Отнеха ли достъпа до парламента на журналист, който задава неудобни въпроси на Делян Пеевски? Или е просто формалност, или пък грешка?

Тези въпроси се пита гилдията, и не само, след като във фейсбук се завъртя клипче, на което се вижда как преди седмица пиарката на "Новото начало" Велислава Кръстева разпитва Кристияна Стефанова къде работи сега, понеже знаела, че е напуснала тв "Евроком". В сряда Стефанова се оказа, че не може да влезе в сградата на Народното събрание (бившият Партиен дом).

"Преди около седмица пиарката на ДПС-НН Велислава Кръстева прояви интерес къде работи Кристияна Стефанова - журналистката, която задава неудобни въпроси на Делян Пеевски. Седмица по-късно акредитацията на Кристияна за парламента беше отнета.

Случайност? Лично аз не вярвам в случайности" - написа главният редактор на сайта vestonosec.bg и бивш кадър на партийната телевизия на "Атака" - "Алфа", Ивелин Николов, където сега работи младата репортерка, и приложи видеото:

На него се вижда как Кръстева действително разпитва Стефанова за новата й месторабота, която й отговаря, че работи за YouTube подкаста "ИнтервюТО".

Конкретният казус с Кристияна Стефанова обаче повдига въпроса не само с това дали санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС-НН упражнява влияние върху администрацията на Народното събрание, за да гони неудобни медии, но и за това какви медии влизат в НС, медии ли са изобщо, как се определя какво е медия у нас, каква работа може да свършат изобщо в парламента медиите, парламент ли е все още това у нас, или е... Партиен дом.

ЕИК, екип, контакт

Пред Клуб Z Николов и Стефанова разказаха, че въпреки че репортерката е сменила наскоро местоработата си, е влизала безпроблемно в парламента - до заснетия разговор с Кръстева. Главният редактор точно подготвил искането за издаване на пропуск от новата медия (правилата са описани на сайта на НС), когато получил обаждане от отдел "Връзки с обществеността" (ВО), че на посочения от него сайт "Вестоносец" няма информация за екипа на сайта и форма за контакт. В публикувано снощи видео-разговор между Николов и Стефанова пък двамата допълват, че от парламента искали да се публикува и единният идентификационен код (ЕИК) на фирмата, която стои зад "Вестоносец".

Правилата

Според правилата за получаване на постоянна акредитация, всяко средство за масова комуникация предоставя на отдела "писмено заявление на бланка на медията, подписано от ръководителя, представляващ медията и подпечатано с печата на медията. Заявлението съдържа данни за средството за масова комуникация – фирма, седалище и адрес на управление, единния идентификационен код (ЕИК), адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес, както и списък с трите имена на предложените за постоянна акредитация представители на медията, с изрично посочване кои от лицата да бъдат с поименни и кои да бъдат включени в ротационни пропуски".

Правилата за временен достъп (за конкретно заседание, комисия - и са еднократни) обаче са други. Журналистите посочват "трите си имена, медията, за която работят, длъжността си, телефон за връзка, както и деня, часа и мястото на обявеното заседание на парламентарна комисия. Формулярът трябва да бъде подписан от ръководителя на медията или дежурен за деня редактор." Тук няма изискване за подаване на ЕИК на фирмата собственик.

В резюме: няма генерално изискване на сайтовете на медиите да се публикува ЕИК, като сега добросъвестните от тях публикуват данни за юридическото лице притежател, без номер. Такова има видно само при подаване на формуляра по образец, който се сваля от сайта на Народното събрание, и то само за постоянна акредитация, не и за временен достъп.

Кой кой е

По разказа на Николов, след обажданията от парламента публикувал информация за екипа на сайта, както и форма за контакт и вчера пак пуснал формуляр за издаване на пропуск. От думите му се разбра, че досега не е искал постоянна акредитация, а временни пропуски, защото е подавал искания за различните заседания.

Това е денят, в който не пуснали Кристияна, като му обяснили, че фирмата няма посочен ЕИК на сайта си и трябва да се обади на Цветомира Жекова, директор на ВО. По разказа му тя така и не си вдигнала телефона. Въпросният идентификационен фирмен код от вчера също вече е публикуван на сайта. А в 11:15 ч. Николов пратил писмо до НС с искане за отговор - с какви мотиви журналистката е спряна. Към момента, в който разговаряхме, все още чакаше отговор.

По неофициална информация на Клуб Z журналистката е била допускана до вчера до сградата, но с временен пропуск от "Вестоносец". С прехвърлянето й на нова месторабота тя вече не може да се ползва с пропуска на "Евроком" - до издаването на нов от новата медия. Отделно, от телевизията са подали искане за заличаване на бившия си служител от списъка с акредитациите, като тогава от ВО решили да проверят що за медия е новата "Вестоносец" и установили, че няма информация за екипа и контакти - впоследствие, както стана ясно - вече публикувани окончателно. Междувременно обаче били първо публикувани, после пък свалени.

Потърсихме шефката на ВО Жекова, за да обясни какво в крайна сметка се е случило, защо не е уважено последното искане за пропуск, отговаря ли то на всички атрибути за временнен или постоянен допуск и къде е записано изискването за публикуван на сайта на медията ЕИК, но тя не отговори на мобилния си телефон.

За едни може, за други - не може

По информация на Клуб Z от колеги, вчера на входа са били спрени и други автори на видеосъдържание с мотива, че се прави ревизия на акредитациите. Това се потвърждава и от думите на самата Кристияна, която в разговора с главния си редактор посочва, как е била спряна на входа с обяснението, че "има проверки в Народното събрание и всички сайтове без ЕИК няма да бъдат допуснати".

