Близо една трета – 27% казват, че биха се ваксинирани, а 48% – не биха. 24% се колебаят. Има и около 1%, които твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.

Това сочат данни от национално представително проучване на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено между 4 и 12 февруари 2021 г. сред 1011 души по метода „лице в лице“

Кои са онези, които казват, че не биха се ваксинирали? Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места.

"Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора", твърдят от агенцията.

Според коментара на "Галъп" "последното означава, че като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско". "Също така, данни от мащабното по рода си международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната Асоциация „Галъп интертешънъл“ показаха, че по тези показатели България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т. е. далече е от високо отрицание на ваксините", добавят оттам.

Сред онези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксиниране скача до повече от две към едно. А сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране.

Групата на привържениците на властта е по-склонна към ваксинация – "явно сред тях декларативното желание за ваксиниране се чете и като доверие, и като лоялност". "Макар в случая не това да е водещият белег на разделение, той следва да се има предвид, защото сочи потенциална политизация дори и в тази тема. А това би било опасно", посочват от "Галъп".

Изследването регистрира, че – към днешна дата – пандемията у нас вероятно ще се отрази на избирателната активност, но не толкова драстично, сочи още коментарът на агенцията.

В "Галъп" правят и изчисления за българите, които са прекарали COVID-19 като се облягат на декларираното от респондентите субективно твърдение, че са преминали през болестта. Така 16% от участниците в изследването са декларирали, че са прекарали болестта – леко или тежко. Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респ. в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65г./ и в селските райони. Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък.

Тук от "Галъп" правят и преизчисления, според които, че това са над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани. Продължават и с допусканията, които не се обяснява на какво точно се базират, че "поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти".

И накрая сметката стига до "поне около 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса".

"Тоест става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо постоянно у нас. Най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално", теглят чертата от "Галъп".

Обяснение как точно са направени тези допускания и крайни сметки няма, като се говори общо за "изследователските анализи показват".

 Ето и още как се аргументират от "Галъп":

"Агенцията направи множество изследователски вълни, които улавят динамиката и интензитета на разпространение на болестта и това дава основание да се направят важни количествени оценки. Данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на доказани и  регистрирани случаи, но както е добре известно, много заболели в лека форма, не правят тест или правят т. нар. бърз тест в домашни условия и не се регистрират при положителен  резултат. Отделно, много са и случаите на почти безсимтомно преболедуване, когато на човек му е трудно да установи, че е болен. Именно поради тези съображения демоскопията е много полезна, особено при сравнително ниско ниво на тестване в страната".

Известно е, че официалната статистика за разпространението на коронавирусната инфекция в страната представя непълна картина и заради това, че тестването беше до декември оставено до голяма степен на личната мотивация на хората - и заради закъснялото покриване на цената на PCR тестовете от НЗОК и възможността изследването да става с направление от личния лекар, както и заради по-късното приравняване на PCR  и антигенните тестове и т.н. Много хора предпочитат и да не се изследват, за да избягват карантина и съпътстващите я ограничения. РЗИ поради натовареност не може(ше) и да проследи докрай контактните лица и да ги изследва. И т. н. Същевременно обаче трябва да се напомни, че наличието на вируса се доказва с тест, проявяването на характерни симптоми, а най-неоспоримото доказателство е наличието на антитела. Всичко друго са субективни усещания и допускания, които не винаги е ясно на какво се основават.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари 2021 г. сред 1011 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.