В края на една неочаквана година, в която преживяхме от всичко накуп - страх, начало и край, любов и съпричастност, Клуб Z се обръща към обичани български писатели и хора на духа за това как те видяха отминаващата година. И, разбира се, какво да очакваме.
Зорница Христова е преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. Основателка е на издателство „Точица“.
Г-жо Христова, какво беше човешкото лице на 2020 г.?
Копнежът по прегръдка.
Какво искате да забравите?
Какво прави с хората страхът.
Каква щеше да бъде 2020 г., ако нямаше COVID-19?
Запълнена от други драми, вероятно, изпълнена с предчувствия за друг апокалипсис. Но за много хора това щеше да бъде още една година, в която да бъдат до близките си.
Ако беше литература, какъв жанр щеше да бъде 2020-а? Роман на ужасите, научна фантастика, футуризъм, антиутопия или съвсем банален реализъм?
Всичко заедно, като в пиеса на Йонеско.
Как се отразява изолацията заради пандемията на четящия човек?
Започва да разбира, че това, дето го е наричал „спокойствие”, за другите е „карантина” . Като във онзи виц „това, дето го мислехме за оргазъм, то излезе астма”. Шегата настрана, годината мина в проучвания по две книги, за които трябваше да чета много и разнообразни източници. Много е приятно да усещаш как поне в някакъв контекст картината се прояснява.
А на пишещия?
Налага радикални промени в дневния режим, за да успееш да се концентрираш и да свършиш работа, преди да е започнало онлайн училището на децата.
И все по-често се питаш има ли нужда да добавяш своя дял към шума.
Каква ще бъде 2021 г.?
Предпазлива.
А каква според вас трябва да бъде 2021 г.?
Милостива.
