По острието на Manly

Вероятно мечтата на всеки рибар е да срещне, ако не русалка, поне златната рибка.

За двама бижутери обаче случайно намерено френско джобно ножче по време на риболовен излет се превръща в началото на успешно бизнес начинание. Спонтанно решили, че трябва да опитат и те да произвеждат подобни ювелирни остриета. Разработили собствен модел, който се превърнал във флагман на българска марка Manly („мъжки“, от англ. ез). Десет години след тази риболовна слука Иван Аврамов и Румен Стоянов днес имат собствен цех с 9 служители, партньори в Европа, САЩ и Австралия и мечтаят как бизнесът им ще се разрасне.

„Започнахме само двамата - ипотека на апартамент, заем, наехме едно помещение, което се ползваше за боядисване на коли, купихме и една машина“, спомня си Иван Аврамов.

Посреща ни в цех, който се намира в производствена зона край София. Вътре е тясно, въздухът мирише на стомана и машинно масло. Под острите звуци на някакво изпилване, което носи спомените на зъболекарски стол, боботи задъхано голяма машина и прецизно реже остриета. Десетки модели ножове са подредени като войници върху картонени кори за яйца. От радиото звучи рок.  

„Аз съм си бачкатор, не искам да ме снимат“, бърза да направи забележка на фотографа Иван. 

И продължава да разказва.

Първият модел, който бил вдъхновен от френското сгъваемо ножче, се превърнал във флагман на марката. Участвали в изложения, където получили високи оценки за работата си от доказани производители в този бранш. Пуснали в продажба и втори модел нож и изненадващо с тях се свързал един от най-големите дистрибутори и производители на ножове в Германия – „Бьокер“ (Böker).

„Дойдоха при нас, харесаха ни и предложиха да станат наш основен представител за Европа. Ние естествено се съгласихме”, спомня си бижутерът.

Днес малкият цех изнася само за европейския пазар по 800 бройки месечно. А българската фирма има дистрибутори по цял свят – от Съединените щати до Австралия.

„В началото в Европа бяха много скептични към нас, но това се промени. Възприеха ни като българската марка и имаме добри отзиви“, споделя Иван Аврамов.

Според него успехът на моделите, които предлагат, се дължи на тяхната практичност.

„Нещата в света се извратиха много. Ножове от по 300-400 долара, обръща се внимание на елементите, а острието им е дебело. Нашите ножове обаче са с тънко и резливо острие. В крайна сметка това е нож. Трябва да е удобен и практичен. Искаме нож, с който да режеш, а не да се фукаш с него. И това ни се отблагодари“, казва той.

За няколко години купуват още машини, а компанията се разраства и в момента в нея работят 9 души. От Германия и САЩ внасят висококачествена стомана и елементи. Вече предлагат и нови модели ножове. Поръчките растат и не смогват да изпълнят всички заявки. А Иван Аврамов бързо уточнява, че продължават да държат на качеството, независимо че имат все повече заявки.

По думите му коронапандемията не се е отразила по никакъв начин на работата им. С изключение на декември миналата година, когато всички майстори в цеха се разболели от вируса. Но вече са здрави и се опитват да наваксат пропуснатите поръчки.

Предприемачът обаче споделя, че фирмата работи основно за външните пазари. В началото молели специализирани магазини и търговски представили в България да продават ножовете на Manly.

„Смятаха, че препродаваме ножове от Китай“, спомня си той.

Дори давали продукция на консигнация. Опарили се обаче няколко пъти, след като някои търговци ги завлекли и не им платили нито лев. И след като сключили договорите с европейските доставчици, почти спрели да работят с българските дистрибутори, с изключение на три магазина.

Иван Аврамов бърза да каже, че е противник на онлайн продажбите. Защото според него всеки нож трябва да се подържи в ръката, преди да бъде избран.   

Най-големият проблем за фирмата са хората.

„Много трудно намираме хора, на които им се работи, казва с тъга Иван Аврамов – За тази работа трябват наистина сръчни, кадърни хора.“

Заплатите във фирмата започват от 1600 лв. и надхвърлят 2500 лв. при по-опитните майстори, които сглобяват готовите ножове и изпипват всеки детайл. Непрекъснато търсят служители, но се задържат по една седмица, само пробват и напускат.

„Мъчи се, бори се, вижда как колегата му до него се справя, а той не може“, изрежда специалистът.

И споделя, че никога не е гонил свой служител, всеки си тръгвал сам от фирмата.

По думите му без обучението на добри служители не става толкова лесно. Но при всеки е индивидуално – някои майстори навлизат много бързо в занаята, на други им трябва повече време. А при трети – никога, смее се той.

От ножове големи пари не се правят, продължава бижутерът, но уточнява, че си изкарват хляба честно. С тъга обаче отбелязва, че „днес е модерно или да си IT специалист, или шофьорче“.

„Тенденцията е много драматична. Идват хора, които не ги блазни, че ще вземат 2000 лева с труд. Не, те искат 900 лева, но да е шофьор. Иска да кара баничарка, да му е леко и приятно“, коментира съсобственикът на Manly.

И добавя:

„В България има някаква деморализация, „труд“ стана мръсна дума.“

С гордост отбелязва, че служители във фирмата не мислят по този начин. В цеха няма работно време, но всеки е длъжен да изпълни своите заготовки. „Малко сме, защото всички са съвестни“, добавя той.

Днес екипът им е само от мъже. Но преди време в ножарския цех е работила скулпторката Евгения Илкова. Тя правела трудния ювелирен нож и била много талантлива.

„Един на десет хиляди души може да се справи с този нож до качеството, към което ние се стремим“, отбелязва гордо Иван Аврамов. 

Такса „Успех“

Нито помагат, но и не пречат – така той коментира отношенията на фирмата с държавните институциии. С неговия съдружник опитали да кандидатстват по европейска програма, но се оказало, че трябва да дадат комисиони. Кандидатствали за техника по програма за 350 хил. лв. Представител на агенцията, пред която подавали документите, обаче им поискал четири вноски от по 18 хил. лева. И обяснил, че тази такса се казва „Успех“.

Това ги отказало и решили да се справят сами.

„Купуваме си машини втора ръка с лични средства, нямаме задължения към държавата, нито кредити. Не ми харесва начинът, по който се случват тези неща. Въпреки че доста хора го правят“, коментира Иван Аврамов.

Днес той мечтае е да се преместят в нов цех и да разширят производството си. Отбелязва, че когато германските им партньори дошли за първи път да видят къде произвеждат своите продукти, не могли да повярват. Помещението е тясно и с пристройка, при силен дъжд протича таванът. Собствениците на фирмата обаче са амбицирани да купят свое ново хале и машини.

„Направим ли наша фабрика, няма да има кой да ни спре. Ентусиазирани сме да произвеждаме хубави ножове. Имаме проекти за нови, но не можем да ги осъществим заради липсата на хора. Чакам да дойде точният човек“, завършва Иван Аврамов. 

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).

„Малък бизнес, голям успех“ с подкрепата на „Америка за България“