Комисията за защита на конкуренцията - един от най-важните регулатори в страната, но и със спорна публична репутация, сама си е разработила проект за изменение и допълнение на закона, уреждащ работата й. Формално причината за исканата промяна е за хармонизиране на законодателството с конкретна европейска директива, но с нея се правят и промени, които звучат като опит за бетониране на действащите членове на комисията за години напред. 

Текстовете първоначално се появиха на сайта на самата КЗК, а малко по-късно бяха качени и на правителствения портал за обществени обсъждания. Именно оттам разбираме, че законопроектът е "припознат" от новия министър на икономиката Лъчезар Борисов, който предлага след общественото обсъждане Министерският съвет да го приеме. 

Под предтекста за осигуряване на по-висока независимост на регулатора от политически прищявки, предотвратяване на конфликт на интереси, финансова и кадрова обезпеченост, членовете на КЗК са решили да прокарат и доста изненадващи поправки. Например - удължаването на собствения си мандат от 5 години, колкото е сега, до 7 години. Мандадът на членовете на Комисията трябва да приключи през 2021 г. Ако новите идеи бъдат приети от Народното събрание, това означава, че вероятно действащият състав на регулатора ще остане същият до 2023 г. 

Това не е всичко. Следваща поправка гласи да се премахне правилото за невъзможност за преизбиране на поста за още един мандат, веднага след края на предишния. Тоест предложението казва, че след 2023 г. същите хора ще могат да се кандидатират веднага за още 7 години и ако бъдат избрани - да управляват регулатора до 2030 година.

Третото изненадващо предложение - правомощията на членовете на комисията да не могат да бъдат прекратявани на основания, свързани с прилагането на закона и на членовете 101 и 102 от Договора за функциониране на ЕС. Тези членове се отнасят именно за правилата за конкуренцията и вътрешния пазар на блока. В мотивите към предложението то е аргументирано с нуждата за "гаранции за независимост, ресурси, както и правомощия за провоприлагане и налагане на санкции, както когато прилага националното право на конкуренция, така и когато прилага европейсия правен режим".

И още - според КЗК съответната европейска директива твърди, че на Комисията трябва да се даде още едно правомощие - "правото за извършване на проверки на място в частни помещения (например в домове на директори, управители и други членове на персонала на дружества или сдружението на предприятия), ако има основателно подозрение, че в тези помещения се съхраняват служебни документи и КЗК е получила съдебно разрешение за извършване на проверката". Нещо, което до момента регулаторът няма право да извършва. Такава възможност все пак е предвидена наистина в директивата на ЕС от 2018 г. В нея пише следното - "условие за упражняването на това правомощие следва да бъде получаването от националния административен орган по конкуренция на предварително разрешение от страна на национален съдебен орган, което в определени национални правни системи може да включва прокурор".

Формалната причина за исканите промени е транспониране на Директива (ЕС) 2019/1 от 11 декември на 2018 г. Внимателна проверка в нея показва, че аргумент за идеите на КЗК има само в искането за невъзможност за прекратяване на мандата, но само ако служителите си вършат работата и спазват закона. В европейския документ пише, че "те могат да бъдат освобождавани от длъжност само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнението на техните задължения, или ако са били признати за виновни в извършването на тежко нарушение съгласно националното право".

Удължаването на мандата от 5 на 7 години и възможността за повторно моментално избиране обаче не са част от директивата. 

Очаквано са отразени и моментите за повече финансиране, материален и човешки ресурс, който да помага на Комисията да си върши работата. 

Припомняме, че КЗК през последните години попадна няколко големи скандала заради свои странни решения. Така например тя забрани на чешкия милиардер Петер Келнер да купи Нова телевизия и макар че той нямаше друг медиен бизнес в страната - тоест концентрация е невъзможна, - сделката бе спряна. Малко по-късно пък Комисията даде "зелена светлина" по бързата писта на братя Домусчиеви, които купиха същата телевизия и медийната й група.

Само преди месец Комисията смени тотално мнението си за продажбата на ЧЕЗ на "Еврохолд", след като преди това не позволи сделката. Интересното бе, че фактическа промяна на обстоятелствата просто нямаше, имаше само ново становище на КЗК, точно противоположно на предишното.

КЗК пусна и сделката за концесионирането на "Летище София", макар спечелилата група да не представи нито най-високия инвестиционен план, нито пък най-високата концесионна такса.

Години наред органът не откриваше картел или изкривявания в пазара на горива въпреки сигналите, докато накрая изненадващо "откри", а на база на това откритие правителството "Борисов 3" реши да прави Държавна петролна компания, с която държавата да може да влезе на... частния пазар с горива.