Ако се прекрои генерално философията на съдилищата - и малките районни съдилища станат по-скоро "гишета" или "хъбове", където да се подават документи, а един млад съдия да гледа само бързоликвидни (елементарни) казуси, как това ще се отрази на ефективността на системата? И как на бързината, качеството на правосъдието, възможно ли е изобщо да стане в скоро време, колко ще струва, какво става с конкурсите за повишаване и мн. др.?

Около тези въпроси очаквано се разрази многочасов спор днес в Съдийската колегия на ВСС. 

Както Клуб Z писа, след години проучвания и дори наемане на външен консултант през октомври 2020 г. бяха представени трите предложени от въпросната фирма варианти на нова съдебна карта. Най общо казано те са: сливане на районни съдилища, като един или няколко минат към друг - приемащ съд (това най-често ще е районният съд в областния град), а на място остане само "териториално отделение". Подобна схема приложи прокуратурата още от времето на Сотир Цацаров - въпреки критиките, че това е ерзац, а не реална реформа.

Вторият е - директно закриване на някои от над 100-те районни съдиища, и трето - "миграция" на съдебна администрация с цел намаляването й (включително и без съгласие на служителите, б.р.).

Именно през октомври като основни координатори на проекта по ОП "Добро управление" Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев внесоха и техен - 4-ти вариант, който мнозина определиха като революционен, а опозицията в лицето на Олга Керелска днес - като авантюристичен.

Днес Шекерджиев отново го представи - идеята е леки казуси като мерки за неотклонение, административни наказателни дела (например срещу глоби на КАТ), някои граждански или такива по трудовото законодателство да са единствените, които да останат в районните съдилища. Там също така гражданите да могат и да подават или да получават книжа, или да им гледат мерките за неотклонение, ако е нужно - по видеоконференция.

Там ще има съвсем малко съдии, а при нужда ще се пращат на помощ такива от окръга.

Повечето районни съдии при този модел отиват в окръжните съдилища, които да станат и първа инстанция на всички общ характер дела (най-общо казано - наказателните дела с прокурор, б.р.).

 Втора инстания да са апелативните съдилища, като част от вариантите са били - като се почне от съвсем екзотичните идеи да се разкрият 10 нови апелации и се стигне до най-актуалното предложение - до останат сега действащите 5 плюс. Примерно един в Монтана за Севоразапада и друг в Благоевград за Югозапада (сега леко абсурдно цялата западна част на страната от Видин до Петрич подлежи на апелация в София, б.р.).

Защо да "разместваме мебелите"?

Освен че иска големи законови промени, касаещи най-вече подсъдността, а вероятно и сериозен бюджет, Красимир Шекерджиев изтъкна множеството - според него - положителни ефекти върху системата. 

Първият е, че ще се изравни натовареността на районните съдии, които сега при еднакво заплащане, задължения и привилегии понякога гледат 4 пъти повече дела от свои колеги от същото ниво (всъщност по-точно бе даден пример, че един съдия гледа 4 дела месечно, а друг със същата позиция - 150 дела месечно).

Втората според Шекерджиев е, че ще се "отпуши" системата за израстване на самите магистрати. Тъй като сега един районен съдия е на тази позиция средно между 10 и 20 години - той даде пример, че може да гледа само дела за дребни кражби или обсебвания (които съставляват 53% от всички обвинителни актове).

А това става, защото на година се освобождават в цялата система поради пенсиониране едва 50-60 щата нагоре. Така средният стаж на районен съдия в момента е 18-19 години, а има районни съдилища, където... от десетилетия никой не е ставал окръжен.

Според Шекерджиев сега, ако същият този съдия отиде на работа в окръжната инстанция, не само че той ще се развива и ще има стимул, там съдиите ще станат много и ще има възможност за специализация - всеки да гледа дадена материя. Това би довело според него до повишаване качеството на правораздаването.

"Когато станах съдия през 1996 г., съдиите бяха под 1500, сега вече вървят към 3000 - аз смятам, че това не е съдебна реформа", призова за решителност Шекерджиев.

Той каза още "че ние непрекъснато наначаваме съдии, без те да са ни необходими".

Днес бе изтъкнато, че България е на 4-то място по брой съдии на глава от населението в целия ЕС, но пък на 4-то място отзад напред по натоварване. А по процент от БВП - ресурс, който харчим за едно дело сме... на първо място.

"Ние имаме достатъчно съдии – не е вярно, че ние имаме нужда от нови съдии.

"Разбира се, има и ПЕТИ МОДЕЛ - нищо да не правим - натърти Шекерджиев. - Сигурен съм, че има хора тука, които биха се радвали.

Консервативната опозиция

Очаквано опоненти бяха само Лозан Панов, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Олга Керелска. Като последните две в прав текст изтъкнаха, че са научили, че решението вече е взето и обсъданията са само проформа. Те изразиха и съмнения - дали революционното предложение на двамата - Шекерджиев и Димитрова, изобщо е легитимно и попада ли в заданието по европроекта.

Керелска намекна явно и че на проведените срещи с магистрати те са били отявлено натискани да подкрепят въпросния четвърти вариант на реформа.

Лозан Панов попита - ако е даден пример с това, че сега един районен съдия гледа десетилетия само дребни кражби, и идеята е това дело да се качи на горна инстанция и да се увеличи броят на делата на окръжен съд - с какво това намалява цената на един брой дело?

Или напротив - сега то би се гледало от окръжен съдия, който е по-скъпоплатен. И с какво така се увеличава достъпът до правосъдие. Той каза още, че проблемът с неравномерната натовареност просто от районно ниво така ще се пренесе на окръжно.

Панов попита - какво цели този вариант, колко време и финанси ще са необходими за реализация и какви са очакваните резултати.

"Не смятате ли, че отстъплението от родовата подсъдност (т.е. огромна част от делата да започват от окръжен съд, б.р.) ще доведе до точно обратното -  затруднен достъп до правосъдие", попита той вносителите.

И откъде имаме гаранция, че политическата класа ще е съгласна да гласува предложените радикални промени?

Той не пропусна да подметне към Даниела Марчева (избрана от парламентарната квота в Съвета), че явно разчита на добрите "контакти, които има в Народното събрание"...

"...защото аз съм преживял такава реформа през 2015 г. и знам как човек се подпира понякога на гнили тараби."

С това той направи очевидна аналогия с "историческия компромис" и бламираната съдебна реформа по идея на Христо Иванов. 

"Това е съдебна система бе, колеги – това е жив организъм. Може ли ние така с ръце до лакти да бъркаме в системата и да обръщаме с краката нагоре“, както обикновено директна бе Олга Керелска.

Преди това Шекерджиев оприличи, че трябва да направят ремонт на една много сложна система - примерно на един двигател, но докато той работи.

Повечето опозиционери се обявиха - да се пипа по-внимателно, по-реалистично и да се направи примерно за срок от 2 години експеримент с 5 малки съдиища, които да станат "териториални отделения" и да се види как това ще се отрази на системата.

В крайна сметка късно след 16 ч с 8 гласа на "твърдото мнозинство " се прие,  че се отива на радикалния вариант на реформа. Тепърва предстои да се направи пътна карта за детайлите и въпросът да се внесе в Пленума. 

Освен четиримата обичайни опозиционери в Съвета, само и Севдалин Мавров бе против.  Вероника Имова не присъства на заседанието.