Шок и ужас! България се меси във вътрешните работи на освободителката си Русия. Праща свой дипломат на делото срещу предателя Навални!

Това са само част от възмутените реплики в социалните мрежи. Те идват от българските русофилски среди. За тях е престъпление дори да не подкрепяш Русия в спортни състезания. Нищо, че нито един от тях не кара руска кола, нито пък има някаква руска стока у дома си. Да не се задълбаваме и къде учат децата им. Възмути се и руското външно министерство.

Наистина дипломати от страни членки на ЕС, включително от България, присъстваха в съдебната зала. Абсолютно на всеки нормален човек е ясно, че преследването на Алексей Навални е по политически причини. Винаги ще намерят повод да го съдят. Ако трябва – дори за това, че днес е с шапка, а утре – без.

Хайде сега да се върнем с двадесетина години назад. Помните ли процеса в Либия срещу шестимата български медици, започнал през 1999 и завършил през 2007 г.? Помните ли как една от медсестрите опита да се самоубие, след като бе подложена на средновековни изтезания?

А помните ли на кого най-вече дължим това, че напълно невинните ни сънародници в крайна сметка се върнаха живи и здрави.

Дължим го на същия този ЕС. Още през 2000 г., цели 7 години преди да влезем в него, помолихме Съюза да наблюдава процеса.

И тогава се видя какво означава европейската солидарност.

„500 млн. европейци са с вас“, каза тогавашният еврокомисар по външните отношения Бенита-Фереро Валднер, когато посети за първи път медиците в затвора.

ЕС внесе значителна част от сумата във фонда за лечение на заразените с вируса на СПИН либийски деца.

Посланиците на страните членки редовно посещаваха затворените ни сънародници, носеха им всичко необходимо и им вдъхваха кураж. Медиците най-после повярваха, че ще се измъкнат живи въпреки трите смъртни присъди, които получиха една подир друга.

И Либия недоволстваше, че някой се бърка във вътрешните ѝ работи.

Но Дон Пепе – испанският посланик Хосе Луис Тапиа (който по-късно стана посланик и в България) не се впечатли. Нещо повече – точно той изработи общата позиция на посланиците от ЕС в Триполи. Това се случи през първата половина на 2002 г, когато Испания оглави ЕС. Точно тогава извънредният трибунал в Триполи се обяви за некомпетентен по делото и го прехвърли на обикновен наказателен съд.

„Посетих ги с пълното съзнание, че това може да шокира либийските власти. Но защитавах хора, тормозени жестоко и заплашени със смъртни присъди“, сподели дон Пепе на чаша кафе пред мен.

А съпругата му убеждавала една от медсестрите да не посяга на живота си от отчаяние. (Това е друг случай, различен от посочения по-горе.)

Ето какво е казвал още Хосе Луис Тапиа на либийските министри и чреновете на фамилия Кадафи, с които имал добри контакти:

"Тези хора са невинни, трябва да ги освободите. Как можахте така да ги отвлечете?“

Дипломатът си припомняше бесните изражения по лицата на присъствалите на срещите му с медиците либийци. Защото те разбирали английски.

Останалите му колеги от ЕС правеха абсолютно същото. Без значение, че Италия и Великобритания имат специални интереси в Либия. Над всичко бе да се запази животът на 7 невинни същества. Седмият бе палестинецът Ашраф. Той бе спасен благодарение на българското, т. е. европейското гражданство, което получи. Всички държави от ЕС бяха готови да го направят свой гражданин.

За щастливия край на драмата заслуга имат почти всички ръководители на страните от ЕС.

Всъщност освобождаването на медиците бе първият осезаем резултат от членството ни в ЕС. България влезе в Съюза на 1 януари 2007 г. Медиците се завърнаха на 24 юли същата година.

Това е европейската солидарност. И след като се облагодетелства от нея, България също трябва да я проявява. И не просто да връща жеста, а да го прави по убеждение. Без излишни сантименти, че се противопоставя на Русия. Преди всичко България е член на ЕС.

Само едното членуване на книга обаче не е достатъчно. Европейската ориентация трябва постоянно да се проявява. Трябва не просто наш дипломат да присъства на делото. Той трябва и да посещава Навални, както със сигурност ще правят останалите му колеги от ЕС. А отчетите му следва да съдържат важни подробности, които да служат като рамка и направление на дейността на България като член на Европейския съюз - в който няма нищо по-ценно от свободата и човешките права.