Има защитени линии, но никога не знаеш кой те слуша. Това заяви българскaтa външнa министъркa Екатерина Захариева пред „Политико“.

Тя говори преди днешния Съвет „Външни работи“ в Брюксел. Това е един от малкото форуми, чиито участници се събират на живо, а не заседават по видеовръзка.

Възможно е външните министри на страните членки да дадат зелена светлина за налагане на санкции срещу руски представители. Това трябва да стане в рамките на новия санкционен режим на ЕС за нарушаване на човешките права, приет през декември 2020 г.

Европейската външна политика би била по-зле, ако министрите не можеха да се срещат на живо, смята Захариева.

„Дискусията е много по-оживена при лична среща. Иначе повечето от нас се придържат към предметите за разискване. Когато се срещаме на живо, сме много по-честни и има по-добри резултати. Ние ще продължим с физическите срещи“, допълва дипломат номер 1 на България.

Захариева се зарича да промени съотношението между половете в дипломацията поне у нас. В днешния съвет ще участват пет жени. А неотдавна броят им е бил само две, припомня министърът.

„Дипломацията все още е мъжки свят. Не само като министри, но като цяло на дипломатическа служба има повече мъже на управляващи позиции и като посланици“, казва Захариева.

Тя дава България за пример:

„Аз съм третата жена външен министър за последните 30 години. (Другите две са Надежда Михайлова през 1997-2001 г. и Румяна Желева през 2009-2010 г. - б.р.) Ние сме положителен пример, но има още много работа. В крайна сметка се опитваме и ситуацията постоянно се подобрява.“

Оттам разговорът се прехвърля към очакваните мерки срещу Русия.

„Честно казано, не очаквам някой от колегите да се противопостави на даването на политическа „зелена светлина“ работните групи да започнат подготовка за възможни санкции. След толкова години най-накрая ще започнем да обсъждаме санкции според новия санкционен режим за човешките права и върховенството на закона“, посочва Захариева.

Тя припомня, че новият механизъм позволява на ЕС да налага целенасочени наказателни мерки, които да нямат ефект върху населението.

„Наистина е много важно, когато включваме лица в списъка, решението да се основава на доказателства“, продължава шефът на българската дипломация.

Самата тя не може да каже точно кой ще бъде санкциониран и дали става дума само за официални представители, или също за олигарси, или други нарушители на човешките права в Русия:

„Очаквам да видя хора и от двете групи в списъка, основан на конкретни доказателства“.

ЕС ще наложи санкции срещу шестима руски представители, казва пред „Политико“ анонимен дипломат от Съюза.

Екатерина Захариева говори и за посещението в Москва в началото на месеца на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. За нея резултатът от визитата е шокиращ, но не и изненада:

„Честно казано, не бях изненадана. Исках да бъда, но не бях. Имах надежда да видя поне малко желание за полезна дискусия с нас.“

Възможен е обаче и страничен ефект.

„Ако някои страни все още са били наивни към поведението на Русия, надявам се вече да не са“, заключва Захариева.

За разлика от някои свои колеги, тя не е била против пътуването на Борел. Но смятала, че ЕС е трябвало да бъде много ясен в оценката си на ситуацията с човешките права в Русия.

Публичното послание не било много ясно, отговаря министърката на въпроса дали Борел е бил напълно ясен при посещението си.

ЕС трябва да си извлече поука и да бъде по-добре подготвен. Съюзът трябва да засили стратегическата си комуникация, отбелязва Захариева. И да може да реагира и да се противопоставя на дезинформацията от Москва, която залива публичното пространство с твърдения, че ЕС не е конструктивен и се меси в чужди вътрешни работи.

Накрая Екатерина Захариева говори и за Република Северна Македония (РСМ) и наложеното от България вето за започването на преговори с нея за членство в ЕС.

То няма нищо общо с предстоящите парламентарни избори у нас, категорично отбелязва дипломат номер 1. Позицията на страната няма да се промени след вота.

„Опитваме се да бъдем колкото се може по-позитивни. Но не смятам, че нещо може да се промени, докато нашигте приятели не са готови да прилагат договора (от 2017 г. - б.р.) и да спазват ангажиментите си“, заявява министърката на външните работи.

Тя отхвърля мнението, споделяно извън България, че спорът за езика и историята е въпрос на политика на идентичност. И припомня, че има ясни условия за започване на преговорите. И това са видими резултати от прилагането на Преспанското споразумение (с Гърция – б.р.), и договора с България.

„Това не се случва, но ние работим, ние сме в непрекъснат контакт със Скопие“, уверява Захариева.

Сега трябва да бъдат укротени емоциите:

„Обичам емоционалните хора на Балканите, но когато се опитваш да постигнеш споразумение и компромис, по-добре е да разговаряш лице в лице, отколкото чрез медиите.“