„През 2018 г. приключи строителството на първата линия на „Турски поток“. С реализацията на този подводен газопровод на практика ще отпадне необходимостта от транзит на руски природен газ през Република България за Турция, който представлява близо 80% от дългосрочно резервирания капацитет за транзитен пренос през Република България. Реализирането на тази хипотеза ще лиши „Булгартрансгаз“ от приходи и ще постави пред невъзможност функционирането на българската газопреносна система, в която са инвестирани значителни финансови ресурси.

От друга страна, проявлението на този риск ще създаде реални заплахи пред реализирането на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на страната, както и пред реализирането на останалите мащабни проекти за изграждане на интерконектори със съседните страни. Оценката на риска от спирането на транзита на природен газ за Турция през Република България има икономически, финансови и стратегически измерения. От финансова гледна точка конкретните заплахи са свързани със значително намаляване на приходите от транзит за дружеството, които приблизително са около 200 млн. лв. годишно.

От икономическа гледна точка този риск практически е свързан с преустановяване на значителна част от дейността пренос на природен газ от страна на българския преносен оператор при наличие на изградена и поддържана мрежа от газопроводи и компресорни станции на стойност над 2 млрд. лева. От стратегическа гледна точка е налице риск от заличаване на Република България от газовата карта на Югоизточна Европа.“

Това не е цитат от лоша приказка, измислена от зложелатели на правителството на Бойко Борисов, което строи „газови магистрали“ из държавата редом с конвенционалните от асфалт. Не е и таен сценарий за „пуч“ срещу премиера. Пасажът е от официален държавен документ – Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в България за 2018 г., приет следващата година от Народното събрание. И да – „Турски поток“ към онзи момент е изброен сред най-сериозните рискове за националната сигурност. А авторството е на... родните служби за сигурност.

В същата тази 2018 г. правителството – с премиер Борисов – дава мило и драго втората тръба на „Турски поток“, която следва да снабдява Сърбия, Унгария и други европейски страни с (руски) природен газ, да мине именно през България. Министър-председателят ходи в Москва. Незнайно защо се извини за провала на предшественика на този проект – „Южен поток“. Не че провалът не бе предизвестен – просто европейските правила за конкурентен пазар не харесват много държавните монополи. Особено тия на Москва.

И все пак тогава, докато България натискаше втората тръба на „Турски поток“ да мине оттук, а не през Гърция, и самият Борисов все още наричаше проекта с истинското му име. Следи това крие дори официалният сайт на Министерския съвет, в който четем новина от 30.11.2018 г.:

„Спазваме всички европейски правила при реализацията на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“. Днес стана ясно, че втората тръба на проекта „Турски поток“ ще минава през България. (...) Премиерът Борисов подчерта още, че България си е свършила всички ангажименти. „Това не е само български интерес, зад нас чакат и сърбите, и унгарците, и австрийците, но понеже ние сме на входа, трябва да свършим най-много работа“, поясни Бойко Борисов...

Август същата година, пак в официалните новини:

„Министър-председателят напомни за договорките, които направихме в Анкара и в Москва, за продължението на „Турски поток“ през нашия хъб за Сърбия, Македония, Австрия и Унгария. „Това правим в момента – по европейските правила, със санкциите на ЕК“, каза още премиерът Бойко Борисов.

Газопроводът започва от „Турски поток“ на границата ни с Турция и свършва в „Турски поток“ на границата ни със Сърбия. Изведнъж обаче се оказа, че по средата, нашата среда, това не било „Турски поток“. Било „Балкански“. А най-последно е „разширение на българската газопреносна система“. Струва около 3 млрд. лева. От транзит на газ, когато такъв тръгне, се очаквали 9 млрд. лв. печалба за... 20 години – според думи, изречени от Теменужка Петкова.

И най-важното – цялата тая работа няма нищо, ама нищо общо с Русия. Тя е „диверсификация“. Няма и как да е другояче – у нас, както знаем отдавна от новините, управлява „най-големият евроатлантик“.

Дали?

Първо предисторията

Предишният проект на „Газпром“ – „Южен поток“ – също целеше руският газ към Европа да заобиколи Украйна, която, пусто, на много неудобно място на картата се подвизава. Той трябваше да мине по дъното на Черно море, да излезе на родния бряг и готово. Да, ама на Брюксел не му хареса тази работа – проектът не отговаряше на европейските правила за конкурентен пазар, обществените поръчки куцаха... И го поряза. Москва беше бясна. Така се роди „Турски поток“. Той има две тръби – от Русия до Турция и от Турция през България или Гърция към Сърбия, Унгария, Австрия.

За да получи България тръбата, по която да се „вози“ газ от Русия, София се отказа от договора си за транзит на същия този руски газ през Трансбалканския коридор до 2030 г. И от парите за транзит, които „Газпром“ би плащал дотогава, без значение дали газ тече или не – такива бяха клаузите по договора. България обяви и „нова точка“ – в Турция, през която да получава от „Газпром“ синьо гориво за собствените си нужди. Само и само старият газопровод да спре.

