Популистките заигравки чрез атаки към опоненти на ключови позиции напоследък никак не му се получават на човека „на хората“ Делян Пеевски.

Интересен похват има той – да пробва героични и царски пози, скрити под псевдоблагородни намерения, като битовизира политиката. Но нещо удря греда.

От дълго време президентът Румен Радев е засилен обект на внимание на лидера на ДПС-Ново начало, бивш Феномен на Доган и все така неизменно санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания политик, въпреки растящото си преклонение и обожание към Тръмп.

В момента има много кратко затишие откъм безкрайните, безсмислени и отегчителни размени на реплики между Пеевски и Радев. Вероятно словесните изстъпления отново ще се развихрят съвсем скоро.

Пеевски обаче уплътнява времето си, като все по-често напада кмета на София Васил Терзиев, обект на засилващия се интерес на лидера на партията, която крепи и насочва правителството.

Единственото общо между двата обекта на внимание на лидера на "новоначалието" - Терзиев и Радев е, че са мажоритарен избор, вярно, при столичния кмет с повече родилни мъки. Но това са лицата на важните постове в държавата са, които открито не харесват Пеевски и политиките му и отказват да играят играта му. Дразнещо е явно за човека, който безцеремонно може да нареди на председателката на парламента, на премиера или министри какво иска и те тичат да изпълняват, както и на лидера на най-голямата партия Бойко Борисов, който бързо се смирява (а ако използваме по-картинен идиом, каквито самият Борисов владее, например може да бъде - подвива си опашката). За лидерите на присъдружните партии е съвсем ясно, те се нещо като присъстващо отсъствие...

Представете си: Пеевски върви ПЕША, Пеевски се вози в метрото

Желанието да тормози Радев може да бъде обяснено с  опасенията от партията, която президентът може би прави (или няма да посмее да направи), или даже че стои с претенцията за алтернативен център на власт, макар и повече на думи, отколкото реално. Може Пеевски да вижда в държавния глава и конкурент за най-първи тръмпист в държавата...

Засега от напъните на Пеевски – за коли, НСО, охрана, вече на дневен ред е и Авиоотряд 28 със самолетите на властта, обаче печели Радев. Дава му се чудесната възможност за героични пози и то без усилие. Първо, реши да бъде „самоотвержен“ и да слезе от държавната лимузина като съпричастност и подкрепа на служителите от администрацията си и картините как кара семейната шкода на официални събития – примерно посрещането на унгарския президент, никак не вляха радостни усещания в управляващите. А и въображението тук няма как успешно да се напрегне в другата посока – никой не може да си представи Пеевски как кара сам някаква просто кола, нали? Тук е и големият препъни-камък пред Феномена и неговите странни опити да се прави на народен човек (ето това е тежък оксиморон в този случай).

Пеевски напада Радев за охраната, но от другата страна основателно идва репликата към депутата, който и две крачки не може да направи, без да е тежко защитен. Ето още един невъзможен образ за визуализация – Пеевски върви по улиците, ПЕША (както препоръчваше една бивша парламентарна шефка от ГЕРБ…), или се качва в метрото. Как сте? Успявате ли да си го представите? Едва ли.

Сега новата дъвка е правителственият Авиоотряд 28. Радев обаче веднага е готов, макар и с доста махленски, но нелишен от убедителност, отговор:

"Запазената марка на тартора на правителството, който седи на първия ред в парламента, за пред камерите, но всяка седмица лети до Дубай с частен "Фалкон", е да съсипва и разпродава всичко, до което се докосне. Ако го оставим да безчинства - наред е държавата." 

Кой печели? Това е чудесна, добре дошла за образа, който преследва президентът, ситуация. Човекът „на народа“ остава с контрата…Макар че всъщност "грижата" на Пеевски към "хората" наподобява повече претенция на отношения монарх-поданици. Всъщност, той иска да е цар.

Така все по-често напада и кмета на София Васил Терзиев, очевидно друг голям дразнител, макар и напълно различен, за картината на единоначалие на властите и подчинение на Пеевски, която трябва да цари. Парадоксално, и тук вместо да извади очи, онзи, който денонощно мисли „за хората“(ако се съди по ранносутрешните му активности, в които издава нареждания) изписва вежди.

Терзиев е обратното на идеята за общителен политик, който, като лице на най-големия град,  играе ролята на приятен, закачлив и обигран комуникатор. Съвсем не. И след две години на „Московска“ 33 той изглежда все така вътрешно ужасен и сериозно напрегнат, когато трябва нещо да обяснява публично, медийно, да изговори и обоснове решенията си. Не е точно разчупен в изявите си, няма голям импровизаторски талант. Има редица отворени въпроси в кадровата политика в общината,  усещане за некоординираност, куцане на визия, има си ахилесови пети – повече от една.

Включванията на Пеевски обаче са точно навреме, за да върнат рязко Терзиев в образа на онзи, който застава срещу отрицателния герой. Лидерът на „Новото начало“ с грубите си вклинявания и заповеден тон и с недообмислените си желания безпогрешно удря едно рамо на столичния кмет (в когото избирателите му много искат да виждат борец срещу неправдите, но отвреме навреме се разколебават. Тук идва Пеевски да им помогне да си върнат вярата..)

Намесите на партийния лидер изглеждат все по-странни и лесни за опровергаване, явно залагащи на това да създават шум в системата и на опита да го представят като „строг и справедлив“ (не без специалното участие на тв медиите, които четат мислите му от екрана като истина от последния ден).

"Наистина ли?"

