Highest Peaks – публикувана през 2012 г. книга, която Мрика прочита, след като изкачва Килиманджаро.

В началото амбициите на Мрика изненадали Хамил. Когато се срещнали за началото на изкачването на връх Винсън в Антарктида, втория връх от мисията на Мрика и Арианит и първия, който изкачват заедно с Майк, Мрика тъкмо била навършила 17 г.

Винсън беше нещо като тест, на който ме подложи Майк, и според представянето ми той щеше да реши дали да бъде наш водач по време на изкачванията на някои от останалите върхове, казва Мрика, уточнявайки, че нейният успех или неуспех е успех или неуспех  и за CTSS. Хамил веднага забелязал, че Мрика се справя с трудностите по пътя по-добре от много от останалите катерачи, и оценил готовността ѝ да упорства, без да се оплаква.

Мрика и Арианит изкачват Винсън с група американци, които Мрика помни добре и до днес заради научния им подход, изразяващ се в анализиране и измерване на всеки аспект от експедицията. В пълен контраст с техния подход този на Мрика и Арианит се основава на ентусиазъм, радост, закуски и сладкиши, каквито повечето от нас ядем във всекидневието си. От своя страна Хамил харесал тази източноевропейска автентичност и спонтанност и се обръщал към двамата с думите: „Вие, луди косовари!“

Мисията възможна

Мрика и Арианит достигат Килиманджаро на 29 януари 2018 г. Осемнайсет месеца и половина по-късно, на 15 август 2019 г., те вдигат знамето на Косово на Пирамидата на Карстенс (4884 м), най-високия връх в Индонезия и Океания, слагайки точка на мисията си, след като по-рано изкачват Винсън, Аконкагуа, Еверест, Денали и Елбрус.

На 15 август 2019 г. Мрика и Арианит достигат Пирамидата на Карстенс (4884 м), най-високия връх в Индонезия и Океания, и така завършват мисията си „Седемте върха“.

Изкачването на кой връх се оказва най-трудно за дуото? Мрика поделя първото място между Еверест и Денали, където двамата се изправят пред огромни, но много различни предизвикателства.

Тя признава, че изкачването на Еверест, обичания заподозрян в дискусиите по темата, е доста трудно заради височината, постоянния риск от лавини и опасния ледник Кумбу между базовия лагер и лагер 1, който те пресичат със стълби и въжета. В техния случай изкачването е дори по-трудно, защото Мрика трябва да почива принудително пет дни и да приема антибиотици, преди да е готова да атакува върха, а Арианит има проблеми, произтичащи от недостиг на кислород. Двамата все пак преодоляват всички препятствия благодарение на ентусиазма си да се доберат до най-високата точка на планетата.

При изкачването на Денали трудностите се дължат основно на това, че Мрика и Арианит пристигат в базовия лагер само 10 дни, след като изкачват Еверест. Освен от огромните усилия, които влогат в изкачването на най-високия връх в света, те са изтощени и от продължилия приблизително два месеца престой в Хималаите. Освен това те изкачват Денали с раници от по 45 кг – товар, който създава доста неприятности на Мрика, която не може да постави раницата на гърба си без помощта на баща си или водача на групата.

Когато я питам кой връх ѝ се е сторил най-лесен, Мрика изтрелва отговора, без да ѝ мигне окото: Елбрус.

Елбрус е най-високият връх в Кавказ, но е доста по-нисък от световните първенци и е по-лек от върховете, които Мрика и баща ѝ изкачват по-рано, особено Еверест и Денали. След дългия престой в Хималаите двамата не се нуждаят от време за акилиматизация и затова експедицията в Кавказ продължава само две седмици.

Изкачването и слизането от Елбрус толкова ни хареса, че по обратния път дори за кратко покарахме ски, казва Мрика.

Малките радости в живота

След като изкачват най-високите върхове на седемте континента, Мрика и Арианит се завръщат победоносно в Пея през втората половина на август 2019 г.