В последните две действия, ако трябва да сме честни, има някакъв елемент на национален интерес. Русия показа как „врътва кранчето“ през Украйна, сами го изпитахме на гърба си. България пък забави почти всички проекти за алтернативни доставки на синьо гориво за вътрешния ни пазар в годините въпреки зависимостта си от „Газпром“ (забавянията са пак по времето на Борисов, като интерконектора с Гърция, който сега се строи, но процесът по стартиране на строежа отне 10 години – бел. ред.) Можеше да останем без газ. Хипотетично.

Все пак България получи въпросната тръба. Къде? В Москва. От кого? От Владимир Путин.

Последва „най-прозрачната процедура за избор на изпълнител“ – според Борисов, Петкова и цялото правителство. Да си я припомним:

Търг, изпълнител, нов изпълнител, съд... и руските тръби

„Булгартрансгаз“ обявява обществена поръчка за „разширение на газопреносната мрежа“, както си му е редът. Явяват се кандидати, отказват се кандидати, остават два консорциума накрая. Единият е на държавния газов гигант на Саудитска Арабия „Аркад“ (който има и фирма в Италия), другият – „Газово развитие и разширение в България“ – с частично прикрито руско участие, водещо към руския производител на тръби ТМК.

„Булгартрансгаз“ обяви за победител в търга за строеж на газопровода, свързващ турската със сръбската българска граница, „Аркад“. Проектът е с прогнозна стойност 2,2 млрд. лв., а саудитците се вместват в цената при подаване на офертите. Изненадващо обаче до подписване на договор не се стигна, а през това време споменатият вече консорциум с руско участие, класиран на второ място, промени офертата си, която бе по-скъпа, и също се вмести във финансовата рамка.

„Булгартрансгаз“ поиска да подпише договор с него. Последва закономерното – обжалване. Съдът забрани на държавната компания да парафира предварителен договор с класирания на второ място в обществената поръчка консорциум, каквото искане бе постъпило.

Връщане към първоначалния план – ще строи „Аркад“. Другата страна се обръща към съда...

През есента на 2019 г. казусът претърпява рязък обрат. Малко преди делото да се реши в съдебната зала, то е прекратено. Причината – компанията „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л.“ – клон България, част от жалещия консорциум, се отказва от жалбата си.

Въпросната фирма е основана в началото на януари 2019 г. и е с предмет на дейност: „Проектиране, техническо консултиране и строителство на газопровод в България и експлоатация и управление на този проект; Други инвестиционни и търговски сделки и дейности; Всякакви други дейности, които не са забранени от закона“.

Неин представител е руският гражданин Aндрей Владимирович Пархомчук. Компанията майка е регистрирана в Люксембург. Българският клон обаче изглежда специално създаден за търга на „Булгартрансгаз“ за „Турски поток“ с оглед на регистрацията. Андрей Владимирович Пархомчук пък е свързан с руската компания „Трубная металлургическая компания“ (ТМК) на Дмитрий Пумпянски.

„Комплишънс дивелъпмънт“ има клон и в Сърбия – в Белград. Където участва в „Турски поток“.

На 31 август 2019 г. – въпреки че към онзи момент делото във Върховния административен съд (ВАС) беше активно и заседанието по него предстоеше, премиерът Бойко Борисов обяви във Варна, че на 5 септември ще се подпише договор за изграждане на разширението на „Турски поток“ през България, който той предпочита да нарича „Балкански поток“. Тогава не стана ясно как и между кого ще бъде подписван договор, при положение че делото в съда виси. Самият Борисов тогава отказа да отговаря на въпроси по темата.

Разбра се обаче, че „Аркад“ и отказалата се от жалбата си фирма водят преговори за съвместно изпълнение на проекта.

САЩ не харесват това. Както ще да се нарича

Въпреки посещението на Бойко Борисов във Вашингтон и срещата му с Доналд Тръмп, въпреки уверенията, че „Балкански поток“ не е турски, още по-малко руски, в края на 2019 г. Конгресът на САЩ обяви, че възнамерява да наложи санкции срещу компаниите, участващи и в „Северен поток-2“, но и в „Турски поток“.

Пак въпреки всичко Борисов отиде на официалното откриване на руско-турския участък в Истанбул, където бяха Реджеп Ердоган, Владимир Путин и Александър Вучич. Припомняме – от юг „Турски поток“, от запад – „Турски поток“, по средата – нещо друго, е родната интерпретация на нещата.

В деня, в който премиерът е в Истанбул, в България трябваше да е третият по ранг човек в Държавния департамент – заместник държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл. Само че не дойде. Макар и по други официални причини. Но в интервю за БНР заяви категоричната позиция на САЩ срещу „втората тръба на „Турски поток“.

Неотдавна на родна земя и Франсис Фанън, помощник държавен секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, обяви същото. И потвърди за кой ли път, че на проекти като „Турски поток“ – с всичките му словесни превъплъщения, и „Северен поток-2“ са политически проекти на Русия.

В края на октомври Конгресът на САЩ даде 30 дни време и заплаши, че реалните санкции за компаниите, участващи в газовите авантюри с „Газпром“, в крайна сметка ще последват.

