Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т. е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се - от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.

Това сочат данните на "Галъп интернешънъл болкан" от изследвания „лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хил. души.

Прочуването е проведено, възложено и финансирано от ""Галъп интернешънъл болкан".

"Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса", отбелязват от агенцията.

"Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен", твърдят още от "Галъп".

Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.

Най-възрастните към момента обаче имат най-затруднен достъп до ваксините, защото едновременно с обявяването на четвърта фаза, в която се предполага, че трябва да се имунизират те, бяха пуснати и т. нар. зелени коридори, а подаването на дози към личните лекари е доста по-оскъдно.

Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията, се уточнява в коментара към изследването.

"Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят", отбелязват още от "Галъп".

Към момента обаче има сериозен ръст в броя на регистираните нови случаи, бързо се увеличава и заетостта на болничните легла, както и смъртността. Властите обявиха, че ще се следва засега локалния подход заради разликата в заболеваемостта в отделните области. Плановият прием и операции в някои от най-засегнатите бяха спрени от понеделник, 8 март, като новите мерки, които ще се предприемат, са дистанционно обучение на учениците 5.-12. клас и лека намаляване на работното време на заведенията.

"Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега", пише в коментара на агенцията.

Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.

Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в него е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на НОЩ, а 35% казват „не“.

 

Властта

"Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.

В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер", отбелязват от "Галъп".

Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.

Доверието в председателката на парламента Цвета Караянчева е 17 на сто, недоверието е доста по-внушително - 68 на сто.

Близо две трети от анкетираните нямат доверие на премиера Бойко Борисов, сочат данните. Около една четвърт са на противоположната позиция. 13 на сто нямат ясно мнение.