Що е то dugnad? Или как Норвегия се справя с коронавируса

Докато Европа влиза и излиза от един локдаун в друг, затяга, отпуска и пак затяга мерките в една непрестанно неспокойна ситуация с много ограничения и тревога в опитите за овладяване на ръста на заразени, на хора в болници и починали, Норвегия изглежда едно доста по-спокойно място.

От началото на пандемията регистрираните случаи са 47 057 (8744 заразени на милион души, спрямо България - 28 610). Общият брой на хората, които са били хоспитализирани от март месец до края на декември, е 2057, сочат данните на Норвежкия институт за обществено здравe (Folkehelseinstittutet). В интензивни отделения са били 396 души. Починалите според данните към 28 декември са общо 429, т. е. 0,9% от всички случаи.

Норвегия закова броя на сътрапезниците за Коледа - до 10 души

Справка от последната седмица показва, че в болница се приемат дневно под 10 души (3-ма за 27 декември, 5 на 26, за целия месец най-големият прием за денонощие е от 26 болни. В интензивни отделения дневно се привеждат по двама-трима пациенти, има един ден през месец с 5 души).

Дневно регистрираните случаи през декември се движат между 350 и 500 с пик от над 700 в началото на декември, предшестван от сериозен скок на случаите през ноември. Процентът на позитивните тестове е между 1-3 на сто през последния месец.

Към 27 декември за денонощието има 217 нови случая, 8 души са починали, като това е висок брой, нерядко има дни без починали или с 1-2 загубили живота си.

За сравнение в България смъртните случаи като процент от потвърдените с коронавирус са 3,6 на сто.

Същевременно Норвегия е далеч от строгите рестрикции и тежките забрани в повечето европейски държави. Скандинавската държава остава отворена, като успява да поддържа нива на разпространение на вируса, които не натоварват тежко болниците, не поставят на изпитания здравната система, а смъртността остава ниска. Данни на ОИСР показват, че тя е сред страните в света, които най-добре се справят с пандемията като щадят и икономиката си.

Рецептата изглежда проста – внимателно таргетиран локдаун през пролетта и моментално започване на подготовка и преустройване на здравната система, за да е готова при нова вълна. През летните месеци Норвегия не отслабва бдителността си, като запазва редица ограничения за пътуване навън и за влизане в страната, строгият граничен контрол се комбинира със задължително тестване и 10-дневна карантина (след затварянето през първата вълна границите на повечето европейски страни си останаха отворени дори и вътре да налагаха драконовски забрани). Норвегия залага и на широко PCR тестване на гражданите си.

А спазването на дистанция, дезинфекция не са изпразнени от съдържание мантри на управляващите, а приети и спазващи се принципи. Страната подхожда без много шум, но методично и дисциплинирано към коронавируса.

Пътуванията

„Норвежците спряха да пътуват“, разказва д-р Венелина Костова, медицински съветник в Министерството на здравеопазването на Норвегия (Norwegian Directorate of Health-Helfo).

"Те отложиха летните си ваканции, отпуските си и останаха в страната. Някои от тях загубиха резервации, имат къщи в други страни, в които не са били повече от година, но се вслушаха в това, което им беше казано от правителството – да не пътуват, за да не внасят вируса", обяснява д-р Костова, която от 20 години живее и работи в скандинавската страна.

Такава е била препоръката на министър-председателката Ерна Солберг. И това е било достатъчно за гражданите. Е, и застрахователите солидарно отказват да покриват застраховки при такива пътувания.

Норвегия действа с голяма доза предпазливост към хората, които идват отвън, тъй като се смята, че при първата вълна вирусът е бил внесен основно от туристи, които са били по ски курортите на Европа.

След скока на заразените през есента вече действат и карантинни хотели, които са за пристигащите от чужбина, които не отиват на постоянен адрес в страната. тези хора трябва да остават под наблюдение и изолация 10 дни.

„Имаше големи дебати дали не се нарушават права и свободи по този начин, но надделя мнението, че е важно, за да се ограничи заразата“, уточнява и д-р Хрисимир Костов, старши лекар в Националния център по епилепсия в Норвегия.