Независимо че най-трудното е зад гърба им, на Мрика тепърва ѝ предстои да научи от нещо, което психолозите знаят отдавна – силно емоционални и удовлетворяващи преживявания често биват съпътствани от периоди на униние, безразличие и усещане за загуба на посока. Ходенето на училище сутрин и прибирането обратно вкъщи следобед, тренировките и преходите в планината – занимания, които преди доставяли удоволствие на Мрика– сега ѝ се стрували твърде обикновени, монотонни и предсказуеми.

Година по-късно обаче Мрика се чувства много по-добре. От време на време тя пак има лоши дни, тъй като ѝ липсват емоциите от „Седемте върха“, но тя отблъсква тъгата, като си напомня, че хубавите неща изискват време и търпение.

Черпейки от опита, който натрупват покрай „Седемте върха“, след връщането си у дома Мрика и Арианит създават агенция за туристически обиколки в Косово, Албания и Черна гора. Те обае нямат възможност да осъществят плановете си за зимния сезон на 2019/2020 г. заради пандемията от коронавирус, която довежда до значителен спад в туризма. Днес двамата се надяват да могат да развият бизнеса си след края на пандемията.

Междувременно Мрика взема поредица от изпити, за да не се налага да повтаря учебната година, която пропуска, докато изпълнява „Седемте върха“. В началото на ноември тази година тя започва следването си по право в Университета на Прищина, поемайки по кариерните стъпки на баща си и на дядо си.

Седем върха, два урока

В началото необходимостта от спазване на физическа дистанция и по-дългият престой у дома в условията на COVID-19 леко потиска Мрика, най-малкото заради невъзможността да катери високи върхове извън Косово. Впоследствие обаче тя започва да гледа на този период на забавяне и изолация като на възможност да помисли върху постиженията си до този момент и бъдещите си цели.

Макар че тепърва ще планира следващите си експедиции, Мрика мечтае да стигне до Северния и до Южния полюс, но за там двамата с баща ѝ ще се нуждаят от спонсори. Ако стигне до двата полюса в близко бъдеще, тя има шанс да стане най-младата жена в света с така наречения голям шлем на пътешествениците, който включва достигане на полюсите и изкачване на Седемте върха.

Арианит подкрепя безусловно дъщеря си във всичките ѝ планински начинания. 

Четиринайсет месеца, след като завършва „Седемте върха“, Мрика е категорична, че това е най-преобразяващото преживяване в живота ѝ досега. Ако не друго, тази мисия ѝ дава два основни урока, към които тя опитва да се придържа след връщането си в Косово.

„В планината се научих да ценя живота и да обичам хората възможно най-много, защото не знаеш дали [утре] ще можеш да ги видиш, целунеш и прегърнеш, казва тя. - [Другият] урок е: ако искаш да направиш нещо, направи го веднага, не го оставяй за по-късно [и] не обръщай внимание на мнението на другите.“

Преди да отхвърлите съветите на Мрика като мотивационно бла-бла, помислете върху следното: независимо че изпълнението на мисията „Седемте върха“ струва на Мрика и Арианит стотици хиляди долари, които бащата покрива от собствения си джоб, парите не са решаващ фактор, защото те не са ги изпратили автоматично на върха на планината.

„Дори да имаш парите, нужни за изкачването на високи върхове, когато си там горе, планините не те питат дали имаш парите, дали си от Америка или от Косово, дали си жена или мъж. На тях не им пука. В планината си само ти [и] това, което ще ти помогне да стигнеш до върха и да се върнеш здрав у дома, е твоята психическа и физическа сила.“

Мрика се надява нейният пример да вдъхнови хората по света, особено жените и младите момичета и момчета, да си поставят амбициозни цели и да ги следват, изпълнени с вяра и кураж.

Посланието на младата алпинистка вече е достигнало поне до едно семейство в родината ѝ. През юли тази година тя получава съобщение от дама, която ѝ казва, че тя и съпругът ѝ толкова се вдъхновили от историята ѝ, че решили да кръстят дъщеря си на нея и че се надявали един ден тя демонстрира същия кураж и увереност в способностите си.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през декември 2020 г.