ЕП иска още месец за ратификацията на споразумението с Лондон

Европарламентът иска удължаване с един месец на преходния период, през който временто се прилага търговското споразумение между ЕС и Великобритания.

Това заяви днес в разговор с български журналисти евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП). Разговорът бе по повод сесията на ЕП в Брюксел идната седмица.

В момента споразумението, постигнато навръх Бъдни вечер през 2020 г., се прилага условно. По план то трябва да бъде ратифицирано от ЕП до края на февруари.

Всяка парламентарна комисия обаче настоява да каже мнението си. Депутатите искат да се запознаят и с подробностите на самото споразумение, което е от над 1300 страници.

„То е много голямо, за всеки детайл и политика има какво да се разбере и как да се прилага“, каза Ковачев.

Остава обаче да се види дали и британците ще се съгласят. Защото е необходима ратификация и от страна на парламента в Лондон.

Как е защитена България

Най-важното от това споразумение за България е, че тя е страна членка на ЕС, изтъкна Ковачев. Това означава, че условията за португалския, германския или нидерландския гражданин ще важат и за българския:

„Великобритания не може в бъдеще да реши да въведе визи или друго третиране към българските граждани. Защото автоматично ЕС ще въведе резипрочно мярка към нея. Не може само за германки граждани да няма визи, а за други да има да има.“

Евродепутатът припомни, че българските студенти, които са в Обединеното кралство и са започнали обучение, но още нямат статут на уседналост, трябва до 30 юни да поискат това да се случи. До средата на годината те ще имат студентски статут. Но нещата ще се променят поради печалния според евродепутата факт, че Лондон реши да напусне ЕС, а също така не пожела да участва в студентската програма „Еразъм+“.

Ковачев е убеден, че и за двете страни ще има негативи от „Брекзит“, но тези за Великобритания ще са много по-големи.

Към споразумението е предвиден и протокол, обхващащ социалните и трудовите въпроси, допълни евродепутатката Атидже Алиева-Вели от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Тя също участва в разговора с българските журналисти.

Протоколът засяга обезщетения при болест, майчинство, трудови злополуки, смърт, безработица и други. Той наподобява регламента на ЕС, регулиращ социалните права на работниците и преносимостта на тези права.

Против различните мерки заради COVID-19

Андрей Ковачев изказа недоволство, че не се следват препоръките на Еврокомисията както за ограниченията при пътуванията между страните членките, така и по отношение за това какви да бъдат тестовете. Много от страните все още не признават всички бързи антигенни тестове , а само тези с препоръчана чувствителност и специфичност.

Трудно обясними са и ограниченията, когато се минава от една в друга червена зона. Целият Европейски съюз без малки части от Швеция и някои испански острови е червена зона по критериите на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). И затова преминаването отедна в друга страна и изискванията за ограничения трябва да бъдат по-ясно аргументирани. Или поне да има еднакви правила. Все още обаче има хаос в изискванията при пътуванията във всяка страна.

Заради пандемията силно пострада свободното движение на услуги, каза още Андрей Ковачев. По данни на парламентарната Комисия за вътрешен пазар и защита на потребителите те представляват 73 на сто от БВП на ЕС и допринасят за 74 на сто от заетостта в Съюза. Всеки ден в тази сфера се откриват по 10 нови работни места.

„Трябва да отпаднат последните ограничения като например непризнаване на професионалните квалификации. Трябва да се спре със злоупотребата на понятието „обществен интерес“, които някои страни използват с цел ограничаване на конкуренцията“, убеден е българският представител.

Как човек ще се „изключва“ от работа

Този въпрос ще бъде един от най-важните, които ЕП ще обсъжда, заяви Атидже Алиева-Вели.

Доклад по въпроса бе гласуван през декември 2020 г. в Комисията по заетост и социални въпроси. Инициативата е на Парламента. Отделно има предложение за директива, което да бъде прието от Комисията. То липсва в работната й програма.

„Преди пандемията работата от разстояние е била едва 5 на сто. А днес това правят вече 30 процента от работещите. Затова сега трябва да се достигне минимално ниво на защита на работещите в новата цифрова работна среда“, смята Алиева-Вели.

Тя изтъкна, че част от страните членки вече са въвели регулаторни механизми на национално ниво. Но трябва да има минимални стандарти на равнище ЕС.

За пример Алиева-Вели даде регулациите във Франция и някои страни от Северна Европа, където това става чрез колективно трудово договаряне. В България обаче то още е слабо застъпено и в това отношение сме сред най-изоставащите в Европа.                                     

Същевременно работата онлайн често размива границата между работното и личното време. Затова не е лесно да се установи  баланс. В предложението на ЕП се предвиждат санкции, като те са двустранни. В единия случай те са за работещите и служителите, които злоупотребяват с правото на изключване. Другият случай предвижда наказания за работодателите, които отнемат това право.

„Виждаме как заради липсата на такова право човек се изкушава да погледне последния мейл, макар и посред нощ, и да тръгне да отговаря“, предупреди евродепутатката.

Как ще се регулира насилственото извеждане на наематели

Друг важен доклад, който ще се обсъжда от ЕП, е правото на всеки европеец на достойно жилище на разумни цени.

„Всички политически групи сме обединени, че всеки гражданин, като работи, трябва да може да се и осугири жилище на разумни цени. Но сме разделени за начините“, каза Атидже Алиева-Вели.

Като член на Комисията по заетост и социални въпроси тя не одобрява мерките на крайно леви или крайно десни свои колеги. Сред тях е отнемането на правата на собственици на жилища в случаи, когато някой не си плаща наема. Някои депутати просто искат да забранят принудителното извеждане на наемателите, когато не си плащат.

„За мен това би породило риск да се поощри такава практика“, опасява се Алиева-Вели.

Тя се надява да отпаднат тези предложения. Но в същото време призна, че много наематели не могат да плащат, тъй като са останали без работа. И затова трябва да се предвидят компромиси като отлагане на плащането.

„Сребърната икономика“

Атидже Алиева-Вели бе помолена да изради вижданията си за „сребърната икономика“, която е в в помощ на стареещи работници.

Проблемът със застаряващото население е тежък на европейско ниво и изисква всеобхв отговор с дългосрочни мерки, смята тя. И част от тези мерки е именно „сребърната икономика“.

„Накратко тя означава активни възрастни хора. Те трябва да придобият съвременните цифрови умения, за да бъдат активни. Не само по отношение на работата, но и на ежедневни неща – онлайн банкиране, онлайн пазаруване. Но това означава и свързване с осигуряването на съответните услуги като качествен интернет в селските райони, социални и здравни услуги, превръщащи се в телемедицина при пандемията“, каза представителката на ДПС.

И подчерта, че „сребърната икономика“ е приоритет като част от програмата на Движението.

Без напредък за екосхемите в селското стопанство

Дебатите за изключително важната за България Обща селскостопанстка политика (ОСП) очаквано трудно, продължи Алиева-Вели. По трите разглеждани регламента са затворени по-леките теми като институционната организация и контролът за изразходването на средствата. Няма обаче постигнат компромис по отношение на екосхемите и ръководствата, регламентиращи тези изисквания.