Според нова регулаторна промяна от 29 декември влизащите в страната могат да съкратят карантината си до 7 дни, ако имат два негативни теста - първият в рамките на три дни от пристигането и вторият - на седмия ден.

Мерките

Не са затваряни училища и детски градини, работят моловете, заведенията при съответните условия за спазване на дистанция и на часово ограничение за сервиране на алкохол, театри и т.н. културни институции също действат, макар и с намален капацитет заради ограничаването на броя на хората - до 200 души.  Има и детайлни уточнения при какви събирания по колко души се допустими. Има изисквания да не се събират заедно повече от петима, но за празниците изключението е до 10 души в два дена - Коледа и 31 вечерта, или два други дни по избор, но само ако има 1 метър разстояние между гостите.

От октомври маските са препоръчителни (което за норвежците е равностойно на  задължителни) за места като градски транспорт, където се събират повече хора и по-трудно може да се спазва дистанция.

„Вече всички са с маски в метрото, а когато излизат от метрото, виждаш как един след друг минават да ги хвърлят в коша. Няма го българския вариант с маската за еднократна употреба, която се пере, или виси на брадата от март“, казва д-р Костова.

Въпреки че се счита за място, където може да има струпвания на хора, градският транспорт в Осло функционира с много по-малка натовареност. Лекарката дава за пример метро в неделен следобед преди седмица, където в 6 вагона имало 4 души.

В моловете, ако нямате маска, получавате на входа.

Учениците са били присъствено на училище до коледната ваканция, с изискване за 1 метър между чиновете. За да се поддържа това разстояние в класни стаи са превръщани физкултурни салони, общи помещения, но „препоръката“ се изпълнява. Проветрява се непрестанно. В детските градини децата дори и през зимата са по няколко часа навън. На немалко места  навън и спят следобед (вероятно самата мисъл, че подобно „издевателство“ е възможно, причинява болка в България). Университетите основно действат дистанционно, освен в специалности, където това е невъзможно.

Властите препоръчват при възможност всички да работят дистанционно и както е ясно, това също се спазва изцяло, без търсене на вратички и уговорки. Със съответните стимули и подкрепа от страна на държавата или местните власти. Д-р Костова, която работи в министерството на здравеопазването, обяснява, че са им дали възможност за по-гъвкаво работно време, а на седмица 2 часа, в които служителят спортува, се признават за изработени часове.  Освен това са получили и парични помощи, за да си обзаведат кабинети за хоум офис -  купуване на необходимата за работа техника, стол и сътветно бюро/маса, които да позволяват промени в позициите на тялото при работа и т. н. Тя вече има уведомление, че и през следващите 6 месеца ще работят от къщи.

Различни програми подпомагат най-пострадалите бизнеси, транспорт, заведения, културните институции, които работят с ограничения в посещаемостта.

Норвегия разтваря кесията и бърка дълбоко в суверенния си фонд

Сред всички мерки обаче особено важна се оказва... дистанцията, прави равносметка семейство Костови. Очаквано, норвежците нямат голям проблем с нея. Правителството и здравните власти са препоръчали да се спазва дистанция и хората я спазват.

В Осло трудно можеш да видиш хора, събрани на групи. Дори и през лятото, когато епидемията е била силно затихнала в страната, норвежците запазили това си поведение. Ако се приближиш несъзнателно към някого, той веднага отстъпва. Местните са много внимателни в контактите си особено с възрастните хора, за да ги предпазят, посочват наблюденията си двамата лекари.

По същия начин на норвежците е било препоръчано да ограничат излизанията си и съответно те го изпълняват.

„Никой не стои с часове по кафенета, както в България, тук няма и много кафенета, в ресторантите сега има по 2-3 маси заети с хора“, казва д-р Костова.

Тя си спомня как през лятото в България било редовна гледка събрани 10-итина човека пред блока, извадили ракия, наблъскани един в друг…И отбеляза:

„Мерките в България бяха и са по-строги, но никой не ги спазва.

В Норвегия много от ограниченията  са самоналожени“.

 

Втората вълна и здравната система

В Норвегия  нагласата, че през лятото вирусът ще изчезне – нещо, което в България се прокламираше и от някои от лицата на борбата с епидемията – никога не е съществувала. Още през пролетта скандинавската страна започва подготовка да посрещне втората вълна.

