Милиардна съдебна битка между музикалната индустрия и най-големия частен доставчик на интернет в САЩ може да промени правилата за това кой носи отговорност, когато някой споделя пиратско съдържание онлайн. На 1 декември Върховният съд на САЩ ще разгледа случая между Cox Communications и над 50 звукозаписни компании, водени от Sony Music Entertainment – дело, което според двете страни може да има драматични последици както за бизнеса, така и за обикновените потребители.

През 2019 г. жури постанови, че Cox дължи $1 милиард на музикалната индустрия заради това, че не е предприела достатъчно мерки срещу пиратството, извършвано от нейни клиенти. Обвинението твърди, че над 60 000 потребители са използвали мрежата на компанията, за да разпространяват повече от 10 000 защитени с авторски права музикални произведения.

След обжалване федералният апелативен съд намали обхвата на нарушенията и нареди нов процес. Сега Върховният съд е поел разглеждането не по същество на нарушенията, а по важния въпрос: може ли доставчик на интернет да носи отговорност, когато не предотвратява нарушения, извършвани от негови потребители?

Cox твърди, че не може да се превърне в „интернет полиция“, която прекратява достъпа до мрежата само на база автоматизирани сигнали за евентуално нарушение.

„Това, че някой е получил известие, не значи, че е виновен“, заявяват от компанията в съдебните документи. „Да се изключва интернет достъп до дом, болница или военна база само по подозрение – това нарушава и закона, и здравия разум.“

Компанията предупреждава, че ако бъде задължена да прекъсва услуги по искане на носители на права, това може да застраши достъпа до интернет на милиони американци.

Cox е подкрепена от Министерството на правосъдието на САЩ, технологични гиганти като X (бившия Twitter), Google, както и от Американския съюз за граждански свободи (ACLU). В съвместна позиция те подчертават, че автоматичните известия за пиратство не са проверени доказателства, и че прекъсването на интернет може да засегне невинни потребители, включително родители, чиито деца са изтеглили музика, или пациенти в болници с общ Wi-Fi.

От другата страна музикалната индустрия настоява, че това не е битка с всички доставчици, а с такива, които съзнателно не предприемат дори минимални действия срещу повторни нарушители.

„Cox сама е избрала да не реагира - дори когато е била информирана за конкретни нарушения от едни и същи IP адреси отново и отново“, заявяват от Motion Picture Association.

Според Sony, в определен момент peer-to-peer трафикът (основният източник на пиратство) е представлявал 21% от целия трафик в мрежата на Cox. В документите се цитира дори вътрешен имейл на служител от отдела по съответствие със закона, който пише до колеги: „F the DMCA!!!“ – директна подигравка със закона за авторските права.

Музикалните компании подчертават, че са опитвали всякакви варианти – разговори, предупреждения, партньорства, но без ефект. Когато доставчици като Cox отказали да въведат механизми за спиране на нарушенията, индустрията била принудена да потърси правата си в съда.

„Cox не беше осъдена, защото просто е знаела, че има нарушения. Беше осъдена, защото умишлено избра да не направи нищо - в името на приходите.“

Решението на Върховния съд се очаква с изключително внимание, тъй като ще зададе стандарти за отговорността на интернет доставчиците във време, когато границите между платформи, хостинг, трафик и съдържание се размиват. Според наблюдатели, залогът е не само $1 милиард, а бъдещето на онлайн достъпа, правото на изразяване и защитата на интелектуалната собственост.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".