Властите в България все така смятат, че проблем няма и не може да има. Аргументите са прозрачните процедури, спазените европравила, името и статутът на тръбата като „българска газопреносна мрежа“. И разнообразният възможен капацитет за транзит... Резервиран за 20 години на 90% на единия край на тръбата и на 80% на другия, от... „Газпром“ и дъщерни компании.

Има и един аргумент, за който се говори предимно под сурдинка. А той е, че американски компании са доставчици на компресори и оборудване по „българското“ трасе. А САЩ няма да наложат санкции на свои фирми. Не се третира опцията тези фирми просто... да се откажат. Както немалко изпълнители по трасето на „Северен поток-2“ направиха, без оглед на собствеността си.

Междувременно

Договорът с „Аркад“ претърпя тайно промени в сроковете. Идеята е някакъв газ по газопровода с много имена, но една цел, да потече в началото на новата година. Тази година се разбра още, че... „Аркад“ е наел подизпълнители по проекта, които са основно руски и беларуски фирми. Въпреки че консорциумът не бе посочил, че ще ползва подизпълнители в предложението си за оферта към обществената поръчка. Както по принцип повелява законът. Разбира се, с някои „вратички“. И мениджмънтът на саудитски консорциум претърпя междувременно пълна промяна. Той от известно време се управлява от руския гражданин Юрий Швецов, който е и подписалият последния анекс с „Булгартрансгаз“.

През есента на 2020 г. представители на гражданското сдружение „Боец“ посетиха няколко пъти строителната площадка на проекта. И разпространиха кадри с надписи на руски език и работници и охранители, които говорят на руски. Това не е изненада, защото „Аркад“ официално е прехвърлил голяма част от работата на руски компании.

Българската държава първоначално твърдеше, че не знае за руски подизпълнители. После размисли. Декларираните постфактум подизпълнители се оказаха „СПК консорциум“, в която участва руската „Спецпромконструкция – магистраль“; Ес Пи Би Пи – с участието на също руската „Закнефтегазстрой – Прометей“; беларуската държавна ОАО „Белтрубопроводстрой“; сръбската „Инфрастръкчър дивелъпмънт енд кънстракшън“, която е строила заедно с „Газпром“ сръбското трасе; както и още три консорциума с участието на италианските „Бонати“ и „Сициосалдо“ и турската „Вемак“. Беларуската „Белтрубопроводстрой“ също е в кюпа. Преди година на същата компания беше забранено да строи газопровод между Литва и Полша заради заплаха за националната сигурност, защото беларуската държавна фирма е свързана с руските „Газпром“, „Роснефтегазстрой“ и „Стройтрансгаз“, припомни неотдавна „Свободна Европа“ този балтийски сюжет.

И още нещо – при подписването на договора с „Аркад“ за стоеж на безкрайно „неруския“ проект, който не е „Турски поток“, а си е чисто българска газопреносна мрежа, присъства... руският министър на промишлеността. Редом до Бойко Борисов и изпълнителите. Премиерът пък на няколко пъти обяснява в цялата тая сага на Владимир Путин как България никакъв строеж не бави – защото последният ни бе обвинил в обратното. Даже се канеше и кадри от редовните си прелитания над тръбата с държавен хеликоптер да му прати – че да види как кипи градежът. На балканския, пардон, на чисто българския проект.

А парите?

Още с подписването на договора с „Аркад“ увисна една голяма въпросителна. Бившият депутат от десницата – икономистът Мартин Димитров, описа ситуацията така пред „Клуб Z“ тогава:

  1. Правителството не казва откъде ще се финансира проектът, но очевидно е, че става въпрос за банкови заеми. Ако тези заеми дойдат от Москва, това ще означава, че българска държавна фирма ще трябва да покрива годишните разходи по лихва и главница заедно с разходите за поддръжка. При обща сума над 2,5-3 млрд. лева твърде вероятно само лихвите ще бъдат между 100 млн. и 150 млн. лева;

  2. Ако се окаже, че разходите са по-големи от приходите, ще започне да се натрупва загуба, която ще нараства и вероятно ще се превърне в причина кредиторите да предявят претенции към собствеността на българската газопреносна мрежа;

  3. Сметката може да се окаже без кръчмаря, защото след последните изменения на директивите на ЕС е очаквано да има позиция на Общността и да се постави въпросът за 50% свободен капацитет за трети страни. А това би обезсмислило турско-руския поток, защото сръбската част е 100% резервирана от Москва и никой няма да може да ползва свободните 50% в българската част. Няма да се постигне пълна натовареност и съответно изплащането на проекта ще се постави под допълнителен въпрос.

Схемата за финансиране на турско-балканско-българско-руския поток твърде много прилича на тази на загиналия геройски в европейските правила „Южен поток“. Заплахата от американски санкции, която тегне вече година, със сигурност не помага за привличане на банков заем от западни банки. От коя посока тогава могат да дойдат пари изглежда логично...

---

Този материал е публикуван в сп. "Клуб  Z" през декември 2020 г.