„Тук много говореха още през пролетта за втората вълна. Всички бяхме подготвени за нея. Знаехме, очаквахме, че ще я има“, обяснява д-р Костов. 

Той казва, че още през април вече е било ясно, че тяхната болница, която е специализирана за лечение на епилепсии и се намира в по-изолирано място сред гора, при ръст на хоспитализираните ще се превърне в COVID болница.  Той, както и синът му, който също работи в това лечебно заведение (и двамата невролози), както и останалите им колеги, минават още тогава през подготовка за лечение на пациенти с COVID.  Първо дигитално.  Заради овладяването на пандемията и доста ограничения брой хоспитализирани – до трансформирането на болницата не се стига. Към момента броят на хоспитализираните с коронавирусна инфекция в страната е под 200.

„Системата бързо беше приведена в готовност“, смята д-р Костов.

Как се действа при съмнения, че даден човек е заразен или развива симптоми.  Има специални COVID центрове (някакъв вариант на нещо подобно в София действа чрез COVID структурите в ДКЦ-тата, но те бях открити на доста късен етап), които функционират още от началото на пандемията. В тези центрове се следят COVID пациентите, които се лекуват в къщи. Ако е необходимо, ги пренасочват към специлизирани COVID отделения.

Обаждаш се там, получаваш дата и час за PCR изследване, което е безплатно за гражданите. Тестването става на специално организирани места от общините (най-често обществени паркинги), където се вземат пробите и се изпращат в специализирани лаборатории за изследване. Така се предотвратява максимално контакта с други хора и се ограничава безконтролното сеене на зараза. Пробата се взема през отворения прозорец на автомобила. При положителна проба следват  кръвни изследвания, преглед и т. н., снема се подробно информация за контактните лица възможно да най-широк кръг и те също получават ден и час за изследване. Наблюдението на пациентите е основно по телефона с обаждания всеки ден. Карантината е 10 дни. За спазването ѝ няма санкции и никой не следи. Както се подразбира – може би няма нужда.

Как може да се обясни ниската смъртност?  Добрият здравен статус на скандинавската нация е ясен. Но има и друго. Д-р Костов обяснява, че данните от скорошно изследване показват, че процентът на заразените възрастни хора намалява, т. е.  те, за разлика от ситуацията в други страни, където старческите домове се превърнаха в опасни огнища, са били опазени с усилията на цялото общество.

Dugnad. Що е то?

На въпросите има ли протести срещу мерките, има ли съмнения за коронавируса, конспиративни теории, опозиция, разногласия сред експертите в Норвегия - отговорът и на двамата е еднозначен и повтарящ се: не.

Норвежкият модел лекарското семейство обяснява с една дума "dugnad" („дюгнад“).

„Излезе премиерката Ерна Солберг и каза: „Това е dugnad“ и беше достатъчно“, казват двамата.

„Що е то „dugnad“ – това е общностният етос на норвежците, общ, доброволен труд, работа за колективното благо, за доброто на обществото. Беше казано, че "dugnad" е да се пази дистанция, да не се пътува, да се пазят така родителите ни, болните, по-уязвимите. И това е общо дело“, обясняват двамата лекари.

Венелина дава още по-конкретен пример за "dugnad" – всяка година има някаква работа, която общо трябва да се свърши заедно със съседите – да се изчисти, да се оправи и т. н. И ако не отидеш да се включиш, въпреки че е доброволно, всички те гледат с лошо око, ти не искаш да си част от общността и това не се одобрява.

„Така и по време на пандемията никой не каза: Това е задължително – включва се и Хрисимир. - Казано беше – това е за благото на цялата нация, за да защитим болните, старите. И това беше достатъчно“.

Не стои въпросът и дали норвежците ще се ваксинират. Според скорошно проучване над 70 на сто казали „да“. Затова и кой знае каква кампания не върви – няма нужда.

И накрая – от развитието на пандемията в Норвегия има един особен пострадал бизнес. Наскоро погребалните агенции поискали да бъдат включени  в списъка с отрасли, които получават подкрепа от държавата като пострадали от коронавируса – били на загуба…