Близо година след началото на пандемията от COVID-19 почти всеки втори българин смята, че тя е променила цялостния ни начин на живот.

За мнозинството от българите ваксинационната кампания не стартира убедително. Освен че към днешна дата едва 1,5% заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране - спад от 4 на сто спрямо декември.

Това показват резултатите от последното национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 8 - 15 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.

Имайки предвид факта, че 10% се равняват на около половин милион души, очевидно е, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение, отбелязват от агенцията.

51,9% не възнамеряват да се ваксинират, 36, 8% се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания.

След близо десет месеца по-голяма или по-малка социална изолация, над една трета от хората споделят, че изпитват психологически и емоционален дискомфорт, поради ограничените контакти с близките си, страха от вируса, сериозните трансформации в обичайния им начин на живот и работа.

Значителен дял от анкетираните посочват и съвсем конкретни промени, някои от които могат да продължат и в бъдеще: 17,2% са започнали да ползват повече технологии. В 13,6%, или в над 300 000  домакинства някой е преминал към работа от дома (хоум офис).  12, 4% отчитат загуба на доходи заради пандемията. 4,5% са домакинствата, в които някой принудително е останал вкъщи, заради дистанционното обучение на децата. Също толкова, или малко над 130 000 са семействата, в които техен близък се е завърнал  от чужбина.

Преки здравни последици от пандемията е понесло всяко шесто семейство – 15,9% заявяват, че някой от тяхното най-близко обкръжение се е разболял от COVID-19. (В разпространено също в четвъртък изследване на "Галъп" 16 на сто заявяват, че са срещали с вируса.)

За една четвърт от българите (предимно жители на селата и хора с по-нисък статус, чиито живот принципно е с по-малко социални контакти) пандемията не е предизвикала значителни промени.

Една от сферите, която претърпя най-големи промени в резултат от пандемията, е образованието, отбелязват от "Алфа рисърч". То е сред най-значимите за българина приоритети, а ситуацията изискваше бързи, гъвкави и нетрадиционни решения, като преминаването към дистанционната форма на обучение.

61,6% одобряват поетапното връщане на по-големите ученици в клас на ротационен принцип.

Решението се подкрепя в още по-голяма степен от родителите на ученици, където достига 78%.

67, 4% одобряват присъственото обучение на всички малки ученици.

Изследването е проведено в периода 8 - 15 февруари 2021 г., сред извадка от 1007 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.