Колегите обаче (а и ние) питаме дали "Свободно слово" и "МедиаМол", например, които се характеризират с удобни въпроси към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и към Пеевски и неудобни към опозицията, имат посочени поименно екипи на сайтовете си, адрес за кореспонденция и най-вече - ЕИК.

"Свободно слово" е посочил медийна група, имейл и телефон, само няма данни за екип. "МедиаМол" - само имейл, като твърди, че си партнира с редица държави и е част от международна мрежа, показа наша проверка. Представители и на двата сайта вчера бяха в НС.

Законът на Пеевски

Парадоксалното е, че у нас единствената обща дефиниция за медия се намира в... преходните и заключителни разпоредби на... Изборния кодекс. И то по повод на публикуването на междинни резултати от социологическите проучвания в изборния ден, за да се налагат санкции на нарушителите.

А още по-парадоксалното е, че по давление именно на Пеевски преди повече от 10 години бе приета поправка в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, станала известна като "медийния закон на Пеевски", с който се създаде публичен регистър към Министерство на културата, а на медиите бе вменено ежегодно да подават информация за собствеността си към него. Въпросният регистър е само проформа, макар подаването на информацията и поддържането му да са задължителни. Остава си все така нечетивен и до днес, ако изобщо някой освен добросъветсните медии се занимава с това да подаде информацията и ако изобщо някой от МК си прави труда да го поддържа и проверява въпросната информация.

Последното е относимо към случая с акредитациите към НС, защото от години служителите в медийния отдел са принудени да ровят по сайтове, за да проверяват дали в тях има същинско съдържание, посочени ли са имена на журналисти, имат ли адрес, телефон и пр., за да установят дали заявителите за акредитации представляват нещо като медия. Това нямаше да се налага най-малкото при работещ регистър и при законова дефиниция, която обхваща не само радиата и телевизиите, които се ръководят от едноименния закон, а и уебсайтовете.

Все пак Клуб Z изпрати въпроси до парламента:

  1. Как администрацията на НС определя кое е медия и кое не - на каква законова формулировка стъпва, ако има такава? 
  2. Извършва ли се проверка в публичния регистър по Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения, поддържан от Министерство на културата?
  3. Допускат ли се към днешна дата в сградата на НС (с временен пропуск, постоянна акредитация, друго) представители на т.нар. подкасти, създатели на видеосъдържание и пр., излъчвани в онлайн платформи, като YouTube, напр.? Ако да - кои са те?

Изрично помолихме въпросите да не бъдат завеждани по реда на Закона за достъп до обществена информация. Практиката с администрацията на сегашното НС показва, че директни отговори няма и въпросите ни неизменно се въвеждат по реда на ЗДОИ, без сами да сме поискали това. ЗДОИ означава 14-дневен срок за отговор. В най-добрия случай.

Иначе Кристияна Стефанова неведнъж е била обект на вербална атака от Пеевски, което наскоро предизвика реакция и от Асоциацията на европейските журналисти - България. В парламента по покана на депутати често са влизали и блогъри и влогъри, които видимо "закачат" с въпроси само опозиционните на въпросните депутати формации. Репортери на Пик пък влизаха в стаите на парламентарните групи без покана, някои и... в тоалетната с депутати.

Рестрикции, рестрикции и още рестрикции

Както Клуб Z многократно е писал, работата на журналистите в парламента бе буквално бламирана с преместването на депутатите от историческата сграда на Народното събрание в Партийния дом. Те имат ограничен периметър на движение, който на практика позволява само да поднесат микрофон пред станало известно като "пред асансьора" място под устите на онези, които са решили да ги удостоят с внимание - в общия случай да си кажат каквото имат да си казват.

Задаваннето на въпроси не гарантира отговори, защото обектите на вниманието или се правят, че не чуват неудобните от тях, или директно си тръгват, или представители на някои сайтове удобно, надвиквайки се, подават "правилните" въпроси, на които депутатът вече с охота отговаря, а неудобният остава заглушен. Зачестяват случаите на вербални нападки към журналистите - вчера, например, такъв имаше и от страна на Борисов към колежката от "Дневник" Златина Зехирова.

Но рестрикциите не касаят вече само медиите. На 25 септември Клуб Z публикува заповед на председателката на парламента Наталия Киселова за допълнителни ограничения на пропускателния режим в сградата за конкретния ден, споделяна от депутати в социалните мрежи. С нея достъпът на външни лица до сградата на парламента се забраняваше.

По данни на народни избраници, с които тогава разговаряхме, подобни заповеди е имало и преди тази дата. Ето защо се обърнахме към пресцентъра (на 25 септември) с въпроси какво налага издаването на тази заповед, какво налага издаването й за конкретно 25 септември, издавани ли са подобни заповеди от конституирането на 51-ото НС до настоящата и ако да - на кои дати.

Получихме съобщение, че въпросите ни са заведени по реда на ЗДОИ, без сами да сме искали това. По същество пристигна отговор чак на 8 октомври. В него се посочва известното - че сградата на НС е обект на национална сигурност, охранява се от Националната служба за охрана, има специален режим на допуск, извършват се физически проверки на лицата, които влизат и пр. Но и четем още, че "преди въвеждане на ограничителни мерки, се анализира постъпващата информация за възможните рискове и заплахи за Народното събрание (...)". 

После се изброяват и останалите дни, в които явно някой е анализирал висок риск за депутатската сигурност и Киселова е издала подобни заповеди, общо 12 до 25 септември, когато изпратихме въпросите си: 26-28 февруари, 19-21 март, 24-28 март, 14 май, 2-6 юни, 17-20 юни, 2-4 юли, 9-11 юли, 3 септември, 9-10 септември, 17-19 септември и споменатият вече 25 септември.

Излиза, че 51-вият парламент е под постоянна заплаха, в т.ч. от журналисти.