Напоследък той се поизложи и от страшен даже стана смешен. Първо гръмко реши по една от най-щекотливите теми за столицата и да яхне недоволството от увеличаващите се цени на паркирането и разширяващите се зони. Обяви, че ще ги дава на съд.

„Още преди два месеца призовах СОС да възпре зловредните мераци на кмета, защото хората не са длъжни да плащат скъпо и прескъпо за неговата некадърност и лъжите на ПП-ДБ. Този кмет и неговият екип, издигнати от ПП-ДБ и “Спаси София”, вече две години безобразничат срещу хората в София, предизвикват корупционни скандали, съсипват и опропастяват всяко нещо, до което се докоснат и от ден на ден София става все по-неуютна, все по-мръсна и все по-неприветлива“, нападна той.

От другата страна получи не по-малко „приветлив“, но доста по-възпитан отговор, в който се припомнят всички пасиви, които се асоциират със сегашния лидер на ДПС-НН – КТБ, Булгартабак, ББР, разходите за охрана и най-скъпата кола на НСО…„Наистина ли?“, попита Терзиев иронично-реторично.

„Общото между всички тези случаи?

Една ГОЛЯМА НУЛА за обществото.

Никаква услуга, никакво подобрение – само сметка, която всички ние плащаме.

И същият човек, който мълчеше при тези „изпарения“, или още по-лошо – активно ги прикриваше, днес се е втурнал да „защитава“ гражданите… срещу по-високата цена на синя и зелена зона. Наистина ли?“, написа още той.

В загрижеността си за зоните в София Пеевски пропусна да спомене ГЕРБ в картината, както и някак не обясни защо скокът на цените в София му е проблем, но не и в Кърджали. В този неголям областен град, където паркирането едва ли е е най-големият кахър, увеличението на зоната се оказа приемливо и даже приветствано, вероятно и защото кметът е подчинен партийно на Пеевски. Ден по-късно имаше бърз кризисен мениджмънт. Ерол Мюмюн се изяви, за да декларира, че връща старата цена на зоната в Кърджали, разбира се, заради "хората" или пък заради някое бързо телефонно нареждане. Даже даде „съвет“ на Терзиев – ако иска нещата в София да вървят, да отиде да се снима под герба.

Във вторник последва нова активизация по чувствителната тема „паркиране“. Пеевски пак реши „да нарежда“ на кмета – да се махне зоната на площад "Александър Невски", където спират колите на властта – депутати, Народно събрание…И пак малко не му се получи.

"Очаквам още днес кметът на София Васил Терзиев, с подкрепата на общинските си съветници от ПП-ДБ, "Спаси София" и цялата им групичка, да предприемат необходимите действия за отварянето на паркинга пред катедралата "Св. Александър Невски" за хората", обяви в официална позиция с тон, който не търпи възражения.

Пеевски удобно пропусна едно-две неща ключов факт - нито СОС, нито Столична община могат да отнемат паркинга от Народното събрание, въпроса трябва да го реши председателят на парламента – в случая Рая Назарян, смятана за недалечна на лидера на ДПС-НН.  Малка подробност е, че самият той се възползва активно от подобен режим на "зона за сигурност", за да влиза в сградата на бившия Партиен дом, необезпокояван от граждани. За да го накарат да извърви две крачки преди време, от ПП-ДБ трябваше показно да блокират входа. Опитите през годините не спират да се премахне тази привилегия на парламента, но винаги е имало откази. Е, докато Пеевски не нареди на Назарян, която явно не може да му откаже.

Случката с верноподаническото поведение на шефката на НС само онагледява отново защо се дразни санкционираният по "Магнитски" партиен лидер на лица като Терзиев.

Защо го прави

Колкото и да го играе човек на "хората", неговият неизбежен образ е на антихаризматик, будещ страх, но и страхуващ се от хората, заобиколен от тежка охрана – държавна, неизвестно защо, и частна, движещ се в скъпи държавни коли – лимузини, предназначени за първите държавни лица. Самолети, луксозен живот, обвит в тайнственост, неясни доходи, изпълнена с въпросителни биография. Пеевски идва винаги с усещането за тъмна сила, за заплаха и опасност, но в никакъв случай при цялото му старание не може да влезе в роля на загрижен, симпатичен или мил популист. Не му е възможно. Стигащият до вулгарност език на лидера, който крепи мнозинството, също не помагат той да бъде по-харесван. Човекът „на хората“ не може да бъде „сред хората“.

Защо го прави? Наясно е, че така трудно може да пробие, особено в София, където и в трите избирателни района ДПС-НН на последните избори преди година има по по-малко от 2000 гласа и съответно - 0,95 на сто в 23-ти МИР, 1,37 на сто в 24-ти и 1,40 на сто в 25-и.

Това е пак начин да надцака, да се опитва да бъде над, да доминира законно избрани мажоритарно фигури, при това на основни държавни постове, да се легитимира чрез тях, да опитва да мачка. Те не се във властта му и това го мъчи. 

Пеевски отново и отново се опитва да го играе цар - от онези, които от време на време САМО заради доброто си сърце отпускат по нещо на поданиците си, да се радват, клетниците. Засега не става. Опитите продължават – ще гледаме още доста неособено актьорски убедителни изпълнения в ролята на „грижовен политик“, защото е въпрос на его и на властово надмощие.

Но цялото това напъване прави отсрещната страна да изглежда по-добре и по-смислена – дори и когато реалната картина не е толкова проста.

Сигурно е само, че засега партийният лидер, който иска да е цар, печели състезанието „кой псува най-добре“.