Германия трябва най-сетне да спре да се инати и да намери изход от заплетената ситуация с газопровода „Северен поток 2“. Факт е, че тя вече загуби толкова много на политическото и дипломатическото поле от тази тръба, колкото никога няма да спечели от руския газ, който трябва да потече по нея.

Твърде дълго руската тръба се вклинява в отношенията между членките на ЕС и между отношенията на ЕС със САЩ. Руснаците могат да се поздравят – „Северен поток 2“ им донесе повече и по-дългосрочен успех от всички тролски бригади и хакерски атаки, с които се опитват да разклатят европейското единство и трансатлантическото сътрудничество.

До голяма степен на този проект се дължи отчуждаването на Полша и другите страни от Централна и Източна Европа от ЕС.

Вече 10 години Германия отказва да приеме аргументите им срещу проекта, отхвърляйки всеки намек, че тръбата е руско политическо оръжие. Мантрата в Берлин продължава да гласи:

„Това не е политически проект, а чисто икономически и затова в него не важат никакви външни аргументи.“

Тази арогантност на Германия само даде възможност на правителствата в Унгария или Полша също да се обърнат изцяло към своите вътрешни интереси и да пренебрегват общите европейски по други теми като сътрудничеството в НАТО или икономическите връзки с Китай. Още през 2006 година Радослав Шикорски сравни директните тръбопроводи от Русия към Германия с пакта между Сталин и Хитлер. По-късно всеки път, когато Германия критикуваше Полша за нарушаване на съдебната независимост и на правните ценности на ЕС, Полша контрираше с това, че докато прави бизнес с „Газпром“, Берлин няма позицията да критикува когото и да било. И макар че противници на проекта не са само крайнодесните и популистите в Източна Европа, упоритостта на Германия подхрани именно техните среди и засили скептичността към ЕС.

 Освен поляците опасенията си от този проект и евентуалното засилване на влиянието на Русия върху Европа в различните му фази изразяваха многократно и Румъния, Чехия, Словакия, Балтийските държави, Европейският парламент, многобройни екологични и природозащитни организаци и дори германската армия. Само преди дни Франция настоя Германия да спре строежа заради ареста на Навални. САЩ стигнаха дори дотам да обявят, че ще наложат санкции върху всяка компания, която участва в този проект. 

Тази тръба успя да развали много повече отношенията на Германия с останалия свят, отколкото би спечелила с лечението на Навални в „Шарите“, напълно зелената си енергийна политика или отстъпките към Париж и дискретното инсталиране на Франция като политически водач на европейската общност.

Какви са мотивите на всички участници в този спор?

Германия е единствената страна в света, която обяви амбициозната цел да се откаже от замърсяващите енергии и да премине изцяло към обновяеми източници с конкретни срокове за това. Тя едновременно се отказва от атомната и въгледобивната енергетика. Това, разбира се, отваря огромна дупка в нуждите ѝ, която по първоначален план страната смяташе временно да запълни с газ. Руският газ е преходното решение към преминаването на изцяло обновяеми източници. Всъщност с тази цел дойде Ангела Меркел на власт и държеше тя да е короната на управлението ѝ, но през годините бе засенчвана многократно от твърде много други кризи.

Източна Европа обаче се опасява, че двете тръби – „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, увеличават рисково зависимостта на Европа от Русия. Техният основен страх е, че Русия и Германия за пореден път се обединяват за тяхна сметка. Полша и Украйна са големите губещи от тези проекти, тъй като отпадат сериозни приходи от транзит на газ. Само Украйна взима 2 милиарда евро от транзитни такси годишно и загубата им ще е смъртоносен удар за бюджета ѝ. 

САЩ напълно споделят техните опасения. Освен това те имат интерес от намаляването на газовите доставки в Европа, за да пласират своя втечнен газ в по-големи количества и на по-високи цени. На 31 юли миналата година американският Сенат прие закон, с който разрешава налагането на санкции върху фирми, участващи в този проект. Автори на закона са демократката Джейн Шахийн и републиканецът Тед Круз. Аргументите им са следните: „С този проект Русия печели просто още едно средство, за да увеличава зловредното си влияние и да се възползва от енергийната зависимост на Европа.“ Санкциите първоначално се насочиха към фирмите, предоставящи кораби за полагане на тръби на морското дъно. Раздвижване по този въпрос дойде едва вчера, след като стана ясно, че правителството на Джо Байдън иска да намери изход от конфликтната ситуация и е готово на преговори. САЩ най-вероятно ще настояват Германия да може да спира притока на газ от Русия всеки път, когато Москва се опита да използва газа като политическо оръжие срещу когото и да е в Европа.

Защо Германия игнорира опасенията на Европа и САЩ? 

Германското правителство има два аргумента, които използва в своя защита. От една страна, вече споменатия, че това е икономически, а не политически проект и съответно водещи са икономическите цели, а не политическите. И от друга страна, че Русия дори и във времената на Студената война е доставяла газ без прекъсване и злоупотреби. Досега нищо не разколеба Германия в плановете ѝ, дори анексирането на Крим, намесата на Русия в Сирия, атентатите срещу опозиционери във Великобритания и дори на пъпа на Берлин, както и арестът и присъдата на Навални. Санкциите от страна на САЩ пък само сякаш усилиха ината на управляващите, които ги разтълкуваха като небивала намеса във вътрешната им политика. Донякъде възмущението бе оправдано, което в друга ситуация налагаше ответна реакция от целия ЕС. Но в тази Германия разбираемо се оказа сама.

Позицията на Москва

Русия продължава да смята, че газопроводът ще бъде завършен. Поне на официално ниво. На годишната си пресконференция през декември Путин обяви „Северен поток“„ 2“ за приоритетен. Стратегията на Русия е газ по новата тръба да потече до края на 2021 година.

Но дали това ще се осъществи наистина? Според руския експерт Михаил Крутихин проектът е мъртъв още от деня, в който САЩ приеха закона за санкциите. Но не американските санкции се оказаха основният проблем на „Северен поток 2“. Брюксел сложи много по-умел прът в колелата му, задължавайки енергийните предприятия, опериращи в Европа, да диверсифицират добив и транспортиране. За „Газпром“ това означава, че трябва да отстъпи 50% от новата тръба на други производители. Това според сметките на руската фирма няма да покрие дори полагането на тръбата, камо ли другите разходи. 

Всъщност има ли Германия наистина нужда от „Северен поток “2? Вероятно, но не и на тази цена. Противници на проекта освен това изчисляват, че капацитетът на доставки на газ през двете тръби на „Северен поток“ е същият като на вече съществуващите тръби през Украйна. Затова и критиците в Германия също твърдят, че явно не става дума за алтернативни възможности за приток на газ, а за изместване на вече съществуващите транспортни коридори през транзитни държави.

Ще стане ли готов проектът? Може би – засега се говори за края на юни тази година. Твърде вероятно е тръбата все пак да бъде завършена. Ще потече ли газ по нея е следващият въпрос, на който ще отговаря най-вероятно и ново правителство в Берлин. Дали то ще е готово да плаща високата цена за евтин газ пък е трети въпрос, на който ще си отговорим едва след парламентарните избори в Германия през септември.