На избирателната активност може да повлияят както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори.

Това посочи пред БНР в петък социоложката Боряна Димитрова, директор на „Алфа рисърч“.

„Цялата тази атмосфера на несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност“, коментира тя.  

Боряна Димитрова открои три от възможните сценарии за парламентарните избори.

Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии, лидерска битка между ГЕРБ и БСП, на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи, уточни тя.

Но при рязък спад на избирателната активност „в резултат на COVID и на цялата плеяда от фактори, с които е свързан“, до 2 млн., 2,3–2,4 млн. души е по-малка вероятността такъв сценарий да се случи. „Да го определя в числа до 20-25 процента“, уточни Димитров. Тази ситуация според нея ще доведе автоматически до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС.

„Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да не се окаже достатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос“, отбеляза социоложката.

Тя очерта и още един, трети сценарий „с най-малка степен на вероятност, около 15 процента, поне на фона, на което наблюдаваме в момента, но не можем да го изключим“. Това е сценарий, при който наблюдаваме ръст на протестния вот по една или друга причина. Това означава ръст на т.нар. протестни партии. Протестният вот винаги е съпроводен с висока избирателна активност и активно участие на младите.

„Ако тези по-млади хора се включат активно в изборите, може да видим много променена картина“, смята Боряна Димитрова. 

Тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от конспиративни теории до теории, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери, посочи тя в коментар на данни от представено вчера изследване на „Алфа рисърч“. Според резултатите от него едва 10 на сто от анкетираните са готови веднага да се вакиснират.

Ваксините се появяват в тази изключително лабилна обществена атмосфера. Здравните власти трябва да си дават много добре сметка, че темата за ваксините не се свежда до определен акт – да отидеш да ти поставят ваксина, а се разполага в определени страхове и преживявания на хората, посочи Димитрова.

„Тук беше изпуснат един много важен момент – да бъде ясно, разбираемо, широкомащабно обяснено какво е действието на ваксината и да бъде обяснено по грижлив начин към хората. Не да им се вменява вина за това. С разбиране към страховете, с разбиране към колебанията. Трябваше да се отговори на тези колебания, а не да се действа по начин, който е повече или по-малко безпрекословен.“

Същевременно има и значителни организационни трудности, които също създават отдръпване, допълни социоложката. Според данните да „Алфа рисърч“ десетте процента, които са готови незабавно да се ваксинират, всъщност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предупреди, че ако кампанията не се разгърне добре организирано и убедително, дори сред тези хора може да се появят разколебани или невярващи на институциите.