За периода от 2009-а до 2019 г. София е успяла да увеличи своето население с почти 80 000 души. Това съобщи икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов при онлайн представянето на анализ на ИПИ за икономическото и социалното развитие на областите в Южна България, съобщи БНР като цитира БТА.

Извън столицата само една област от Южна България е успяла да увеличи населението си: Кърджали - с около 3500 души. Според Адриан Николов в двата града големият фактор за увеличението на населението е механичното му движение, а не това, че има баланс между раждаемост и смъртност.

Останалите области са на минус, като най-тежко е положението в Пазарджик и Стара Загора, които губят по почти 38 000 души всяка. Икономистът акцентира на интересната позиция на двете области - Пазарджик е между Пловдив и София, а Стара Загора е между Бургас и Пловдив, и допълни, че най-вероятно хората, които са напуснали тези области, са се насочили именно там.

Николов подчерта, че в тази ситуация освен София няма печеливш и допълни, че това е обяснението до някаква степен и за динамиката на цените на жилищата през последните няколко години, за острия недостиг на места в детските градини, за проблемите в инфраструктурата, която особено в по-новите квартали не може да навакса този бърз ръст на населението.

За естествения прираст на населението икономистът уточни, че той е почти равен за повечето области на юг, докато при механичното движение става видимо кои центрове са „магнит“ за работна сила и за по-младите хора.

Кърджали се очертава като очевиден победител с висок механичен прираст през 2019 г., но там върху миграционните процеси имат влияние и на изборния цикъл, коментира експертът.


Пловдив застава пред София като привлекателен център за миграция

Според икономиста това показва доколко местната индустрия е „гладна“ за кадри.

Бургас също е привлекателен за населението, но там и местните движения са от значение, като трябва да се отчита и влиянието на ръста на туристическия сектор през последните няколко години. Съответно пък малките области са големите „донори“ на население - като Сливен, който е загубил десет промила от гражданите си през 2019 г. Близко до тези стойности са Смолян и Кюстендил.

София-област, от една страна, става все по-предпочитано място за живеене от хора, които работят в столицата, но пък от друга, губи население - най-вероятно в полза на София, коментира експертът. Той уточни, че ако се разглеждат в цялост столицата и периферията, ще има нетен положителен ефект при населението.

По темата за бедността експертът коментира, че през последните десет години се отчита леко повишаване на дела на населението, което е под линията на бедността, във всички области освен Ямбол, която успява да балансира. А Кърджали свива този дял. Това обаче до известна степен е статистически ефект, защото ръстът на заплатите и на доходите вдига нагоре линията на бедността.

Според икономиста най-видим проблем има в Благоевград, където има влошаване на ситуацията на пазара на труда, закриване на няколко големи предприятия, свиване в туризма през последната година и когато станат известни данните за 2020 г., ще се види, че бедността там се е „изстреляла“ още по-нагоре.

София, която „диктува“ националната линия на бедност, успява да се задържи с най-нисък дял на хората под линията на бедност и да помогне за подобряването на положението например в Перник.

Като цяло динамиката на бедността е негативна, водещите икономически центрове успяват да се откъснат, а тези между тях (в географски смисъл . б.р.) имат все по-негативен тренд, обобщи експертът. Той допълни, че разликата се дължи основно и на дела на хората с висше или поне средно професионално образование.