500 евро минимална работна заплата, 1000 евро средната - това обеща да постигне ГЕРБ, ако управлява още 4 години - до края на 2025 година. В същото време партията не смята да променя данъчната система, но е отворена към дебати по темата за евентуалната частична децентрализация на общините от общия държавен бюджет. 

Това стана ясно от "тийзъра" на управленската програма на ГЕРБ, който бе представен в среща с най-големия синдикат в България - КНСБ. В сбирката участваха представителите на кабинета и кандидати за депутати - вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на здравеопазването Костадин Ангелов, на труда и социалната политика Деница Сачева, на икономиката Лъчезар Ангелов и на транспорта Росен Желязков. Впечатление направи, че там бе и бившият финансов министър Владислав Горанов, който за първи път се появява публично на събитие, след като бе уволнен от премиера Бойко Борисов миналото лято - в разгара на антиправителствените протести. Горанов, бившият вътрешен министър Младен Маринов и бившият икономически министър Емил Караиванов бяха сменени от министър-председателя с аргумент - по думите на Борисов, че местни партийци в ГЕРБ мислели, че са министри на ДПС. За вота на 4 април от тримата само Маринов е в листите на ГЕРБ.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров дори представи днес Горанов - без да иска - като "финансовия министър". Горанов е присъствал като експерт на партията, той никога не е преставал да бъде част от икономическия екип на ГЕРБ, поясниха от централата им и напомниха, че Горанов влиза в държавната администрация при министър Венцислав Върбанов. 

Като изключим няколкото конкретни неща, които бяха обявени днес, по-голямата част от изложението на хората на ГЕРБ бе по-скоро политическо говорене и обещания за по-високи доходи, дигитализация, фини настройки, пренастройстване на икономиката и прочее. Цялата програма на партията, подробна и с "изчисления зад всяко число", ще бъде представена след няколко дни, обеща вицепремиерът Томислав Дончев. 

От казаното от представителите на ГЕРБ пред синдиката днес се разбра, че партията смята, че БВП може да бъде увеличено до 100 млрд. евро за 4 години, спрямо 117 млрд. лв. сега. Най-важното - ГЕРБ не смята да променя данъчната система и тя ще остане такава, каквато е, ако партията управлява  още един мандат. Обещанието  бе направено именно от Горанов. Очевидно е и нежеланието на ГЕРБ да въведе някакъв вид необлагаем минимум, каквито заявки правят почти всички други партии, имащи шанс, според социолозите, да влязат в 45-ото Народно събрание. 

Малко повече конкретика дойде от здравния министър Костадин Ангелов, който заяви, че ГЕРБ смята да повиши достъпа до модерно и ефективно здравеопазване като увеличи заплати на служителите в системата. Парите пък щели да дойдат от увеличение на цените на клиничните пътеки и увеличаване на държавната субсидия за лечебните заведения. Ще се прави опит и за изграждане на болници в градовете, които нямат адекватни такива заведения. 

За пореден път бе заявено, че целта е "хората да бъдат здрави, а не лекувани", затова щяло да се заложи на профилактиката. Нещо, което ГЕРБ всяка година отказва реално да направи, въпреки че всяка година при приемането на бюджета на НЗОК управляващите са критикувани, че отделят твърде малко пари за изнвънболничната помощ, към която спада и профилактиката.

Иначе - Томислав Дончев заяви, че пред България имало няколко тежки предизвикателства. Първо - здравната криза, породена от COVID-19. На второ място била икономическата криза, която щяла да продължи, както и икономическите мерки на властта в борбата с нея. Според Дончев дори трябвало да се засилят мерките в подкрепа към бизнеса. 

Неговата основна теза обаче е, че България е достигнала максимума на инвестиции като количество и оттук нататък трябва да се мисли за такива с добавена стойност, които да създадат растеж на годишна база над 4%. За целта ГЕРБ заложил в програмата си 5 пъти увеличение на парите за иновации към бизнеса. Подробностите щели да станат ясни при предсавянето на цялата програма. 

Деница Сачева пък обясни, че ГЕРБ ще се върне към увеличението на пенсиите през индексиране и продължаване на действието на швейцарското правило. Припомняме, че през миналата година минималната и максималната пенсия бяха вдигати административно с цели 20% и към момента дупката в НОИ е 6 млрд. лв. Тоест - половината от пенсиите в България се изплащат не през осигурителните вноски, а през трансфер от данъчните постъпления. 

Преди ГЕРБ да представи идеите си, пък КНСБ обяви своите искания, повече от които са вече известни. Изчисленията на синдиката са доста по-консевативни от тези на управляващите и показват, че БВП в края на мандата би трябвало да стигне до 160 млрд. лв. Според Пламен Димитров това означава, че има фискално пространство за увеличение на социалните плащание с до 4 млрд. лв. на година. 

Синдикатът вярва, че минималната работна заплата трябва да удари поне 1200 лв., а средната - 2400 лв. Ако това пък се случи, би означавало, че от България ще изчезне феноменът на "работещите бедни". 

КНСБ иска въвеждането на данъчна система, известна като 15/15/15. Тоест повишение на ставките за личните и фирмените доходи до 15% (10% в момента) и намаляване на ДДС ставката до 15% (при 20%) в момента. Очаквано - продължава натискът и за въвеждането на необлагаем минимум. 

Синдикатът вижда възможност и за увеличение на пенсиите с 15% средно на годишна база.

По-рано днес председателят на ГЕРБ и министър-председател на България Бойко Борисов също разговаря с ръководството на КНСБ: